Свят - Песни и танци на народите

Сто и четиридесет години изминаха от рождението на дядо Ленин. На същия Ленин, чиито младенчески херувимски образ, с къдриците, бе запечатан на някогашните пионерски значки и чието плешиво кубе ни озарява до днес от мавзолея на Червения площад. Някои демократи от мъка и безсилие все повтарят, че той самият въобще не искал да влезе в Мавзолея, а бил молил да бъде погребан до майка си във Волковското гробище. Появиха се даже аргументи, че Ленин се чувствал неуютно в саркофага. На мен ми се струва, че милионите жертви на Гражданска война, на глада и на ЧеКа са достатъчно основание за потомците да не се ръководят от съображения, свързани с личния комфорт на болшевишкия вожд. Все пак никой не прояви интерес към последното желание на нацистките главатари, екзекутирани в Нюрнберг.

Защо, прочее, така и не можем да се отървем от мумията на "първия сокол - Ленин" ^* ? Работата не потръгва и това си е. Не потръгна даже при антикомуниста Елцин, още по-малко ще потръгне сега при чекистите. Мавзолеят - това е гранитният калъф на мита за СССР. Митът за страната, в която все пак имало толкова много хубави неща: печени картофки, пионерски огньове, въздушни балони, Артек, сладолед ескимо и червени байрачета. Митът за това, че "... всяко дете там на училище ходи, и е винаги старецът сит".