България - Македония

AddThis Social Bookmark Button

…Всички наши книжовници от Македония, явили се след Паисия, предшественици на Берона, Априлова и Раковски, отстояват езика и народността си. Този дълг по време на църковните борби през шестдесетте години обхвана всички македонци. Тогава те излъчиха Димитра и Константина Миладинови.

Тая братска двойка много напомня солунските свети братя. Като Кирила и Методия, Димитър и Константин Миладинови живеят в нашето съзнание само със своя общ подвиг. Те губят отделните си имена и са за нас „Братя Миладинови” - дружна, скъпа жертва за свободата на родния език…

Димитър Миладинов е роден през 1810 година, а Константин - през 1830 г. И на двамата родно място е Струга. Баща им бил беден грънчар, но като всички събудени български еснафлии, обичал много учените хора и положил всички старания първородният му син да се изучи. До 1857 год. Димитър е деятел на гръцката образованост. Едно пътуване из Сърбия и срещата му с Александър В. Рачински през 1858 г. влияят върху съзнанието на Димитра Миладинов също тъй, както Венелиновата история върху Априлова. Миладинов, подобно на габровския просветител, със срам в душата разбира до каква слепота са го довели гръцките заблуди и веднага се отдава на пламенна родолюбива дейност. Негови създания са първите български училища из Македония. Народът го обиква тъй, както тракийци, шопи и мизийци обичаха Левски. Той за македонците е призваният, пратеният от съдбата спасител.

България - Македония

AddThis Social Bookmark Button

Ето какво пише днес патриотичната Агенция “Фокус” за някаква си годишнина от “освобождаването” на Солун:

В Солун започват тридневни празнични прояви

Солун. Днес в Солун започват тридневни празнични прояви по повод деня на закрилника на града Свети Димитър, 94-годишнината от освобождаването на града и историческия за Гърция ден “Охи” (28 октомври), свързан с победата над италианския фашизъм, предаде гръцката агенция АНА-МПА. На празненствата ще присъстват представители на политическата и държавната власт. Днес на тържествена литургия в църквата “Св. Димитър” ще присъстват президентът Каролос Папуляс и премиерът Костас Караманлис, а в събота в Солун ще пристигне лидерът на гръцката социалистическа партия ПАСОК Георгиос Папандреу.
Папуляс, който ще остане в Солун до събота, е съпроводен от министъра на отбраната Евангелос Меймаракис. Кулминация на празничните прояви ще бъде на 28 октомври, когато по булевард Александър Велики в Солун ще премине голям военен парад.

Това ми дава повод да цитирам от една от най-интересните книги с лични спомени, които познавам - “Епоха, земя и хора” на Димитърмиладиновата щерка Царевна Миладинова - Алексиева. Биографията й е забележителна, приносът й за културното просвещение и на Македония, и на България неоценим:

България - Македония

AddThis Social Bookmark Button

Неотдавна в ръцете ми попадна откъс от непубликуваните спомени на близък сподвижник на големия деец на българското дело в Македония, журналист и литератор Данаил Крапчев. Откъсът е посветен на драматичните събития от началото на април 1941 - разгрома на кралска Югославия и освобождаването на Македония. Очевидец на събитията на място, пишещият спомените наш съотечественик - днес покойник - прозорливо и аналитично оценява обстановката в македонските земи. Неговият глас сякаш се обръща през десетилетията и към нас - днешните българи и ни служи като ориентир в нашата абсурдна, както навътре - в страната, така и навън - в отношенията ни с нашите братя отвъд Беласица, ситуация. 

По настояване на наследниците на хрониста, оставям името на автора анонимно. 

М.Р.

България - Македония

AddThis Social Bookmark Button

Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.

Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:

- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?

- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?

  (Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства - турци, власи, циганите - наричани в Македония "гюпти" и други).

Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.

Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.

И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.

Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.

България - Македония

AddThis Social Bookmark Button
Кой всъщност предизвика скандала с Македония в Германия?
В Македония се страхуват от истината и от журналиста Милен Радев. Както стана известно, на Лайпцигския панаир на книгата преди два дни избухна скандал при представянето на тримесечника „Гнездо на оси" – австрийско немскоезично издание за литература и култура с обзорен характер. „Скандалният” брой е посветен на Македония и насловът му е „Македония: гласовити въпроси". В него са поместени творби на съвременни македонски поети, както и обзорна статия от живеещия в Берлин български журналист, политически коментатор и преводач Милен Радев.
Статията на нашия сънародник (също и основател на известния интернет-форум „Де зората”) проследява в исторически план историята на Македония през последните 120 години. Самият Милен заявви, че текстът му е написан преди три месеца по поръчка на немскоезичното австрийско литературно списание "Wespennest" (осило или гнездо на оси) и че, пишейки текста, е трябвало да се съобрази с факта, че той е предназначен за една напълно неинформирана за историческите корени на въпроса аудитория. (Целият материал може да се прочете на
http://www.de- zorata.de/forum/index.php/topic,755.0.html

Най-четени

Последни коментари

Най-нови текстове