България - Македония

Ето какво пише днес патриотичната Агенция “Фокус” за някаква си годишнина от “освобождаването” на Солун:

В Солун започват тридневни празнични прояви

Солун. Днес в Солун започват тридневни празнични прояви по повод деня на закрилника на града Свети Димитър, 94-годишнината от освобождаването на града и историческия за Гърция ден “Охи” (28 октомври), свързан с победата над италианския фашизъм, предаде гръцката агенция АНА-МПА. На празненствата ще присъстват представители на политическата и държавната власт. Днес на тържествена литургия в църквата “Св. Димитър” ще присъстват президентът Каролос Папуляс и премиерът Костас Караманлис, а в събота в Солун ще пристигне лидерът на гръцката социалистическа партия ПАСОК Георгиос Папандреу.
Папуляс, който ще остане в Солун до събота, е съпроводен от министъра на отбраната Евангелос Меймаракис. Кулминация на празничните прояви ще бъде на 28 октомври, когато по булевард Александър Велики в Солун ще премине голям военен парад.

Това ми дава повод да цитирам от една от най-интересните книги с лични спомени, които познавам - “Епоха, земя и хора” на Димитърмиладиновата щерка Царевна Миладинова - Алексиева. Биографията й е забележителна, приносът й за културното просвещение и на Македония, и на България неоценим:

България - Македония

Неотдавна в ръцете ми попадна откъс от непубликуваните спомени на близък сподвижник на големия деец на българското дело в Македония, журналист и литератор Данаил Крапчев. Откъсът е посветен на драматичните събития от началото на април 1941 - разгрома на кралска Югославия и освобождаването на Македония. Очевидец на събитията на място, пишещият спомените наш съотечественик - днес покойник - прозорливо и аналитично оценява обстановката в македонските земи. Неговият глас сякаш се обръща през десетилетията и към нас - днешните българи и ни служи като ориентир в нашата абсурдна, както навътре - в страната, така и навън - в отношенията ни с нашите братя отвъд Беласица, ситуация. 

По настояване на наследниците на хрониста, оставям името на автора анонимно. 

М.Р.

България - Македония

Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.

Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:

- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?

- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?

Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.

Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.

И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.

Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.

България - Македония