България - Македония

AddThis Social Bookmark Button
Кой всъщност предизвика скандала с Македония в Германия?
В Македония се страхуват от истината и от журналиста Милен Радев. Както стана известно, на Лайпцигския панаир на книгата преди два дни избухна скандал при представянето на тримесечника „Гнездо на оси" – австрийско немскоезично издание за литература и култура с обзорен характер. „Скандалният” брой е посветен на Македония и насловът му е „Македония: гласовити въпроси". В него са поместени творби на съвременни македонски поети, както и обзорна статия от живеещия в Берлин български журналист, политически коментатор и преводач Милен Радев.
Статията на нашия сънародник (също и основател на известния интернет-форум „Де зората”) проследява в исторически план историята на Македония през последните 120 години. Самият Милен заявви, че текстът му е написан преди три месеца по поръчка на немскоезичното австрийско литературно списание "Wespennest" (осило или гнездо на оси) и че, пишейки текста, е трябвало да се съобрази с факта, че той е предназначен за една напълно неинформирана за историческите корени на въпроса аудитория. (Целият материал може да се прочете на
http://www.de- zorata.de/forum/index.php/topic,755.0.html
 
Македонските литератори, вместо да четат стихове и да говорят за литература, вдигнали лют скандал на издателите на списанието и квалифицирали позицията на Милен Радев като профашистка. В Македония реакцията е изключително негативна, а статията е произволно тълкувана; стига се до инсинуацията, че Милен отрича изцяло съществуването на македонски език и нация. А какво пише в материала си: „Факт е, че има две държави, две нации, два езика - и както България първа призна Македония като държава, така е време да се признае и езикът. Също така обаче не може Македония да продължава да отрича българския си произход.”

Младият македонски журналист Виктор Канзуров от Скопие, който е от малцината, позволяващи си открити пробългарски позиции, е изразил мнението си в писмо до Милен така: „Знам в каква страна живея и не ме изненадва злобната и шовинистична реакция и срещу най-умерена българска позиция. Но някои неща са нетърпими. В този момент българската (германската, австрийската) общественост трябва да покажат солидарност с теб. Не може да се примиряваме с (македонистки или какъвто и да е) психическия тероризъм и унищожаването на свободата на словото. Не знам как ти мислиш да реагираш, но аз да съм на твое място бих събрал петиции от твои приятели, познати и непознати, които да се предоставят на германската и австрийската общественост и в които да се обърне внимание на всички резбовани детайли в твоят текст, на мекия и обоснован подход към темата, на правото ти да мислиш така, както мислиш.

Скопският журналист призовава разгневилите се на Лайпцигския панаир млади македонски творци да уважават писмените доказателства на възрожденците и революционерите от Македония, вместо да ги интерпретират, а желаната интерпретация да се предоставя като готов факт на стотици хиляди хора чрез македонската образователна система и македонските медии.
Виктор Канзуров припомня, че в продължение на 65 години общественото мнение в Македония се насочва във враждебно настроение срещу България и българите, защото те „уважават и почитат истинската идентичност на тези възрожденци и революционери, както и идентичността на българският цар Самуил (и неговите наследници), чиято столица на царството се е намирала на територията на днешна географска Македония, идентичността на светите просветители Климент и Наум и т.н.”

В момента в македонските медии е подхваната злостна кампания срещу нашия сънародник и съответно – срещу българите и България. Нека окажем подкрепа на българската кауза, заявявайки твърдата си солидарност с българина с македонски корен Милен Радев!

Коментари  

 
+4 #1 Goussev 2010-08-01 11:29
Беше отдавна - лятото на 1978 г.

Като млад преподавател ме командироваха от Софийския университет да придружавам група от трима професори от Скопския университет (единият от тях – академик).

Трябва да отбележа, че професорите се държаха вежливо, но резервирано. Само академикът все намираше некакви „проблеми” – ту му били спрели топлата вода, ту асансьорът бил нарочно заседнал между етажите, когато той бил вътре в него, и т.н., и т.п.; щял да направи дипломатически проблем за тия нарочно спретнати срещу него и срещу Югославия номера на „бугарите”.


Програмата включваше и посещение на град Копривщица. След запознаване със забележителност ите на селището, бехме поканени да посетим един от битовите му ресторанти.

Както си му е редът, поръчахме неотменната (тогава, не сега) шопска салата и мешана скара. Не закъсня и червеното вино. Само след половин час ледът се разчупи, професорите се разчувствуваха, и без да ги питаме, си признаха, че са завършили Софийския университет, превъзходно говорят български (пък и имената им едни такива – също като на българи!) , и спонтанно запяха „Хубава си, моя горо”, „Вятър eчи, Балкан стене”; когато стигнаха до „Който има мъжко сърце и българско име”... академикът се муси, муси, пък и той извиси фалцет.


Върнахме се в София. Повече не се чуха оплаквания от страна на „югославските” професори.


Разделихме се като приятели.
Цитиране
 

Добави коментар



Обнови

Най-четени

Последни коментари

Най-нови текстове