За душата - Не хлебом единим...

AddThis Social Bookmark Button

Защо Ватиканът прощава, но ние не бива да забравяме...


© Милен Радев

След като реабилитира Галилео Галилей за астрономическите му възгледи, Ватиканът извини и Джон Ленън. Агенция "Reuters" съобщава, че официалният вестник на Ватикана е простил на Джон Ленън неговото изявление в Лондон през 1966 г., че "Битълс" били по-популярни и от Исус Христос....
Из печата

Случи ми се неотдавна да се заслушам в текста на Imagine, митичното вече заглавие на Джон Ленън и на Бийтълс от 1971 г. Прекъсвали ли сте привичното тананикане, за да се задълбочите в посланието на популярната песен? Опитвали ли сте се да вникнете в нея с познанията ни от изминалите години?

Не става ли всъщност дума за един злокобен текст, превърнал се за жалост в икона на попкултурата? Не ни ли води към този извод целият, натрупан през последните десетилетия от човечеството, опит? Вгледаме ли се внимателно в текста, откриваме драпирана с булото на лиричността и видиотеното мечтателство чистопробна болшевистка програматика. Нека си припомним първо английския текст, а след това го поразнищим с помощта на любителски „подстрочник“. И така:

Imagine

Imagine there’s no heaven,
It’s easy if you try,
No hell below us,
Above us only sky,
Imagine all the people
living for today...

Imagine there’s no countries,
It isn’t hard to do,
Nothing to kill or die for,
No religion too,
Imagine all the people
living life in peace...

Imagine no possessions,
I wonder if you can,
No need for greed or hunger,
A brotherhood of man,
Imagine all the people
Sharing all the world...

You may say I’m a dreamer,
but I’m not the only one,
I hope some day you’ll join us,
And the world will live as one.

Мога да кажа само едно - слава на Бога, че на Джон Ленън не бе дадена властта, която завладя и употребяваше с упоение един друг мечтател и приятел на децата и бездомните собаки - Владимир Улянов...

Справедливостта изисква да призная, че поне като музикант Джон Ленън оставя симбирския славей в дълбока сянка.

Но нека преминем сега към квинтесенцията на съдържанието на Imagine като придружим цитатите с някои волни и не съвсем уважителни към иконата на попкултурата коментари:

Представете си, че Раят не съществува...

(Разбира се, нали е предвидено да се построи рай за трудещите се маси тук, на Земята)

Представете си, че на оня свят няма Ад...

(Ами да, нали винаги има мераклии да го устроят тук, на Земята. По безкрайните сибирски полета, из чеченските степи и клисури, а ако стане по мерака на Джон Ленън, защо не и из ледовете на Аляска...?)

Представете си, че над нас са само облаците и нищо друго...

(Досущ като бодряшкият рапорт на Гагарин едно време пред Хрушчов след завръщането си от орбита: "Побывал на небе и увидел: бога нет!" – «Посетих небето и видях: няма бог!»)

Представете си, че всички хора ще живеят само за днешния ден... 

(Това си е буквално като при Фьодор Расколников – Бог няма, значи всичко е позволено! Дайте да живеем само за днешния ден – както и сега живеят спецназовците на Путин в Чечения, главорезите в суданската провинция Дафур, руските олигарси и българските мутри и черепи – без да мислят за утре или за деня след смъртта си)

Представете си, че няма държави...

(Съвсем по Комунистическия манифест: държави няма да има, пролетариатът има само една родина – Партията-майка)

Представете, че няма собственост, няма алчност и глад, че навсякъде се е възцарило братство между хората... и пр. дивотии

(Тук вече имаме класически случай на илюзорен опит да се строи Царството небесно на Земята. Съществува само едно обстоятелство, което може до някъде да оправдае написалия тези откачени строфи – ако допуснем, че Ленън ги е наскрибуцал докато е бил в проточил се поне едно денонощие LSD-транс. Все пак нека не забравяме, че песничката не е писана в края на XIX, а във втората половина на ХХ век, когато и за слабоумните би трябвало да е станало известно до какво водят опитите за построяване на Земен рай. За слабоумните да, но не и за Джон, той си тананика, «имеджин...брадърхуд ъф мен...» и след него припяват още милиони хипнотизирани...)

Както изглежда преди последната строфа някой го е лиснал с ледената вода от купата за шампанското, защото за момент в замъглената кратуна на поппевеца се появява подобие на реалистична мисъл:

Може и да кажете, че съм мечтател...

(Не само това! Ще кажем, че си опасен мечтател, байно! Че от такива мечтатели, снабдени с власт, през миналия век са пропищявали неродените деца в утробите на майките. След Беломорканал и Магадан, след камбоджанските Killing Fields и след димящите развалини на Грозни, след преживяното от Осип Манделштам и описаното от Варлам Шаламов и Александър Солженицин, такива писания на подобни на Джон Ленън ентусиасти трябва да се закачат на стената на позора на човечеството и да се показват като признаци на тежко нравствено и политическо заболяване...)

Затова Ватиканът може и да прощава, но на нас, реално живелите мечтанията на Джон Ленън не ни е позволено да забравяме.

И когато тананикаме приятната мелодийка, нека се позамисляме и над думите...

Берлин, ноември 2008 г.

За душата - Не хлебом единим...

AddThis Social Bookmark Button

Българинът пред идейния  сблъсък на християнството и съвременната европейска култура*

http://tv.ceacbg.com   За историята  на европейската мисъл 19 век е времето  в кoето мнозина философи и идеолози решително отхвърлиха идеята за Духа, като основен източник за битийно конструиране. Последния акорд на тази драматична идейна партитура постави Ницше с прословутата си фраза: "Бог умря". Идеята за човекобога намери своето отражение в тоталното преосмисляне на идеите на християнството и просвещението, като в социално политически измерения отхвърлянето на идеята за Бога и Абсолюта въобще, според много мислители, доведе до тежката хуманитарна криза на двете световни войни и появата на тоталитарните режими (за разлика от авторитарните, тоталитарните тотално влияят на обществото, явление невиждано до сега в историята на човечеството).

Бог - основният  източник за разумното обосноваване на света, върху който европейската култура в разстояние на 2000 г. изграждаше идеята за Висшето благо и ценността на човека, през целия 20-и век бе изтласкван от центробежните сили на екзистенциалния атеизъм, садистичната агресивност на тоталитарното невежество и рационалния подход нa модерното европейско мислене за утвърждаване на плуралистичните идеи в света.

За душата - Не хлебом единим...

AddThis Social Bookmark Button

Религиозни ракурси в контекста на философската идея за плурализма

В историята на европейската култура елинският свят е носител на идеята за демокрация, отглас на идеята за многообразие и плурализъм. В древността обосновката на обществото е минавала през различните психологически типажи, приписвани на езическите божества. В културологичен план, целият средиземноморски регион, вероятно поради факта, че жителите му са се занимавали с търговия и корабоплаване, дава широк потенциал за плуралистични отношения. Последните съответно рефлектират в митологията и ежедневието. Цялата плеяда от богове не се подчиняват на една единствена идея, а всеки проявява своя идентичност, където са възможни противоречия и прояви, несходни за величието на боговете. Като оставим настрана няколкото етапа в елинската култура за реформи в съзнанието на елинския свят, вероятно най-значим по времето на Еврипид, ще видим, че чак при Платон се проявяват първите наченки на борбата с плурализма.

За душата - Не хлебом единим...

AddThis Social Bookmark Button

Той е роден на 8 ноември 1912-та, семейно ангажиран е, политическите си възгледи описва като "разхлабени", а религиозните - чудати. Завършил е българското училище в Кърчище, после и Школата за запасни баничари в Тирана (випуск '23). Сегашният му работодател е Адмиралтейството на Брега на слоновата кост, а позицията - корабник. Работата си представя така: разбива бутилки, вързани на канап, преди корабите да бъдат пускани по море. А да, и връчва по едно парче баница на всеки от екипажа.

За душата - Не хлебом единим...

AddThis Social Bookmark Button

От времето, когато християнството от религиозен феномен се превръща в ценностна система, която безусловно търпи своята философска обосновка, можем да кажем, че човешкият разум се опитва да съвмести разнопосочните идеи, които имаме в наличност в библейските текстове.Примери за това можем да открием във всяка една от книгите в Стария и Новия завет. В евангелието според Йоан 10:30 се казва: „Аз и Отец едно сме”, а в Йоан 14:28: „Отец е по-голям от Мене”. В тези текстове се вижда противоречието, което принципно се отразява в тринитарния догмат на църквата за Светата Троица, където отците на църквата полагат много усилия да обосноват йерархичното отношение и битийното равенство между Сина и Отца, което по същество е парадокс (съществуването на равенство и йерархия са несъвместими). В православната и донякъде в католическата църква проблемът за изначалния битиен източник, Който е Отец, внася субординация, която остава в учението за Св. Троица.

Най-четени

Последни коментари

Най-нови текстове