Литература - Гласовете им чуваме...
Новото поколение - това поне, което не се е занимавало с историята на българския език - смята, че нашият сегашен литературен език, такъв какъвто се говори днес, е бил и пребил. Това не е вярно. Българският литературен език се движи и развива пред наши очи, без да го забележим, както и не забелязваме ежедневния растеж на децата. Че книжовният български език не е същия, който се е говорил преди Освобождението и след Освобождението, лесно е да се убедим, ако се прочете който и да е автор от онова време. Ако вземем, напр., Българската конституция, която е колективен труд ще видим, че е писана на един старинен език, какъвто малко се говори днес, макар че тя е писана само преди шестдесет години. Сега сме се отклонили от говоримия неотдавна език, дори от езика на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Българският книжовен език претърпя най-напред едно руско влияние. То дойде чрез руската литература, така много четена след освобождението, и главно се донесе от българите, които дойдоха в свободното отечество от Бесарабия. Разбира се, всичко това беше едно обогатяване на българския литературен език, но факт е, че това оплодотворяване отдалечи българския книжовен език от доста местни наречия, които останаха вън от въздействието на руската литература.