За душата - Кино

За филмите и хората

Берлин - убежище на алтернативната младежка култура, на мигрантските квартали на Запад и на социалистическия елит на бившата ГДР на Изток е преобладаващо ляв град. И Филмовият фестивал - поне от встъпването в длъжност на предприемчивия, постоянно и навсякъде присъстващ директор Кослик – не крие своята лява политическа и културна ориентация.

Не е тук мястото за обстоятелствени обяснения на различния начин, по който се разбира „лявото” и „дясното” в България и Германия. За плавно и без големи катаклизми развивалата се поствоенна Западна Европа „лява” е онази обществена и личностна нагласа, която се стреми към промяна на статуквото, разкрива недъзите на установените порядки, протестира и иска справедливост там, където властват нормите на правото.

В този смисъл и Берлинале 2009 от самото начало се превръща в сцена на критичния, „ляв” прочит на разтърсваното от кризи съвремие. Това важи и за официалната конкурсна програма, но с още по-голяма сила за двете големи паралелни секции на фестивала – Панорама и Форум. В тях повечето от селекционираните филми тази година се отличават с едно главно качество - особената страст, с която се търсят и проучват пораженията, които неолиберализмът е нанесъл на човечеството и природата.

Фестивалът започна с

„The International”

- направен с холивудски размах (и със сериозна финансова подкрепа от германския филмов фонд) полит-трилър. Режисьор е младият, но вече реномиран Том Тиквер („Бягай, Лола”, „Парфюм”). Той не крие дълбокия си скептицизъм за политическата и икономическа система, по която функционира глобализираният ни свят. Работата над филма, чието заглавие е изведено от името на фиктивната, мрачно-престъпна банкова институция IBBC е започнала преди шест, снимките са продължили почти две години, но посланията му звучат пророчески актуално точно днес.

За душата - Кино

Днес се открива 59-ият Берлински филмов фестивал

Сред сгромолясващите се една след друга новини за масови фирмени съкращения, за банки на ръба на фалита и за поредния многомилиарден спасителен пакет, стъкмяван от правителството, в Берлинале-паласт тази вечер под блясъка на прожекторите стартира 59-ият филмов фестивал.

И отново интуицията на художника се оказва по-чувствителна и точна от прогнозите на финансовите експерти и икономистите. В разгара на кризата за която до преди по-малко от година специалистите не искаха и да чуят, като по поръчка, фестивалът ще бъде открит с филм за престъпни банкови схеми, за злоупотреби с милиарди, за безграничната алчност в епохата на глобализацията.

Проектиран и правен от години новият филм на германския режисьор Том Тиквер («Бягай, Лола», «Парфюмът») «The International» със своите точно сега почти пророчески звучащи послания се цели в страховете и раздразнението на зрителя. Това е социално-критичен трилър с потресаващи, но въпреки претенцията за реализъм, често самоцелни екшън-сцени. На финала - може би против волята на създателите - филмът оставя зрителя вцепенен и обезкуражен пред всевластната мощ на финансовите картели, управляващи света и премахващи всеки, който им пречи. Главните роли изпълняват Клайв Оуен («Gosford Park», «Inside Man») и някогашната «партньорка» на Кинг Конг Наоми Уотс.

18 филма в надпреварата за награди

Конкурсната програма на фестивала, който ще продължи до 15 февруари включва 26 филма. От тях в конкуренцията за наградите участват 18 – по-малко от всеки друг път. Журито е председателствано от шотландската актриса Тилда Суинтън, сред по-известните му членове са шведският писател и режисьор Хенинг Манкел и германският театрал Кристоф Шлингензиф.

За душата - Кино

Много шум за (почти) нищо

Преглеждайки репортажите си от “Берлинале”-тата през изминалите години, рецензентът установява, че няма почти нищо принципно ново, което да се използва като увод към съобщението за обявените снощи лауреати. 

Отново очакванията на журналисти и публика от последните 10 дни се концентрираха около едни имена и заглавия и отново журито се погрижи за почти пълен сюрприз на гала церемонията при закриването. Отново преди началото ни бе внушавано, а и всички акредитирани го разгласявахме с пълна сила, че това ще е фестивалът на суперлативите и отново след първите няколко дни, кривата на ентусиазма от видяното в официалната програма се сниши стремително към края.

Никой от отличените снощи със златната и със сребърните мечки филми не бе сред обсъжданите като фаворити заглавия. Почти пълното безмълвие на журналистическата колегия на снощната пресконференция на наградените е добра илюстрация на царящите тук настроения след закриването на “Берлинале” 2007. Не много по-различна бе обстановката и след последните две издания на Берлинския кинофестивал.

И така – Златната мечка за най-добър филм на фестивала бе връчена на китайския режисьор Куан-Ан Уанг за филма “Сватбата на Туя”. Той разказва камерна история от степите на Вътрешна Монголия – дълбоката провинция на Китай. Главната героиня е пастирка, обременена с болен съпруг и тежка социална обстановка, която настойчиво, с кураж и находчивост се бори с живота. От всички страни напира неумолимият валяк на китайското икономическо чудо, сриват се хилядолетни традиции, завещаните от дедите модели на общуване нямат шанс за оцеляване в новото време. За режисьора Уанг най-интересни са сюжетите от живота на дребните, незабележими от висотата на официален Пекин хора. Повествованието е забавено, спокойно, камерата се движи плавно и без припряност изследва последователно гигантските монголски простори и вътрешния мир на героите. Авторите използват познати вечни принципи за преплитане на трагичното с хумористичното. Правят го сполучливо, без нито една фалшива нотка.

За душата - Кино

 Неусетно Берлинският кинофестивал преполови тазгодишния си маршрут. Обещаните от фестивалния директор Дитер Кослик световни звезди кацат поотделно и на групи на парадния червен килим, проснат напреко през площад “Марлене Дитрих”, раздават автографи и отговарят на повече или по-малко умни въпроси на пресконференциите. Вечер многохилядните кинаджийски тълпи се понасят из берлинските клубове и по партитата на големите студия да превръщат нощите в ден. Сутрин на първите прожекции от 9 часа по-слабо кондиционираните колеги клюмат с глави и по-късно разчитат на съседите си за попълване на белите петна във филмовия сюжет.

“Берлинале” е определено фестивал за широката публика. Той живее от многобройните прожекции със свободна продажба на билети, а звездите са често по-близо до зрителите, отколкото на повечето от другите големи кинопрояви. Кейт Бланшет, Шарън Стоун, Джуди Денч, Жюли Делпи, Клинт Истууд, Робърт Де Ниро, Мат Деймън и Уилем Дафоу са само някои от имената, които накараха стотици почитатели да понасят с часове бръснещия берлински вятър, а хиляди да обсаждат денонощно фестивалните каси.

Две са събитията в официалната програма досега. И двете идват от Америка. Неуморимият и на 76 години Клинт Истууд представи втория филм от проекта си за войната в Пасифика през 1945 г.

“Letters From Iwo Jima”

Първият – “Flags Of Our Fathers”, който излезе в края на миналата година по екраните, анализира безпощадно някои американски национални митове. В показания сега в Берлин “Letters From Iwo Jima”, заснет в пакет с “Флаговете...”, Истууд отива още по-далеч. Зрителят е свидетел отново на същата битка за голия остров посред океана, която трае един месец и отнема 26 000 човешки живота. Този път обаче стълкновението е видяно през погледа на защищаващите позициите, обречени на смърт японци. В историята на киното са рядкост филмите, заснети от гледната точка на врага. Точно тук е рискът на Истууд, който предлага на сънародниците си не само да гледат целия филм с японски диалози, но и да приемат като застрашителен и будещ ненавист образа на американските морски пехотинци щурмуващи японските бункери. Посланието на виртуозно поставения и заснет филм е дълбоко хуманно – и вражеските войници са същите човешки същества, и те копнеят за дома, страдат от войната също както американците, дори когато съзнават, че никога няма да излязат живи от ада на Иво Джима. В Америка някои писаха, че това е един от най-силните военни филми в историята.