Литература - Гласовете им чуваме...

Новото поколение - това поне, което не се е занимавало с историята на българския език - смята, че нашият сегашен литературен език, такъв какъвто се говори днес, е бил и пребил. Това не е вярно. Българският литературен език се движи и развива пред наши очи, без да го забележим, както и не забелязваме ежедневния растеж на децата. Че книжовният български език не е същия, който се е говорил преди Освобождението и след Освобождението, лесно е да се убедим, ако се прочете който и да е автор от онова време. Ако вземем, напр., Българската конституция, която е колективен труд ще видим, че е писана на един старинен език, какъвто малко се говори днес, макар че тя е писана само преди шестдесет години. Сега сме се отклонили от говоримия неотдавна език, дори от езика на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Българският книжовен език претърпя най-напред едно руско влияние. То дойде чрез руската литература, така много четена след освобождението, и главно се донесе от българите, които дойдоха в свободното отечество от Бесарабия. Разбира се, всичко това беше едно обогатяване на българския литературен език, но факт е, че това оплодотворяване отдалечи българския книжовен език от доста местни наречия, които останаха вън от въздействието на руската литература.

Литература - Словото

Шестте десетилетия, времето на съществуването на Института за литература, са повод за осмисляне на мащаба на научната дейност, извършена от неговото създаване до днес. Като утвърден център за фундаментални и приложни изследвания той е полифункционална структура с възможности да изследва литературата в историко-културологичен, теоретичен и компаративистичен аспект. В Института са формирани екипи, които са компетентни да обхванат в своите разработки българската литература в нейната пълна хронология - от периода на най-ранните старобългарски писмени паметници, през Средновековието и периода на Българското възраждане, до литературата на ХХ и ХХI век. Обръщайки поглед назад, може да констатираме, че фундаментални изследвания, без които е немислимо да си представим българското литературознание, са създадени от учени на Института, че основни енциклопедични справочни издания във всички области на литературната наука са инициирани именно в него. В международен план Институтът е търсен партньор за съвместни междуакадемични проекти, като през последните години той натрупа опит и с участието си в проекти по европейски програми. Институтът за литература е активен субект в полето на българското образование на всичките му нива. От една страна, редица от авторите на учебници за училищата ни са наши колеги, от друга, в качеството си на преподаватели във висшите учебни заведения учени от Института подготвят бъдещите учители и от трета страна, в него активно се практикуват всички форми на докторантурата като най-висока образователна степен.

Литература - Гласовете им чуваме...

Един представител в Хага на някоя от нашите съседки, Румъния или Гърция, е казал, че не можел да изслуша до край речите на българските делегати, понеже нямал достатъчен запас носни кърпички. Това съобщава английският "Таймс".

Надменните думи на гърка или румънеца значат, че българските делегати в Хага са описали плачевното стопанско и финансово положение на страната ни, както личи и от дописката на "Дейли Нюс", която читателите ще намерят другаде в днешния брой на "Зора".

Че на преситените с чужди земи и богатства не само не им се плаче, това ни е известно. Знаем дори, че те и злорадствуват. Обаче, историята е колело, което не е спряло да се върти. И за надменния румънец, напр., ще дойде ден, когато ще му се приплаче. И, може би, това време няма да е толкова далече, колкото мисли, напр., г.Титулеску. Русия не е умряла, тя е само парализирана.

Що се отнася до Гърция, която се издържа главно със заеми и дарения, и за нея ще дойде време, когато и нейните граждани ще проплачат. Така беше в миналото, когато финансите й бяха под европейски контрол, какъвто тя иска днес за България, таке ще е и за в бъдеще. Гърците може да са добри търговци, но са най-лошите производители. А с търговия назаднала страна като Гърция няма да отиде далече. (курсив наш, Де зората)

(в. "Зора" - София, 13 януари 1930 г.)

Литература - Словото

Широко обсъжданият в академичните среди проект за структурна реформа в БАН отрежда на Института за литература незавидното механично сливане с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание. Нека кажем направо: проектираният в направление 8. „Културно историческо наследство и национална идентичност” нов Институт за литература и изкуства и по закон, и на практика означава закриване на Института за литература - един от най-старите институти в системата на БАН. Учреден през 1948 г. от академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Константин Петканов, Петър Динеков, днес Институтът за литература е признат в доклада на Европейската научна фондация като водещ, ясно различим в национален и международен план изследователски център в областта на българската хуманитарна наука. Съществува известна колебливост в оценката за релевантност „В”, за която е изрично отбелязано, че „може да бъде и по-висока”, т.е. „А”, „висока”, каквато е оценката за перспективност.