Пейо Яворов предчувства катастрофата през 1913 година

Сега, когато се обнародваха няколко книги по нашите погроми, не е безинтересно да дадем едно писмо на покойния Пейо Яворов, писано непосредствено след големите победи на българската войска по тракийските полета. Писмото е отправено до мен и писано близо 6 месеца преди погрома след 16 юни. Пейо Яворов предчувствува страшната катастрофа. Той я предрича.

Трябва да кажа, че близо един месец преди обявяването на балканската война Пейо Яворов и аз се присъединихме в Юндола към разложките чети. След една буйна реч, Яворов мина с разложките чети към Якоруда, а мене прати с неврокопските чети. След ожесточено сражение над Неврокоп, при с.Гърмен ние влязохме в града една седмица преди нашите войски. Пейо Яворов начело на разложките чети, които имаха сражение към Якоруда, след известно време също стигна в Неврокоп. Оттам потеглихме за Серес. Над Серес открихме костите на Гоце Делчев, скътани от една жена и се отслужи панихида. В Серес се разделихме с Яворов: той замина за Кавала и оттам за София, а аз за Солун, дето скоро започнахме в. "Българин". Именно по това време получих и долното писмо на Яворов по българската поща в Солун, както се вижда от клеймото.

Ето писмото, което клиширам, за да не се изгуби. То е затворена картичка и е с пророческо съдържание:

7 януарий 1913 г. София.

Драги Данаиле,
Спотаил си се и нищо не се чуе нито от тебе, нито за тебе.
За Бога, обади се.
Какво правите там? Кои от приятелите и другарите са в Солун? Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другите? Трябва да бъдеш тук, в София, за да почувствуваш всичкото безнадеждие за бъдещето на нашето национално дело. Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам.

Пейо".

Към края на погрома с Яворова се срещнахме на Черната скала. Той беше по-черен от нея.

(в. "Зора" - София, 8 декември 1931 г.)