Оценките и резултатите от Кръглата маса са доста разнообразни и преди всичко - коренно противоположни. Едни изследователи от този период (а най-вече участниците в нея) я възхваляват и говорят, че тя е поставила на солидни основи българския преход - от тоталитаризъм към демокрация. Други изследователи от един по-късен период, виждат в Кръглата маса един сполучлив опит на столетната партия да спре идващия като лавина процес на демократизация на страната, опит за отдалечаване във времето на нейния пълен погром, опит “да се снишим, докато отмине бурята” (Тодор Живков).

Чрез Кръглата маса току-що получилата гражданска легитимност опозиция иска да изяви себе си и да представи пред обществеността идеите, за които се бори. Тези идеи са в противоречие с всичко, върху което досега се изгражда тоталитарното общество. Те са демократични по характер и прокламират създаването на нова обществена система - по-справедлива и по-човечна.

Не трябва обаче да си правим илюзии, че победата на опозицията в България би станала реалност без промяната, която е настъпила в източноевропейските страни през втората половина на 1989 година. През предните 45 години комунистическо господство в страната ни не само е унищожена демократичната идеология, но и физически са почти напълно ликвидирани онези, които я пропагандират. В тази насока огромна роля изиграват марксическата пропаганда и силовите структури на тоталитарната държава. И ето, сега изведнъж, като птицата Феникс, възкръснала от пепелта на собствената си клада, се създават нови политически организации, носители на други, некомунистически идеи. Стимулира ги общата политическа обстановка по това време в Източна Европа и неутолимата жажда на народа ни за свобода и независимост. Рожба на този стремеж е идеята за Кръглата маса, около която да седнат правителство и опозиция и да разговарят за това как трябва да се развива България в бъдеще.

До известна степен противоречивите оценки за резултатите от Кръглата маса се дължат и на обстоятелството, че оценките са партийно оцветени, че очакваните последици от нея са заредени с много оптимизъм и че не са публикувани пълните стенограми от разискванията на Кръглата маса.

За да бъде отстранена последната причина, в края на 1998 г. са публикувани споменатите по-горе стенограми. Финансово публикацията е подсигурена от Фондация “Отворено общество” и от посолството на Кралство Холандия, а записите на разговорите около Кръглата маса са предоставени от посолството на Република Италия, от Българското национално радио и от Българската национална телевизия. Предговорът на изданието е написан от един от основните участници в разискванията - д-р Желю Желев. Самото издание е с тираж само от 400 екземпляра, но за съжаление малка част от него стига до интересуващите се от този проблем. Самото издание не е придружено от коментар за събитията от първата половина на 1990 година и за мотивите на самите участници в разговорите около Кръглата маса.

В началото на своя предговор Желю Желев дава оценка за резултатите от разговорите около Кръглата маса. Той пише:

“... Без всякакво преувеличение и без каквито и да е било уговорки, може да се каже, че Кръглата маса представлява най-краткият, най-успешният и най-плодотворният период на Българския преход. На Кръглата маса в рамките на пет месеца... беше разградена цялата политическа система на тоталния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години...”

И за да бъде по-убедителен в своята категорична оценка относно ползата от Кръглата маса, Желю Желев дава и доказателства. Според него:

“На Кръглата маса:

1. Падна чл. 1 на конституцията от 1971 г. за ръководната роля на БКП, заедно с трите алинеи (а, б, в), т. е. включително и онази алинея, която определя българската държава като социалистическа.

2. Беше разпусната репресивната част на Държавна сигурност - политическата полиция.

3. Бяха разформировани първичните партийни организации на БКП по месторабота навсякъде - най-напред с указ в централните държавни учреждения на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус, след това с решение на Кръглата маса - във фабриките, заводите, учрежденията, учебните заведения, ТКЗС.

4. Чрез забрана на каквато и да било организирана политическа дейност, в това число и пропаганда в полза на отделна политическа партия, беше осъществена деполитизацията на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломацията.

5. Беше премахнат Държавният съвет като орган и на негово място в конституцията беше въведена президентската институция.

6. Кръглата маса взе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание, което да изработи и приеме новата демократична Конституция на Република България. Новата Конституция трябваше да ознаменува края на 45-годишното комунистическо господство и да постави началото на демократичното изграждане на нашата държава...

В своята възхвала на постигнатото при преговорите на Кръглата маса Желю Желев обаче пропуска да посочи, че има разлика между намерения и осъществени резултати. Едното е от категорията на желаното, а другото от категорията на реалното. Заслужава да се спрем върху тези постижения и успехи, за които говори водачът на опозицията по това време.

Член 1 на конституцията от 1971 г., наречена на името на лидера на Комунистическата партия - Тодор Живков, определя ръководната роля на партията в целия обществено-политически живот на България. На практика това означава, че партията определя вътрешната и външната политика на държавата, насочва нейното икономическо развитие и във всички области на живота позицията й е решаваща. Да, действително след 1989 г. ръководната роля на партията отпада, но не поради решенията на Кръглата маса, а поради някои други причини, главно поради външнополитическата ситуация в Източна Европа. А Кръглата маса само регистрира това положение.

Що се отнася до твърдението на Желю Желев, че Кръглата маса е спомогнала да бъде разпусната репресивната част на Държавна сигурност, и тук трябва да опонираме. В случая има два момента, на които трябва да обърнем внимание. Преди всичко е нужно да посочим, че Държавна сигурност е изцяло репресивна формация и нейното “разпускане” е крайно формално. Част от кадрите на тази репресивна формация остават, въпреки грамадните им прегрешения, да работят в системата на МВР. Друга част от споменатите кадри се преквалифицират и се превръщат в солидни бизнесдейци, т. е. овладяват икономическата власт на страната. А трета част от тези кадри застават на някои от най-високите държавни постове. Със своите действия те забавят осъществяването на реформите в страната. Нещо повече, Кръглата маса не дава възможност да се създаде законовата основа за разкриване на досиетата на кадрите от Държавна сигурност, за информиране на обществото за извършените от тях престъпления, за осъждането им, за конфискуване на тяхната собственост, изобщо за отнемане на възможността им да работят за реставриране на стария режим. Ето, това не прави Кръглата маса - тя се задоволява само декларативно да осъди кадрите на Държавна сигурност и формално да разпусне тази престъпна структура.

Що се отнася до разформироването на първичните партийни организации на БКП по месторабота, трябва да посочим, че този акт на Кръглата маса не е кой знае колко голям принос. Защото Комунистическата партия не се нуждае толкова много от тях. Тази партия има дълъг опит в условията на нелегално съществуване и за нея не представлява трудност да организира така подмолната си работа, че да съществува достатъчно осезателно като политическа сила и при тази променена обстановка. И действително, Компартията веднага след решението за разформироване на ППО по месторабота, започна да създава ППО по местоживеене, които се оказват доста жизнеспособни и свършват доста полезна работа на партията ръководителка, особено през есента на 1992 г., когато е поставен на дневен ред въпросът за сваляне на правителството на Филип Димитров.

Желю Желев сочи като един изключително голям принос на Кръглата маса решението да се забрани каквато и да е организирана политическа дейност, в това число и пропагандна работа в полза на отделна политическа работа в армията, полицията, съда, прокуратурата и във външното ведомство. Служителите на тези структури са “деполитизирани”. Всъщност “деполитизацията” се състои в подписване на една декларация, според която тези служители са задължени да се откажат от членството си в партията ръководителка. Само толкова и нищо повече. Това, че същите служители са работили в репресивния апарат на тоталитарната държава, че са участвували в организирания от нея терор и престъпления, това, че тези хора остават със старото си мислене и идеология, изглежда, за Желю Желев няма абсолютно никакво значение. Важното е, че престъпниците са подписали декларация за деполитизиране, който акт не е нищо друго освен лицемерие, защото човек не може само с един подпис да се откаже от цялото си минало.

Като солиден аргумент за ползата от Кръглата маса Желю Желев сочи премахването на Държавния съвет и заместването му с президентската институция. Каква е същността на това предимство обаче, той не съобщава, защото във всяка държава трябва да има институция, която да изпълнява ролята на държавен глава, а как тя ще бъде наречена, е несъществен въпрос. Тя в епохата на следтоталитарното време се превръща в слаба структура само с представителни функции - да среща акредитираните в страната ни посланици, да раздава ордени и медали и да присъства на тържества и манифестации. Самият Желю Желев разбира много добре като бивш президент каква е същността на тази институция и многократно предлага конституцията ни да се промени и републиката вместо парламентарна, да се превърне в президентска, с много по-широки права за президента. Но никой не го чува, защото изпълнителната власт заема решаващи позиции в управлението на държавата и не пожелава да ги дели абсолютно с никой друг. По този начин разделението на властите става една фикция. И това положение настъпва в резултат на решенията на Кръглата маса, нещо, което едва ли може да се отчете като нейно постижение.

И последното твърдение на Желю Желев, което потвърждава мнението му, че “Кръглата маса представлява най-краткият, най-успешният и най-плодотворният период на Българския преход” - твърдението, че на Кръглата маса се е взело решението да се проведат избори за Велико народно събрание, което да изработи и приеме нова българска демократична конституция, не отговаря на истината. Времето от година и половина, което народът ни пропилява, за да създаде новата конституция, е чиста загуба за българската демокрация. Защото през този период старата тоталитарна система вместо да бъде радикално разградена, съумява да се съвземе от нанесения й удар в края на 1989 г., успява да запази непокътнати кадрите си и да ги спаси от съдебна разправа, не допуска обявяването на партията за нелегитимна и изобщо успява да се запази от пълно и окончателно унищожаване. Така както това е направено в някои от останалите социалистически страни в Източна Европа. През този период партията ръководителка успява да спечели изборите от 1990 г. за Велико народно събрание и да забави за невероятно дълъг срок приемането на новата конституция. За сравнение можем да посочим, че Търновската конституция е разработена само за около два месеца (от 10.02. до 16.04.1879 г.), а новата българска конституция е “измътена” приблизително за около 16 месеца. Даже и изборите от юни 1990 г. са фалшифицирани. Старите и верни партийни кадри, настанили се в ЦИК, успяват така да “обработят” изборните резултати, че партията ръководителка да спечели изборите и да има болшинство в парламента, а след това и да “изгуби” част от изборните протоколи, така че да не може да бъде направена проверка. И всичко това може да се впише като “актив” в сметката на Кръглата маса.

***

Посоченото дотук ни дава основание да определим Кръглата маса като един сполучлив опит на тоталитарната система да забави за колкото се може по-дълъг период от време реформите, от които се нуждае нашата страна при прехода й към демокрацията. И то така да го забави, че тази демокрация никога да не дойде, а, ако въпреки всичко дойде в България, тя да бъде представена в окарикатурен, деформиран и неприемлив за народа ни вид. И в това отношение партията ръководителка успява. Тя спасява себе си от пълен провал и остави народа ни да заплаща последствията. Ето, това е оценката за Кръглата маса, а опитите за нейната възхвала нека лежат на съвестта на нейните автори.

Епохата на следтоталитарното време се нуждае от революционни реформи, проведени от хора с ново мислене. Кръглата маса по своя замисъл е планирана и проведена от хора с “перестроечно” мислене. Те само на думи говорят за коренни промени в обществената система, а на практика действат така, че да я запазят и съхранят, като извършват само козметични промени. Но така революции не се правят. Те изискват наличието на движеща, безкомпромисна обществена сила, която да я проведе чрез тежки, а понякога и жестоки мерки, а Кръглата маса не е такава сила.

Начало>>