|
|
Цял месец - от 12.02. до 12.03.1990 г. - се
провеждат заседания на Контактната група, която с консенсус приема
Декларация за ролята на националната Кръгла маса и на нейния
статут, а също така и две споразумения - Споразумение за
гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична
политическа система и Споразумение по политическата система. И
когато споменатите три документа са подготвени, е решено те да
бъдат тържествено подписани на заседание на Националната кръгла
маса. То е 16-о по ред и се провежда на 12.03.1990 г. На него след
подписването на документите говорят представителите на отделните
политически партии, включени в двете делегации.
Следващото заседание на Кръглата маса -
седемнадесето поред, се провежда на 15.03.1990 г. На него е
поканен министърът без портфейл в новосформираното правителство на
Андрей Луканов - Стефан Стоилов. Той запознава делегатите с
икономическата политика и реформите, които правителството има
намерение да проведе. Стефан Стоилов говори за тежкото
икономическо положение на страната и за намеренията на
правителството в къс срок от време да се справи със съществуващите
трудности. Изобщо докладът му има оптимистичен тон. След него
икономическият експерт на БЗНС Иван Грозев в съдоклад критикува
Стефан Стоилов в няколко аспекта. Например, по отношение големия
външен дълг на страната; отдаденото неравностойно значение на
трите вида собственост; предпочитанието към постепенния, а не
шоковия преход в икономиката; декларацията, че приоритетно ще се
развива селското стопанство, хранително-вкусовата и леката
промишленост, без това да е подкрепено с финансови и
правно-нормативни условия; идеята за ускорена амортизация и някои
други.
Икономическият експерт на СДС Венцеслав Димитров
излага икономическата програма на СДС, в която издига платформата
за пазарно стопанство, за икономически реформи и за бърз, шоков
преход. Конкретно СДС е за незабавно ликвидиране на стопанската
номенклатура на БКП и на партизанщината в икономиката; признаване
стоковия характер на работната сила; признаване за морален доходът
от капитала; конституционна закрила на частната собственост; бърза
приватизация; връщане земята на нейните собственици;
последователна демонополизация; реформа във финансово-кредитната
система; реформа на фискално-бюджетната система; реформа в
пенсионното осигуряване и в здравното обслужване на населението.
Всъщност Венцеслав Димитров представя една
генерална концепция за развитие на родната икономика през
следващите години. След него се изказват последователно
председателят на Конфедерацията на независимите професионални
съюзи Кръстьо Петков, известният икономист, репресиран по
тоталитарно време, Георги Петров, председателят на Родопския съюз
Бранко Давидов, председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев,
президентът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев и още куп
делегати. Всички те разкритикуват икономическия доклад на
правителството. В края на заседанието отговор на направените
бележки дават министър-председателят Андрей Луканов и Стефан
Стоилов, но изказванията им не са убедителни. За да бъде туширана
до известна степен създадената тягостна обстановка, Андрей Луканов
обещава на присъстващите, че в най-скоро време ще отправи
меморандум до Европейската икономическа общност, с който
правителството ще потърси помощ за стабилизиране икономиката на
страната. Също така обещава, че неговият финансов министър Белчо
Белчев на заседание на Кръглата маса ще информира делегатите за
заемите, които страната ни дължи на чужди държави, какъв е техният
размер, кога са сключени и за какво са използвани.
Осемнадесетото заседание на Кръглата маса се
провежда на 19.03.1990 г. На него е разгледан меморандумът на
правителството до Европейската икономическа общност.
Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията и
Законопроектът за политическите партии. Понеже меморандумът е
представен в писмен вид предварително, председателстващият Желю
Желев дава думата на Александър Йорданов да се изкаже от името на
СДС по този документ на правителството. Разбира се, изказването на
оратора е критично. Александър Йорданов заявява, че меморандумът
под формата на загриженост за страната ще бъде използван в
предстоящата предизборна борба на БКП. В него е посочен
конкретният виновник за сегашния провал в икономиката. Не са
посочени ефикасни мерки за преодоляване настоящото тежко
положение. Тези и някои други забележки на Александър Йорданов
карат делегатите от квотата на правителството да му опонират. Пръв
му отговаря Атанас Папаризов. След него в защита на
правителствената икономическа политика се изказват Филип Боков и
проф. Александър Янков. Те окачествяват критиката на Александър
Йорданов като повърхностна, дело на неспециалист и злостна.
Заседанието на Кръглата маса продължава с доклад
на Васил Мръчков по въпроса за Законопроекта за изборите.
Официално той обявява и датата на изборите - началото на юни.
Предложено е изборите да бъдат за Обикновено народно събрание. То
е с продължителност на мандата четири години и при една победа на
БКП в изборите, която е доста вероятна, партията би получила
възможност да се обнови и укрепи в политическото пространство,
като преодолее негативите, с които е свързано 45-годишното й
господство. Обратно, СДС иска изборите да бъдат за Велико народно
събрание, което е с много по-кратък мандат - само няколко месеца.
През това време опозицията ще укрепи своите сили и ще спечели
следващите избори. Правителствената делегация привидно прави
компромис - съгласява се изборите да бъдат за Велико народно
събрание, но тайно се надява (и, разбира се, успява), че ще може
да се прехвърлят някои от функциите на Обикновеното народно
събрание (законодателните) върху Великото Народно събрание и по
този начин да се удължи неговият мандат. И така новоизбраното
Велико народно събрание удължава своя мандат до година и половина.
Друг един от парливите въпроси в проекта за
избирателен закон, е за системата на изборите - пропорционална или
мажоритарна. Опозицията държи на пропорционалната система, а
правителствената делегация - за мажоритарната. Този проблем се
решава чрез компромис - половината от депутатите да бъдат избрани
мажоритарно, а другата половина - пропорционално.
Следващото заседание на Кръглата маса се провежда
на 26.03.1990 г. То е 19-ото поред и в дневния му ред са включени
дебати относно проектозакона за изборите, проектозакона за
изменение на конституцията и Икономическата програма на
правителството. Заседанието е доста оживено и на него се разискват
най-различни въпроси. Например тези за начина, по който могат да
бъдат издигнати кандидат-депутатите; за забраната на политическа
агитация преди изборите в казармите; за преимуществата и
недостатъците на пропорционалната и мажоритарната система; за
общия брой на депутатите в парламента; за функциите, правата и
задълженията на президента и за начина на неговото избиране - общо
от народа при избори или от депутатите в парламента; кой трябва да
приеме конституцията - народа чрез референдум или депутатите в
парламента; колко дълъг трябва да бъде президентският мандат; как
може да се дистанцира номенклатурният апарат от стопанските
структури; как може да се гарантира независимостта на БНБ; до
каква степен може да се допуска финансова и материална помощ на
политическите партии от чужбина; може ли да има партии на
религиозна и етническа основа; може ли професионалните съюзи да
упражняват политическа дейност и да участват в избирателни
кампании; какви трябва да бъдат разпоредбите на Централната
избирателна комисия, за да осигури безпрепятствено участие на
българите емигранти в предстоящите избори; кой ще решава жалбите и
възраженията за допуснати нередности по време на изборите -
Централната избирателна комисия или новоизбраният парламент и
много, много други въпроси. По някои от тях е постигнат консенсус,
а по други - не. Те остава да бъдат решавани в бъдеще.
Следващото пленарно заседание, 20-о по ред, се
провежда на 27.03.1990 г. То е председателствано от Желю Желев и в
дневния му ред са включени разисквания по нерешените на миналото
заседание въпроси. Това са въпросите за характера на Народното
събрание, за характера на избирателната система - пропорционална
или мажоритарна, за броя на народните представители, за правата на
президентската институция и други подобни. Желю Желев излага
позицията на СДС по нерешените въпроси, а същото за БКП прави
Александър Лилов. След тях последователно взимат думата: Христофор
Събев, Филип Боков, Васил Мръчков, Михаил Неделчев, Елка
Константинова, Б. Димитрова, Сюлейман Гавазов, Мануш Романов,
Александър Янков, Румен Воденичаров, Крум Неврокопски, Александър
Каракачанов, Димитър Луджев и много други делегати, застанали от
двете страни на Кръглата маса. Заседанието приема формата на
симпозиум, на който всеки иска да се изкаже, но никой не слуша
другите, всеки дава мнение и не иска да приеме чуждото. И отново
консенсус по някои въпроси не се постига. Тогава по предложение на
Димитър Луджев спорните въпроси се предоставят за разрешаване на
Контактна група. Изобщо това е подход, често прилаган от Желю
Желев или по негово внушение предлаган на заседанията на Кръглата
маса от лоялни на него хора. В тези контактни комисии обикновено
влизат Димитър Луджев, Петър Берон, Иван Гайтанджиев, Румен
Воденичаров, Георги Аврамов и някои други делегати от групата на
СДС, за много от които по-късно се разбра, че са агенти или
доносници на органите на Държавна сигурност. За съжаление тези
личности почти винаги се съгласяват с решения, предложени им от
делегатите на БКП. Така са предрешени много въпроси от решаващо
значение като въпросите за датата, на която трябва да се проведат
изборите, за характера на президентската институция, за броя на
депутатите и др. подобни.
Двадесет и първото пленарно заседание на Кръглата
маса е насрочено за 29.03.1990 г., четвъртък, в 13 часа. На него
трябва да бъдат окончателно приети съгласуваните в контактните
групи съглашения - за изменение и допълнение на конституцията,
Закона за политическите партии и Закона за изборите. Но когато
заседанието е открито, се установява, че тези три документа в обем
от 9 страници, все още се дооформят в някои техни формулировки и
даже не са отпечатани на ксерокс, за да се запознаят делегатите с
тяхното съдържание. Това е доста стар трик на партията
ръководителка - когато са налице различни изказани и поддържани
мнения от делегатите на Кръглата маса, да се забави отпечатването
на “съгласуваната” документация и тя да се приеме на заседание на
Кръглата маса, без да се проведат обстойни разисквания. Просто под
предлог че “няма време”. Делегатите на СДС разбират тази хитро
скроена игра и предлагат заседанието да се отложи за следващия
ден. Но Виктор Вълков от БЗНС-правителствен, дава компромисно
предложение: “Заседанието да се отложи до 18,00 часа. Когато
пренасроченото заседание започва своята работа, следва ново
предложение от делегацията на СДС: “Да се подпише веднага
Законопроектът за политическите партии, а Споразумението за
основните идеи и принципи за допълнение и изменение на
конституцията и Законопроектът за избори на Велико народно
събрание да бъдат приети на следващия ден. Предложението среща
възражения и набързо са приети трите разглеждани документа, без да
се проведат детайлни дискусии по отношение на тяхното съдържание.
Оказва се, че в тези документи са застъпени тезите, защитавани от
делегацията на правителството. Желю Желев, който е участник в
контактните групи, се е съгласил абсолютно с всичко, което като
препоръки са му внушили делегатите на Комунистическата партия. И
макар че по принцип документите са приети, остава те допълнително
да се разискват на следващото заседание на Кръглата маса.
Двадесет и второто пленарно заседание на Кръглата
маса е проведено на 30.03.1990 г. То не се различава от предното
заседание, що се отнася до проблемите, които се разискват. По
характер тези проблеми са от категорията: Права и наименование на
държавния глава и проблеми, свързани с технологията на
предстоящите избори. Изказват се много от участниците на Кръглата
маса, като засягат доста маловажни и несъществени въпроси.
Например оживен спор предизвиква проблемът за наименованието на
държавния глава - председател или президент. Като компромис
остават и двете наименования (едното от тях в скоби). Също така се
спори дали наред с Централната избирателна комисия е необходимо да
се създаде и един обществен съвет за контрол над изборите. В края
на заседанието се подписва Споразумението за изборите.
След 22-то заседание на Кръглата маса, месец и
половина работят контактните комисии, за да подготвят останалите
споразумения, които трябва да бъдат подписани от всички делегати и
след това да се отиде към избори за Велико народно събрание. През
това време все още действущото Народно събрание вече е приело
окончателния текст на Закона за изборите, президентът на
републиката Петър Младенов е издал постановление за състава на
Централната избирателна комисия и поименно е посочил 24 души като
нейни членове, правителството на Андрей Луканов е приключило
тайните си преговори със западногерманската фирма “Инфас” за
участие при преброяването по време на изборите и за тяхното
фалшифициране. Тази фирма дава и препоръки как да бъдат
формулирани текстовете на Избирателния закон, за да може по-лесно
да се осъществи фалшификацията. Изобщо, Партията ръководителка се
готви за изборите, а през това време контактните групи, създадени
от Националната кръгла маса, работят върху текстовете на
предстоящите за подписване споразумения.
Разработени са текстовете на следните
споразумения:
- Споразумение във връзка с основните положения на
статута на Българската телевизия и Българското радио;
- Споразумение за предизборна кампания по радиото
и телевизията;
- Споразумение по създаването на гаранции за
произвеждане на свободни избори;
- Декларация на Националната Кръгла маса за
безпрепятствено завръщане в Родината на всички политически
емигранти;
- Етичен кодекс на предизборната кампания.
Тези споразумения се обсъждат и подписват на
последното заседание на Кръглата маса, състояло се на 14.05.1990
г. На него, както и на предните заседания, се води словесна битка
за съдържанието на тези споразумения, привеждат се аргументи и
контрааргументи, подхвърлят се нетрадиционни идеи и изобщо
Кръглата маса се превръща в една голяма говорилня. Така например
Петър Дертлиев от БСДП предлага с цел да се предотврати повторното
гласуване, да се използва неизтриваемо мастило, с което да се
боядиса пръста на всеки един гласувал. На това се противопоставят
представителите на правителствената делегация и някои от членовете
на опозицията. Край на споровете слага Румен Воденичаров от СДС,
който като химик заявява, че абсолютно неизтриваемо мастило няма и
че е глупаво да се бележат хората с мастило. Някои от участниците
в дискусията предлагат идеята за “омастиляването” на избирателите
да отпадне и вместо нея да се приложи друг метод на контрол - чрез
единните граждански номера. Даже акад. Сендов изчислява, че такава
една компютърна проверка ще може да стане за около три часа.
Лъжата на академика хваща място и предложението е прието.
На последното 23-о заседание на Кръглата маса е
поканен, за да даде кратък отчет секретарят на Централната
избирателна комисия Димитър Попов. Той обяснява с колко много
трудности се е сблъскала комисията и колко подводни камъни е
успяла да избегне. Димитър Попов подкрепя съображенията на Румен
Воденичаров и одобрява идеята на академика - да се установи
двойното гласуване чрез проверка по единните граждански номера.
Съобщава също така, че българските емигранти в чужбина ще могат
безпрепятствено да гласуват, нещо, което не е вярно.
В края на заседанието говори доста компетентно за
своята възраст представителят на Националното студентско дружество
Емил Кошлуков, делегат от групата на СДС. Той доста далновидно
предлага да бъде осъществен по-голям контрол над компютърната
мрежа, която ще обработва данните, получени по време на изборите.
Кошлуков инстинктивно чувства, че това е една от най-уязвимите
страни за получаването на реални данни. Оттам могат да дойдат
провалът и фалшификацията на изборите. Но думите му съзнателно не
са чути от правителствените делегати на Кръглата маса и от онези
делегати на СДС, които са лоялни към Комунистическата партия.
След още няколко изказали се, които засягат
несъществени и някои по-маловажни въпроси, делегатите на Кръглата
маса изчакват Контактната група да отпечата текста на подготвяните
споразумения и да ги ксерографира. А след това настъпва
тържественият момент на подписване на споразуменията. Под тях са
поставени подписите на ръководителите на политическите партии и
обществени организации, участввали в работата и разговорите около
Кръглата маса. Така започна процесът на ликвидиране на
тоталитарната система в България - път, колкото криволичещ,
толкова и труден.
Напред>>
|
