Дотук в нашето изложение ние посочваме събитията, които предшестват откриването разискванията около така наречената “Кръгла маса”, един своеобразен форум, имащ политически характер, на който са приети решения на консенсусен принцип, за да се осъществи по мирен път преходът от тоталитаризъм към демократична обществена система. Разбира се, всяка една от страните, участваща в преговорите около Кръглата маса, има свои виждания относно задачите, които трябва да се решат на този форум, и даже начинът, по който трябва да бъдат решени. Това в крайна сметка предопределя и неговата продължителност - той заседава повече от четири месеца.

Партията ръководителка, притисната солидно от обстоятелствата и от неблагоприятното за нея външнополитическо положение, което не й обещава нищо добро за в бъдеще, решава да се покаже пред обществеността в малко необичайна за нея светлина - решава да се представи като демократична, модерна, ляво ориентирана партия. И един от първите опити в тази насока е диалогът около Кръглата маса. Да съобщим подробности около това събитие.

На заседание от 26.12.1989 г. Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение:

“... В изпълнение на утвърдената от Пленума на ЦК на БКП от 11-13.12.1989 г. нова политика на открит, конструктивен и честен политически диалог с всички обществено-политически сили в страната, с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава Политбюро на ЦК на БКП на днешното си заседание реши:

1. Предлага да се проведе среща на ръководствата на БКП и БЗНС като управляващи партии за анализ на съществуващата ситуация в страната и за обслужване на неотложните проблеми и мерки за по-нататъшното развитие и преустройство на НРБ.

2. Предлага на ръководствата на нововъзникналите неформални и независими обществени структури и движения да се проведат консултации около Кръглата маса по основните въпроси за преустройството на НРБ.

3. Предлага на ръководствата на ОФ, на БПС, на ДКМС, на Комитета на българските жени и на другите обществени организации и движения в страната да се проведат консултации около Кръглата маса по основните въпроси за преустройството на НРБ.

Политбюро на ЦК на БКП предлага срещите да започнат непосредствено след Нова година...”

Не трябва да се приема обаче, че това предложение на Политбюро на Комунистическата партия е израз на капитулация. В него за преговори се канят освен “нововъзникналите неформални и независими обществени структури и движения” още и редица други контрагенти на партията - БЗНС, ОФ, ДКМС, Комитетът на българските жени и много други организации, съюзи, движения, ръководствата на които са назначени от партията ръководителка и са лоялни на нея. С други думи, при разискванията, които предстоят, и при евентуалните гласувания мнението на Партията винаги да има предимство. Хитър, но евтин номер, на който опозицията не се хваща. Използвайки направеното от партията предложение за разговори около Кръглата маса, току-що формираният СДС излиза със своя декларация, в която посочва проблемите, които трябва да се разискват. По този начин до голяма степен се изяснява платформата на всички тези неформални организации, обединени в СДС, и идеологията, която тази нова опозиционна сила ще следва в бъдеще.

СДС предлага на първо време на форума “Кръгла маса” да бъдат разгледани въпроси, свързани с премахване монопола на една партия върху властта. В това число: отпадане на целия член 1 от конституцията; разпускане на първичните партийни организации на партията (ППО) по месторабота; отделяне на БКП и БЗНС от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение; деполитизация на армията, милицията, съда и прокуратурата.

Освен това СДС декларира, че реални гаранции за многопартийна система вижда в: приемане на закон за партиите и другите политически организации; свобода на политическата дейност; премахване на партийния монопол върху националното радио и националната телевизия.

В декларацията на СДС са посочени и някои други въпроси, които трябва да бъдат разисквани на Кръглата маса. Например: разделяне на законодателната от съдебната и изпълнителната власт; провеждане на свободни избори през 1990 година по нов демократичен избирателен закон; привеждане на законодателството в съответствие с международните ангажименти, поети от нашата страна; приемане на основните принципи за цялостна концепция по националния въпрос; равенство и равнопоставеност пред закона на всички форми на собствеността: държавна, кооперативна и частна; отменяне на противоконституционните закони и подзаконови актове; нов Закон за Народната милиция; нова Наредба за временното жителство и др.

И в края на декларацията е заявено, че СДС се разграничава от шовинизма, патриотарството, нихилизма и конюнктурните решения по националния въпрос и ще отстоява решително националната независимост и постигането на национално единение на демократична основа.

Така партията ръководителка попада в собствения си капан. Тя иска да демонстрира (само да демонстрира), а не фактически да реализира демократична идеология, а всъщност сега й е наложено практически да вземе решения, които да променят коренно досегашната й политика. Но целта е да се спаси партията от погром, а за осъществяването на тази цел трябва да се правят компромиси. И след като бурята премине, тези компромиси ще бъдат забравени и старите сталински лозунги пак ще излязат на мода. Така между прочем става и по националния въпрос. В първите дни на януари 1990 година Партията застъпва неотклонно интернационални позиции, но скоро след това променя на 180 градуса своите разбирания и близки й стават идеите на национализма.

В преговорите на Кръглата маса Комунистическата партия разработва своя стратегия - решава да приеме неформалните опозиционни организации като едни от многото в нашата страна масови организации и да проведе разговорите с тях като с еднолични партньори. За целта е необходимо тази идея да получи гражданственост - да бъде обявена по подходящ начин в общественото пространство. В дните, в които започват консултациите за реда, по който трябва да протичат разговорите на Кръглата маса, и за характера на разискваните проблеми, е обявена една съвместна декларация на политическите и обществените организации в България под заглавие “Верен път към национално съгласие”. В нея авторите (27 политически и обществени организации) заявяват, че поддържат концепции, които всеки разумен човек би подкрепил. Например за преговори на Кръглата маса, за отстраняване на последиците от допуснатите нарушения на конституционните права и свободи на българските граждани от туркоезичното и мюсюлманското население, за порицание на водената от Тодор Живков политика на конфронтация и геноцид, за хуманно общество и правова държава, за единство на нашия народ и хуманно отношение към националните малцинства.

Освен от БКП и БЗНС тази декларация е подписана и от представителите на Отечествения фронт, комсомола, професионалните съюзи, Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество, Съюза на борците против фашизма и капитализма, Комитета на българо-съветската дружба, Комитета на българските жени... Съюза на архитектите, на преводачите, на филмовите дейци, на художниците... и на всички други казионни организации в страната. Става ясно, че в случая целта е била да се разбере, че в държавата има две сили - от една страна, партията ръководителка, и от друга - всички останали партии и обществени организации, в това число и СДС, а значението - теглото на СДС е 1/28 от цялата тази група организации. При това положение илюзия е да се мисли, че един обществен форум (какъвто е например Кръглата маса) би могъл да вземе решение, различно от онова, което би формулирала партията ръководителка.

Напред>>