Беше петък, не беше 13-и, наближаваше 18:30 и никой от нас още не знаеше, че Рени Нешкова е гномирана. Щеше да го съобщи в. "Сега" на другия ден. Не знаехме също, че тя е съученичка на ген. Атанасов. Предстоеше да го научим чак в неделя сутринта от Наско Рафайлов.

Събираме се няколко души в подлеза между три от цитаделите на властта. Единият изход е към Президентството, другият - към Министерския съвет, третият - към бившия партиен дом, където сега са канцелариите на парламента. По средата и под земята е Клубът на фоторепортера, където ще ни домакинстват за няколко минути колегите от някогашното списание "Приятели на САЩ" и някогашния вестник "Демокрация" Рада Петкова и Шаварш Артин. Ще ходим в Stateside,

американското кафе на "Стамболийски" 32, в което всеки петък след 22:00 пее Васко Кръпката. От своето неколкоседмично изгнание се е изтръгнал Иво Беров и ще можем най-сетне да го видим, понеже вече ни е писнало само да го чуваме по телефона. В подлеза ни посрещат две джуджета и ни предлагат визита при Дядо Коледа. Самият величествен старец ни посреща пред входа на фотоклуба и тутакси ни дарява с по бутилчица "Карнобатска" (създадена с майсторлък) и по един презерватив. Бутилчиците вкарваме в употреба на момента. При Рада и Шами текат предколедни празници. Оказва се, че всеки ден, чак до 29 декември включително, от 11:00

Масите във фотоклуба са отрупани с подаръци, които Дядо Коледа раздава тук съвършено безплатно за деца и родители,  © Шаварш Артин

Ива Апостолова от Централния куклен театър асистира на млада актриса от публиката © Шаварш Артин

до 14:00 и от 17:00 до 19:30 раздават подаръци. Ама наистина! Най-много са за децата. Раздават им ги с усмивка актьори от сатиричния и от кукления театър. Тече щур купон, в който най-малките участници получават истински роли в истински спектакли, ядат истински пасти и най-истинският Дядо Коледа в столичния град ги пощипва по бузките. Отмъкваме Шами за малко с нас, че да снима нашия предколеден купон -  "Стамболийски" 32 е на пет минути. Само че на входа в Stateside пише, че от 18:30 там ще има частно парти и за такива свободни радикали като нас не се предвиждат места. Без да се замисляме, сменяме локала и отиваме в "Сам дойдох" на "Самуил". Жана е стресната от

ненадейната поява на групата, но съумява да освободи маса, около която се подреждаме някакси. На вратата на "Сам дойдох" също има надпис. Пише, че "Клиниката няма да работи на...", откъдето се разбира кога ще почива по празниците това колоритно бойно свърталище на софийската бохема.

Шами изтипосва на портрет авангардното подразделение, което все пак е успяло да заеме стратегически рубеж в тази задръстена от учрежденски и извънучрежденски купони предколедна вечер. После слага фотоапарата на рамо и тръгва обратно към фотоклуба, за да поеме отново функциите си в свитата на Дядо Коледа.

Идва Иво и ни се скарва, че много пушим. Откакто отказа цигарите миналата зима, това му е обичайният начин да каже "Добър ден!" Раздава автографи върху екземпляри на току що излязлата си и вече почти разпродадена книга и разправя разни неща. Милен вади шише скоч и ние изразяваме надеждата, че не го носи чак от Берлин, ами го е купил в някой по-близък магазин. Обещаваме му да не го отваряме, преди да пуснем сайта на "Още инфо" в обновения му вид.

После един по един около масата се сбутват Борето Скочев, Диди Ненова, Диди Иванова, Иво и Оги от "Демокрит", в "дядовата ръкавичка" става все по-тясно, а на съседната маса вече призовават с китара в ръка момата Калина да се повърне назад. Китарата минава и през нашата маса, за да прозвъни после пак на тяхната и така в игри и закачки вечерта отива към края си.

И годината отива към края си. Това прозрение ни сполита като удар изневиделица. 2002 си отива! А пък някакси не ни идва на сърце да тъгуваме за нея.

Да си отива! На 31 ще откъснем с облекчение последният лист от тазгодишния  календар и ще започнем начисто новата година.

Да гледаме напред!