|
|
След уточняване на процедурните правила, при които
трябва да протичат заседанията, съпредседателят Желю Желев изнася
експозе на тема “Разграждане на тоталитарната система в нашата
страна”. В него той се спира на следните основни моменти:
- В нашата страна е съществувала политическа
система, насилствено наложена на българския народ с помощта на
съветската армия;
- Въведена е еднопартийна система. Принудително,
насилствено са разпуснати другите политически партии;
- Партиите, които намират сили и мъжество да се
опълчат срещу домогванията на БКП за нейния пълен монопол, са
жестоко наказвани;
- Сега обаче обстановката е коренно променена -
политическите сили в Източна Европа са в друго съотношение, а БКП
е осъзнала пълната безпочвеност и безперспективност на
тоталитарния режим, който трябва да се разгради.
По-нататък Желю Желев говори за изоставане на
демократичните процеси в нашата страна, за опасността силите на
застоя да предизвикат безредици, които да стигнат даже до
гражданска война. Изводът, който се налага, е бързо да се разгради
тоталитарната система и преди всичко създадените от нея силови
структури.
След Желю Желев говори Петър Берон. Той сочи
новите закони, които Народното събрание трябва да приеме, говори
за разграждане на партийните организации по производствен признак,
за деполитизиране на армията, милицията, прокуратурата, съда и
дипломацията и сочи необходимостта всички масови организации да се
освободят от опеката на БКП.
Петко Симеонов допълва двамата оратори и говори за
необходимостта от многомандатна система в страната. Подхвърля
идеята да се даде гласност за собствеността на БКП и на другите
организации, намиращи се под нейно влияние. Иска да се огласят
всички тайни нормативни документи, даващи специални права в
различните сфери на живота на висшата държавна и партийна
номенклатура. Предлага да се отзоват онези депутати от Народното
събрание, които не се ползват с авторитет пред нашата
общественост, а за освободените места да се проведат свободни
избори. Иска да се разгради системата на Държавна сигурност. Да се
публикуват имената на доносниците и агентите на Държавна
сигурност. Да се подготви нов статут на радиото и телевизията и
дава още редица други предложения.
След Петко Симеонов се изказва дългогодишният
политически затворник Янко Янков, който говори за политическите
преследвания на инакомислещите - противници на БКП, които
продължават, и дава конкретни примери в тази насока.
На края на заседанието Андрей Луканов в кратко
изказване посочва, че всички направени предложения ще бъдат
внимателно разгледани и ще се вземат предвид. Апелира не само да
се критикува миналото, но и да се посочат в перспектива решения в
една или друга насока. И преди да приключи заседанието, Андрей
Луканов отправя критични бележки към Желю Желев, който не е
дооценил ролята на Съветския съюз по отношение икономическото
развитие на страната ни и значението му за националната сигурност
на България.
На следващото 10-о заседание на Кръглата маса Желю
Желев веднага коригира предишното свое изказване и заявява, че не
апелира към отдалечаване от Съветския съюз и че без Горбачовата
перестройка процесите и промените в Източна Европа са немислими. С
други думи, той прави просто един дипломатически пирует.
В цялата своя дейност и поведение комунистическият
лидер Андрей Луканов не излиза извън рамките на перестройката на
социалистическата обществена система. Това преустройство той
вижда, че може да стане с решенията на Кръглата маса. Така мисли и
лидерът на СДС Желю Желев. С други думи, социалистическата
обществена система трябва да просъществува и по-нататък във
времето. Тя само трябва да бъде подобрена - да стане по-хуманна и
демократична. Така обаче не мислят някои от другите участници в
разговорите около Кръглата маса. И на 10-о заседание се появява
един нов феномен, който е доста симптоматичен. Послушната до този
момент Светла Даскалова, ръководител на делегацията на БЗНС, която
дълги години е близък съюзник на Комунистическата партия, сега
прави изказване, което внася дисонанс в общия синхронизиран хор на
“перестройкаджиите”. Тя казва следното:
“ ... Сега вече БЗНС не поддържа становището
България да бъде социалистическа държава. Въпреки решителните,
смелите промени, които БКП прави и които декларира тук др.
Луканов, ... в декларацията сега за конгреса, че ще се изгражда в
нашата страна демократичен и хуманен социализъм, но ... вие
знаете, че на последната сесия на Народното събрание
парламентарната група на БЗНС предложи да падне целият чл. 1 от
конституцията...”
Понататък Светла Даскалова излага съображенията за
едно такова становище - възприемане от страна на БЗНС на
парламентарната демокрация като форма на държавно управление,
равноправие на трите форми на собственост и др. подобни мотиви.
По-нататък при разискванията относно бъдещото
държавно устройство на страната, се изказват и някои други
участници в дискусията на Кръглата маса. Така например Георги
Спасов от делегацията на СДС определя социалистическата държава
като “обществено устройство, което по свой специфичен начин
осъществява икономическото, политическото, идеологическото
господство на една класа над производителната част от населението,
в която включвам трудещите се и интелектуалците, и над природата.
Основното в това обществено устройство е превръщането на държавата
в средство за господство и в източник на неограничена власт в
ръцете на тази класа...”
Думата е дадена за изказване и на правителствената
делегация. Живко Живков в едно предълго изказване говори за
демократичен прогрес, за спазване на законността, за конструктивни
предложения и за общочовешки ценности. Друг от членовете на
правителствената делегация - Нора Ананиева, говори за
многопартийна политическа система, за парламентарна демокрация, за
радикална реформа на политическата система, за мирен,
цивилизационен преход и за културен диалог. Председателят на
комсомола Росен Карадимов говори за отказ от
командно-административните методи при управлението на икономиката,
приемане на нов закон за собствеността; недопускане създаването на
антидемократични партии; приемане на нов закон за печата и
разграждане на всички тоталитарни структури (разбира се, без
комсомола).
Голямо е учудването на делегатите на опозицията от
Кръглата маса, когато слушат изказванията на Живко Живков, Нора
Ананиева и Росен Карадимов. Толкова голяма демагогия, продиктувана
от страх от неизвестността на бъдещето, в момент, когато се очаква
партията ръководителка да бъде лишена от легитимност, а нейните
лидери да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството, са
основните причини за подобни изказвания. “Да се снишим, докато
отмине бурята” - това е лозунгът, издигнат от баш лидера Тодор
Живков и неговите подчинени и послушни изпълнители на мръсните му
поръчки, когато говорят за споразумения, за общи интереси, за
сътрудничество и съгласие.
Много показателно във връзка с изясняване на
ситуацията и възгледите на участващите в двете делегации по
отношение на преследваните цели, е единадесетото поред заседание
на Кръглата маса. Първа на него говори представителката на
Радикалната партия проф. Елка Константинова. Тя с голяма вещина
изяснява и критикува културната политика на тоталитарната система.
Андрей Луканов, който води заседанието, се опитва да й опонира,
като многократно я прекъсва и влиза в диалог с нея, но явно
знанията и рутината на професора по културология предопределят
победителя в тази дискусия. След Елка Константинова думата е
дадена на митрополит Климент. В дълга реч, изпъстрена с
църковно-славянска фразеология, той излага исканията на
Българската православна църква: гарантиране на пълна религиозна
свобода, възвръщане на църковно-религиозните функции на храмовете
и манастирите, въвеждане на преподаването по вероучение и религия
в училищата, ново издаване на Библията в достатъчно голям тираж и
др.
Но истинската дискусия на това заседание на
Кръглата маса започва след речта на земеделския лидер Крум
Неврокопски. Той разглежда въпроса за разграждане на репресивния
силов апарат на тоталитарната система и заявява, че “нечленуването
на служителите от силовите органи в политическите партии не е
гаранция за аполитичност. Следователно в практически план трябва
незабавно да се “започне ... с разформироване на органите на
Държавна сигурност, тъй като техните функции отпадат в основни
линии при демократизация на обществото...”
Андрей Луканов вижда, че негативното отношение на
Крум Неврокопски ще предизвика съответен отговор от страна на
многобройните представители на Държавна сигурност, които
присъстват на съвещанието като делегати от квотата на
правителството, и затова бърза да тушира зараждащия се конфликт.
За да успокои обстановката, той дава думата на представителя на
Федерацията на научно-техническите дружества проф. Лазар Лазаров.
Професорът, почувствал инстинктивно ролята, която той трябва да
изиграе, произнася дълга реч, в която описва дейността на
ръководената от него федерация. Но присъстващите изслушват речта
му с досада, която е спонтанен израз на мнението им, че мястото на
този род хора, представители на неполитически организации, не е
сред делегатите на Кръглата маса.
Но опитът на Андрей Луканов да тушира възникналите
противоречия не сполучва. Веднага след проф. Лазар Лазаров иска
думата представителят на организацията, известна под името Съюз на
борците против фашизма и капитализма. Тази паразитна структура е
създадена още през 1946 г. с цел според нейния устав “да уреди
общественото, материалното и социално-битовото положение на
активните бойци против фашизма и капитализма”. На практика това
означава, че организацията се бори да се дадат най-широк кръг
привилегии на “борците” - като се започне от правото да заемат
най-високите и престижни служби в държавната администрация, да
получават на символични цени луксозни жилища и вили, да се лекуват
безплатно в специално построени за тях и модерно обзаведени
болници и санаториуми, та се стигне до безплатно ползване на
градските бани и клозети. Ето, представител и на тази паразитна
организация е поканен от Андрей Луканов, за да се изкаже и даде
препоръки за по-нататъшното развитие на родината ни. И
действително, един от ръководителите на “бойците” др. Таньо Танев
говори, че организацията му е дала свидни жертви по време на
тоталитарната система. Даже, за да бъде по-убедителен, той сочи и
техния брой - 1800 души. Разбира се, той не пояснява, че тези
“жертви” са дадени в резултат на “вътрешно видовата борба” вътре в
партията на българските комунисти, в борбата “за кокала”. В края
на своето изказване др. Таньо Танев отправи апел към участниците
на Кръглата маса да не се пипа чл. 1 от конституцията, защото това
е “необосновано и прибързано и ще бъде в разрез с интересите на
нашия народ, със структурата на нашето общество...” След тези думи
на “активния борец” в залата от страна на опозицията долита
реплика: “Даже и разрез с интересите на бойците срещу фашизма и
капитализма.” Тези думи са посрещнати със смях от присъстващите.
Следващият оратор е един млад адвокат от II
градски колектив, неизвестен до този момент. Името му е Филип
Димитров и с това си изказване той прави прощъпалник в политиката,
а след година и половина сяда на министър председателското кресло.
Филип Димитров прави конкретни предложения за промени в
конституцията, която не отговаряше на една демократична държава.
След Филип Димитров, изказването на когото прави
силно впечатление на присъстващите, е дадена думата на двама
представители от Общонародния комитет за защита на националните
интереси. Това е една националистическа организация, която
подкрепя инициативата на партията, известна под името
“Възродителен процес”. От името на своята организация двамата
оратори - Минчо Минчев (бивш служител на МВР, взел активно участие
във възродителния процес в Родопите) и Кирчо Харамиев (служител на
Държавна сигурност), заявяват категорично, че трябва да се
демонтира тоталитарната система, но “... преходът към новото да
стане с разум и без ненужни жертви...” Двамата защитници на
националните интереси издигат и лозунга: “Не посягайте на
суверенитета на България” с подтекст: “Не разграждайте секретните
силови структури”, а на практика това означава: “Каквото ние -
агентите на Държавна сигурност, сме правили, това е било в интерес
на България и за доброто на България.”
И последен в този паметен ден се изказва бившият
политзатворник Анжел Вагенщайн, участник в Кръглата маса от
квотата на СДС. Неговият случай е много интересен. Той е троен
агент - на КГБ, на ЩАЗИ (разузнаването на ГДР) и на българската
Държавна сигурност. По поръчение е заел дисидентска позиция и сега
се подвизава в делегацията на опозицията. В своето изказване
Вагенщайн защитава секретните силови структури: “... Червените
барети... могат да се окажат необходими за сигурността...
Предлагам поверителна среща на представители на СДС... с Андрей
Луканов и ген. Семерджиев..., за да се обсъдят възможностите за
хармонизиране сигурността на крехката още наша демокрация и
сигурността на държавата...”
Дванадесетото заседание на Кръглата маса е
проведено в понеделник - 29.01.1990 г. На него председателстващият
Желю Желев заявява, че ще бъдат разгледани три основни въпроса:
дискусия относно характера на нашата държава, разпускане на
първичните партийни организации (ППО) по месторабота и разпускане
на репресивния силов апарат. И допълнително към тях, но не
по-маловажен, е и въпросът за структурното, кадровото и
финансовото разграничаване на БКП и БЗНС от държавата и нейните
структури.
Веднага след уводните думи на Желю Желев думата
взема Андрей Луканов и в дълъг монолог защитава тезата за
социалистическия характер на българската държава. Той заявява, че
по този въпрос отношение може да вземе само българският народ, но
не и Кръглата маса. А що се отнася до разграждането на ППО по
месторабота, то по този въпрос решение ще може да вземе само
предстоящият партиен конгрес. С други думи, Андрей Луканов
препоръчва да се изчака и да не се взимат категорични решения.
Желю Желев, който ръководи заседанието на Кръглата
маса на 29.01.1990 г. се прави, че думите на Андрей Луканов са
минали покрай ушите му и поради това не реагира, нито дава думата
на някой от делегацията на опозицията да му отговори. Предоставя
думата на министър Светла Даскалова, която прочита декларация на
Управителния съвет на БЗНС. Чрез тази декларация земеделската
партия предлага съобразно интересите на страната да се състави
незабавно ново правителство на националното съгласие, в което да
влязат представители на всички политически партии и което да
подготви парламентарни избори.
Желю Желев не реагира и на това предложение и дава
думата на профсъюзния лидер Константин Тренчев, който занимава
присъстващите със съвсем други проблеми - тези за избухналите
стачки в някои промишлени предприятия и за държавния дълг на
страната. След това се изказват трима дисиденти - Янко Янков,
Димитър Баталов и Михаил Неделчев. Те апелират за бързо
разграждане на силовите тоталитарни структури. Следва изказване на
представител на ЕОПО Отечествен фронт Гиньо Ганев. Той развива
идеята, че трябва да се приемат без отлагане някои нови закони -
закон за партиите, нов избирателен закон, закон за печата и др.
Подкрепя идеята за съставяне на коалиционно правителство. Явно той
вижда себе си като един от членовете на новото правителство на
националното съгласие.
След изказването на Гиньо Ганев думата е дадена на
няколко други делегати, които разглеждат едни или други наболели
въпроси. Така например Стефан Стоянов от Демократическата партия
(включен в квотата на СДС) отхвърля идеята за съставяне на ново
правителство. “... Смятаме, че това е още една маневра на
властта... и един нов опит да се сподели вината за кризата, към
която завлякоха България...”. Лъчезар Тодоров от БЗНС предлага да
се реши с предимство въпросът за собствеността на земята. Румен
Воденичаров прави агресивно изказване, като напада тоталитарната
система и нейните силови наказателни органи, като защитава
демократите правозащитници. Александър Алексиев, председател на
Националния комитет за защита на мира (проправителствена казионна
структура), говори общи фрази за мирно съвместно съществуване.
Главният мюфтия Недим Генджиев, дългогодишен служител на Държавна
сигурност, издига лозунга: “Родени сме и живеем в тази земя. Нас
не може да не ни вълнува съдбата на отечеството ни”. Лидерът на
мохамеданското малцинство в страната ни, обаче се въздържа да даде
правдива оценка на Възродителния процес, който накърни правата на
турското и мохамеданското малцинство.
Помирително и незаангажирано изказване направи
Михаил Иванов от Комитета за национално помирение. Членовете на
този комитет са в по-голямата си част интелектуалци, бивши и
настоящи членове на БКП, но разочаровани от нейната
националистическа политика и поради това гравитират към СДС.
Самият Михаил Иванов е партиен член, физик по образование и
работещ в правозащитните организации, по всяка вероятност по
партийно поръчение. Впоследствие той става съветник на Желю Желев
по националния въпрос, когато Желю Желев е вече президент. В
своето изказване Михаил Иванов говори за добронамерено
сътрудничество между политическите сили, особено по време на
предизборната борба и на самите избори.
Пример за гражданско отношение по време на
дискусиите по-нататък дават двамата представители на Независимия
комитет за защита на религиозните права и духовните ценности
Христофор Събев и Тони Радков. Те критикуват дейността на БПЦ и
главно на висшия духовен клир, който си затваря очите при доказано
преследване на религиозни хора от всички вероизповедания.
Също така бойка и националноотговорна позиция
заемат следващите двама оратори - представителите на студентските
дружества Емил Кошлуков и Атанас Кирчев. Те говорят за някои
идеологеми, които трябва да бъдат избегнати в новата българска
конституция, и за външните задължения на България, които засега се
пазят от оповестяване. Споменават също така и за опасността,
свързана с незабавно провеждане на изборите.
В края на 12-ото заседание на Кръглата маса думата
е дадена на няколко делегати, включени в двете преговарящи
делегации. Вячеслав Спасов от Общонародния комитет за защита на
националните интереси призова политическите организации на СДС да
проявят мъдрост в настоящата трудна обстановка. Кирил Харалампиев
от същата организация говори по някои проблеми, свързани с
проектозакона за изменение и допълнение на конституцията. Петър
Берон от делегацията на СДС даде препоръки за премахване на
веществените символи на партийната пропаганда: да се махнат
портретите на партийните вождове, поставени на публични места, да
се измени текстът на военната клетва, да се промени гербът на
страната и др. Живко Живков от правителствената делегация заяви,
че са преждевременни предложенията за изменение характера на
социалната система у нас. С неговото изказване приключи 12-ото
заседание на Кръглата маса.
Напред>>
|
