Тринадесетото заседание на Кръглата маса се провежда  на 6.02.1990 г. На него досегашният съпредседател Андрей Луканов заяви на делегатите, че подава оставка от заемания до този момент пост и сочи като свой заместник Георги Пирински (Андрей Луканов е избран от Народното събрание за министър-председател). На това заседание доклад за работата и преустройството на Министерството на вътрешните работи изнася неговият ръководител - ген. Атанас Семерджиев. Той е доста словоохотлив, изразява съжаление за многобройните репресирани от силовите органи по време на продължилата 45 години тоталитарна система, декларира, че сега вече не се подслушват телефонните разговори на гражданите и не се контролира тяхната лична кореспонденция, заявява, че сега се вземат необходимите мерки за променяне статута на Главно следствено управление и за реорганизация на цялото министерство. Много на брой са зададените на ген. Семерджиев въпроси. На някои от тях той отговаря доста обстоятелствено, а други премълчава, позовавайки се на Наредбата за държавна тайна. Изобщо тонът и начинът, по който ген. Атанас Семерджиев отговаря на зададените въпроси, говори за висока култура при водене на диалога. Той убеждава своите слушатели, а заедно с тях и цялата наша общественост (дискусията на Кръглата маса се предава по радиото и телевизията), че единственият спасителен път за страната ни е помирението - бързо да се забрави миналото и извършените неправди, да има толерантност и мирен преход към демокрация, да не се търси от пристъпилите законовите и човешките норми отговорност. В противен случай ще има “кървави сблъсъци” и “тежко и горко на този народ”.

Четиринадесетото заседание на Кръглата маса се провежда на 7.02.1990 г. Според съгласувания дневен ред на него трябва да се вземе решение относно разглеждането на първичните партийни организации (ППО) по месторабота. Току-що е приключил 14-ият извънреден конгрес на БКП, на който е взето следното решение:

“... В интерес на гражданския мир партията е съгласна да разгради ППО по месторабота, но ако условията позволяват - те да се запазят...” Тази мъглява и обтекаема формулировка позволява на съпредседателя Георги Пирински да се опитва чрез многобройни прекъсвания на заседанието, забележки, реплики, процедурни предложения, изказвания и др. да наруши нормалния ход на разискванията на Кръглата маса и по такъв начин да саботира вземането на рационални решения. Една статистика на протоколите на 14-ото заседание на Кръглата маса показва, че от общо 152 изказвания, реплики, процедурни предложения и др., 39 са направени от Георги Пирински, което прави над 1/4 (25,6%). Разбира се, ползуването на тази тактика за излизане от безизходицата, в която е попаднала делегацията на Комунистическата партия на разговорите на Кръглата маса, не продължава дълго, защото Желю Желев, който ръководи заседанието, съвсем уместно пита:

“... Ние само ще говорим ли тук, на равнището на симпозиум ли ще се движим, или все пак ще можем да се движим към някакво реално решение на въпросите? Това е принципно много важен въпрос... Това автоматически поставя въпроса за статута на нашата Кръгла маса...”

В своята неконструктивна дейност Георги Пирински е активно подпомогнат както от своите колеги, включени в правителствената делегация, така и от хора, членове на делегацията на СДС. Така например още в самото начало на заседанието идват две процедурни предложения. Първото е от Михаил Иванов. Той моли да се изслуша и вземе решение по молбата на делегация от турци, дошли от Разград и Шумен по повод отнемането на техните жилища, когато те са били експулсирани в Турция през лятото на 1989 г. Второто процедурно предложение е на Георги Пирински. Той иска Кръглата маса да изслуша едно оплакване от администрацията на НДК (заседанието на Кръглата маса се провежда в тази сграда) по повод нарушения на реда при влизане в сградата (привърженици на СДС са освиркали делегацията на правителството). След като на заседанието е отделено достатъчно време за решаване на тези въпроси, Желю Желев дава думата на Петър Берон, който трябва да запознае присъстващите с въпроса за разграждане на ППО по месторабота. Но в този момент Георги Пирински отново прави процедурно предложение - докладът по този въпрос да бъде изнесен от члена на правителствената делегация Гиньо Ганев. Желю Желев се съгласява, но Гиньо Ганев предлага един дълъг и бюрократичен път, по който трябва да се вземе решение относно разграждането на ППО по месторабота. На практика се иска провеждането на една обща дискусия по въпроса, която да продължи до момента, когато Народното събрание приеме закона за политическите партии. Но делегацията на СДС възразява, защото това предложение променя по същество статута на Кръглата маса и я прави един съвещателен орган. Думата иска президентът на КТ “Подкрепа” и когато всички очакват той да се изкаже по парливия разискван въпрос, той говори с фалшив патос и псевдореволюционен тон за всичко друго, но не и за онова, което се разисква в залата. Тренчев заявява, че на току-що завършилия партиен конгрес е направен опит за заблуждаване на българската и международна общественост, че в България се извършва действителна демократизация, че единствената грижа на партията е да запази своята власт, че трябва бързо да се разформирова Държавна сигурност, да се деполитизира МВР, МНО, прокуратурата и съда, че трябва да се накажат уличените в престъпления, че трябва да се даде всеобхватна и точна информация за икономическото състояние и дълговете на страната, че трябва да се отмени наредбата за жителството и тази за откритите листове, че трябва да се поставят на равноправна основа отношенията между България и СССР, че трябва да се дадат гаранции за свободно завръщане и закрила на емигриралите по политически причини и много други подобни предложения. След това некоординирано изказване на Константин Тренчев неговият опонент Георги Пирински е вече в стихията си. Той взима думата и съвсем оправдано заявява, че така не може да се работи: “... По този начин не можем да направим нито крачка напред”, защото това са десетки въпроси, за разрешаването на които е необходима дълга дискусия.

След Константин Тренчев думата взема Благовест Сендов. Той дълго и разточително преповтаря въпросите, повдигнати от преждеговорившия и по този начин отклонява вниманието на аудиторията от основния разглеждан въпрос. След него думата е дадена на оранжевата земеделка, коалиционен партньор на правителството - Светла Даскалова. Тя предлага друг вариант на въпроса за разграждането на ППО. Светла Даскалова иска в закона за партиите да се запише текст, според който всички партии имат право да образуват свои политически организации не само на териториален принцип, но и по месторабота. Елка Константинова се хваща на тази пусната от Светла Даскалова въдица и веднага реагира, като заявява, че и Радикалната партия ще сформира свои организации по месторабота, ако не се разпуснат ППО на партията ръководителка. Крум Неврокопски разбира играта, която играе правителствената делегация, и желае да я прекъсне, но Желю Желев не му дава думата. Георги Пирински подновява своето предложение - да се изчака становището на Народното събрание и чак тогава да се вземе решение. И дискусията продължава в този дух. Но това вече надхвърля допустимото търпение на делегатите на опозицията и няколко души от тях правят конкретни предложения - Петко Симеонов предлага с указ да се премахнат ППО по месторабота; Христофор Събев предлага правителството да издаде нареждане по този въпрос; Любомир Павлов настоява да се подпише споразумение за разграждане на ППО; Димитър Луджев иска да се вземе решение за промяна на конституцията и закона за партиите.

Георги Пирински съзира възможност в това предложение на Димитър Луджев за отлагане решаването на въпроса за разграждане на ППО и се съгласява с него. Още повече, че в Народното събрание всички депутати ще гласуват, както им подскаже партията. В края на заседанието са разгледани някои текущи въпроси - Петър Берон чете декларация на служителите от телевизията, които протестират срещу произволите на своите началници; Недим Генджев предлага да се създаде комисия, която да разгледа оплакванията на българските турци, които са останали без работа и жилища; митрополит Климент прави протест против тези от делегатите, които със свои изказвания са оскърбили неговия патрон - патриарха Максим.

Петнадесетото заседание на Кръглата маса се провежда на 12.02.1990 г. Всъщност то представлява продължение на предното заседание, т. е. продължава дискусията за разграждане на ППО по месторабота. Доклад за работата на комисията, която да представи приемливи за двете делегации решения, изнася Димитър Луджев. С малки промени тези решения са приети. Георги Пирински е доволен, че окончателното разрешаване на въпроса е отложено и в крайна сметка е предоставено на Народното събрание, а Желю Желев приема, че е постигнат успех при разрешаването на дискусионния въпрос.

И тъкмо когато Георги Пирински иска да продължат разискванията по въпросите от дневния ред, Любомир Собаджиев, председателят на правозащитното Движение “Гражданска инициатива”, иска думата по “процедурен въпрос” и заявява, че извън залата чака делегация на Движението за защита на човешките права на турците, начело с Ахмед Доган. То настоява да бъде прието като равноправен участник при разискванията около Кръглата маса. Георги Пирински съзира опасност в това искане, защото знае, че турците ще искат решение на Кръглата маса за търсене на отговорност от онези, които са провели възродителния процес. Затова той си прави оглушки на предложението на Любомир Собаджиев и дава думата на Светла Даскалова, която чете декларация на Постоянното присъствие на БЗНС - правителствен. В нея се оплюва БЗНС - опозиционен, ръководен от Милан Дренчев. По времето, когато Светла Даскалова чете своята Декларация, Желю Желев се свързва с Румен Воденичаров и се консултира с него по повод искането на Любомир Собаджиев. Председателят на Независимото дружество за защита правата на човека в България и по съвместителство агент на Държавна сигурност, внедрен в редовете на СДС от БКП, издигнал се до поста говорител на СДС, веднага оценява като човек, добре познаващ проблемите, свързани с възродителния процес, както ще последва, ако представители на българските турци се появят в състава на Кръглата маса. Затова той категорично отхвърля предложението на Любомир Собаджиев. Желю Желев иска от председателстващия думата за кратка реплика, в която Румен Воденичаров да изложи становището на СДС по въпроса, повдигнат от Любомир Собаджиев. Румен Воденичаров отхвърля съвсем немотивирано предложението, направено от Собаджиев. Желю Желев обаче е гузен. Той иска 15-минутно прекъсване на заседанието и свиква съвет на делегацията. На него не кани Любомир Собаджиев. На съвещанието се изказват Румен Воденичаров, Георги Аврамов, Георги Спасов и Стефан Гайтанджиев. Те отхвърлят предложението на Любомир Собаджиев. Към тях се присъединява и Петър Берон. Георги Спасов пише декларация: “... От името на СДС оттегляме искането на г-н Собаджиев за разглеждане на участието на група, начело с Меди Доганов... Той ще бъде изслушан утре в Координационния съвет, където ще вземем решение по този въпрос ...”

След почивката делегатите започват разисквания по текущия дневен ред. По отношение “статута на Кръглата маса” се изказва Кръстьо Петков. Той оспорва твърдението, че Кръглата маса изразява волята на народа. По отношение на същия въпрос Васил Мръчков критикува опозиционните делегати, че поставят Кръглата маса над Народното събрание и правителството на страната. “Нашата Кръгла маса е политическа институция, политически орган. Тя не е никакъв законодателен орган... Ние имаме конституция, имаме закони и сме длъжни да се съобразяваме с тях ...” - казва Мръчков. На тези схващания дава отпор Желю Желев със заявлението: “Тук има недоразумение. Не съм казал, че Кръглата маса трябва да пише законите на България и да издава закони. Просто като висш политически форум, орган на национално съгласие... тя трябва да има и достатъчно висок статут и с нея да се съобразяват официалните държавни и партийни органи. Никой не желае да измества тези органи в тяхната специфична, законотворческа дейност...”

Мнението на Желю Желев е подкрепено и от Емил Кошлуков:

“... Предлагам точна формулировка за статута на Кръглата маса: “Страните на Кръглата маса се задължават постигнатите тук споразумения да бъдат осъществени със съответните юридически средства, включително и законодателно, във фиксиран за това срок... БКП в лицето на своето квалифицирано парламентарно мнозинство, както и БЗНС в лицето на своите народни представители, могат и трябва да поемат този ангажимент относно статута на Кръглата маса...”

На това заседание на Кръглата маса е поканен да присъства и бившият главен прокурор на републиката Васил Мръчков. Той трябва да запознае делегатите с проектозакона за политическите партии. Това той прави доста професионално, а делегатите от опозицията правят само някои забележки относно предложения законопроект. Например по отношение на притежаваното от партиите имущество и финансови средства, създаването на политически партии по месторабота, деполитизацията на армията, милицията, съда и прокуратурата и др. под. Делегатите на правителството рязко възразяват срещу разграждането на ППО по месторабота и понеже по този въпрос не се получава съгласие, се взема решение той да се разисква в Контактната група и едва след като бъде положително решен чрез консенсус, тогава отново заседанията на Кръглата маса да продължат. Но постигането на съгласие е доста трудно, и то се постига едва след едномесечна работа на Контактната група.

Напред>>