|
Докато нашите продължават с
голото отричане на сериозните улики около убийството на Георги
Марков, съмненията за "българска следа" в атентата срещу папата
никога няма да се разсеят. И откъде накъде българският народ
трябва да се чувства виновен за делата на една партийна структура,
като бившата ДС?
У нас реакцията на подновеното в
Италия разследване на атентата срещу папа Йоан Павел II беше
същата като в миналото - изнервена и шумна. Това ли е най-доброто
за националния интерес поведение - да се отрича "до дупка" всичко?
В летописа на XX век (няма нужда да
се връщаме по-назад) има драстични случаи на престъпления, при
които физическият им извършител или се е опитвал да прехвърли
вината другиму, или на подозренията е отвръщал с "не знам кой е,
но знам, че не съм аз". Ето само два показателни примера.
Днес светът знае истината за
масовото клане в Катинската гора. Четиринадесет хиляди полски
офицери военнопленници, застреляни в Полша поединично от упор с
куршум в тила и заровени с булдозери в общи гробове при перфектна
секретност. За какво става дума? Нацистката армия на Хитлер
нахлува в Полша от запад на 1 септември 1939. (на 3-и същия месец
Англия и Франция обявяват война, а на 27-и от изток нахлува
Червената армия на Сталин). Полша е поделена и изчезва от
географската карта на Европа.
По-късно обаче Германия нахлува и в
СССР, като прегазва и окупираната до тогава от съветските войски
източна част на Полша. След разгрома на нацизма гробовете в
Катинската гора са открити. Светът е потресен, че изобщо е била
възможна подобна масова екзекуция на пленени офицери. СССР твърди,
че и той тогава научава за чудовищното престъпление и че немците
са го извършили. Лъжа, но поддържана от всички пропагандни
средства на комунистическия блок цели 47 години. Едва през 1992
(СССР се разпада, както е известно през 1991) Москва предава на
полския президент Лех Валенса тайни документи, които разкриват, че
заповедта за клането в Катинската гора е дошла от Сталин и
неговото Политбюро.
Разстрелите били извършени през 1942
Доста е писано у нас за взривените
пътнически самолети - на американската компания PANAM над Локърби
на 21 декември 1988 с 270 души загинали и втория на френската UTA
над Нигер на 19 септември 1989 със 170 загинали. Известно е, че
западните разузнавания откриха и в двата атентата ръката на
полковник Муамар Кадафи. Либия обаче възмутено отричаше. "Не сме
ние, друг го е извършил, защо ни оклеветявате." Така години наред.
Отричане "до дупка" въпреки цял наниз от компрометиращи улики. И
изведнъж Кадафи прави завой. Казва на Запада: "Ето ви двамата наши
агенти, които смятате за извършители. Съдете ги, а ние ще платим
милиарди долари компенсации." Единият от агентите е оправдан,
другият е осъден на доживот. Либия започва да плаща на
пострадалите семейства.
Дотук с примерите. Защо Русия призна
истината? Не можеше ли да си спести позора на Сталиновия режим?
Ами че истината можеше да си остане скрита, нямаше как да бъде
доказана.
Отговорът е прост и лесен. Защото
Русия на Борис Елцин искаше да се разграничи от делата на СССР.
Искаше да се покаже на международната общност с нов образ. Искаше
да внуши, че се е реформирала и е прегърнала ценностите на
демокрацията.
Защо Кадафи признава истината?
Защото така вижда интереса си. Пет
пари не дава, че години е лъгал. Очевидно е преценил, че ако
светът си каже: "Я, този човек наистина се е променил", ползата за
джамахирията и за него лично ще е огромна.
Каква е нашата, българската позиция
по убийството на писателя Георги
Марков в Лондон и съответно по неуспешното нападение над
журналиста Владимир Костов в Париж? Всичко живо повтаря, без и за
момент да се замисли позицията на Живковата Държавна сигурност:
"Кой, ние ли? Оклеветяват ни, нямаме нищо общо." И никой вече над
15 години след падането на Берлинската стена не разбира, че няма
по-противопоказна на националния интерес позиция от глупавото голо
отричане на факти.
Защо е глупаво? Защото към подлото
убийство на Марков всеки нормален човек, който е прелистил дори
само публикациите, веднага си определя отношението. Мотив има
повече от убедителен, стрелящото устройство е специално
произведено (и не в обикновена работилница), миниатюрната сачмичка
е нещо много скъпо, а с отровата рицин никак не е лесно да се
сдобиеш. На убийство в столицата на Великобритания, извършено със
специални средства и с перфектна организация, би била способна
само голяма, богата и дисциплинирана структура. Следователно
материал за размисъл има предостатъчно. И е напълно естествено да
се стигне до въпроса: "Кой е най-вероятният поръчител, кой е
най-вероятният извършител?"
Моля да не бъда разбиран погрешно.
Естествено, че е дивотия да очакваш някой да признае нещо, което
не е извършил. Живковата ДС може да не го е извършила. Може да не
е имало колегиално сработване между нея и съветското КГБ. ЦРУ,
"Мосад" или ЩАЗИ също са били способни да го направят. Но работата
е там, че сянката на "най-вероятния" не пада откъм тази посока. А
щом тя идва откъм София и Москва и щом нашите твърдят, че не са
те, правилното поведение е да покажеш искрена готовност да
помогнеш на истината. Може Тодор Живков да не е поръчал
ликвидирането на Марков и Костов, може идеята да не е на някакви
придворни слагачи, които са решили да направят подарък на шефа.
Може. Но може и нашите да лъжат, както лъжеха руснаците за Катин и
либийците за Локърби и Нигер.
Както вече сигурно се досещате,
всичко казано до тук
важи с триж по-голяма сила за
"българската следа"
В опита да бъде убит папа Йоан Павел
II (13 май 1981 на площад "Сан Пиетро" в Рим) има цял куп
загадъчни моменти. Но тъкмо поради това днешна България трябва не
да мълчи по тях, а свободно да ги обсъжда. И активно да търси
истината. Без задръжки да говори за доказаните факти и да дава
обяснения. Колко пъти е бивал на луксозна почивка у нас Агджа?
Ами че само този доказан факт е вече
"българска връзка".
Защо е получавал такова специално
отношение един осъден в Турция убиец? Отричаме Агджа да е бил
обучаван у нас, но знаели ли са агентите на нашето разузнаване,
които са се грижили за удобството на "сивия вълк", откъде идва
той, в кои лагери е бил обучаван, какви са били връзките му с
ислямистите на аятолах Хомейни в Иран и какви причини е изтъквал
за стремежа си да иде на Запад? А нима не е мистерия начинът, по
който Агджа стреля срещу папата? Какъв може да е този заговор,
който праща ценния си извършител на стопроцентово залавяне? И ако,
да речем, поръчителят умишлено го е оставил да падне в ръцете на
полицията, то как е възможно терорист с опита на Агджа
предварително да е приел да гние в затвора до живот? Освен ако не
е като днешните ислямски камикадзета, какъвто обаче той съвсем не
е. След стрелбата някаква си случайна монахиня с черен пояс по
карате да го свали с един удар и така да го сервира на полицията.
Що за комедия! Ако за обикновен български дисидент ДС и КГБ са
положили такива старания да убият незабелязано със сачма и рицин,
то защо за залог, хилядократно по-голям, какъвто е бил за
комунизма папата през 1981, са избрали дърварския метод да се
стреля на препълнен с народ площад? Откъде Агджа изобщо знае името
на Сергей Антонов, за да го натопи? Откъде знае в коя сграда и на
кой етаж е апартаментът му? Антонов не бил генерал от ДС, добре,
сигурно е така, но твърдението, че един заместник-директор на бюро
на "Балкан" в Рим не е задължително да е бил агент на нашето
разузнаване, може само да предизвика смях. Защо другите двама
подсъдими Айвазов и Василев са избягали навреме от Италия, а
Антонов са го оставили в Рим? Нима не са знаели за лабилната му
психика? И още нещо: делото срещу Антонов не завърши с
оправдателна присъда, а само с решение за прекратяване поради
липса на доказателства - което е различно. Второ, папата бил
оневинил България -
вярно, именно България, но не и
Живковата тайна милиция
Опрощението не е оневиняване. Папата
опрости и самия Агджа, но никога не го е оневинявал. Изстрелите на
площада пред Ватикана бяха произведени с умисъл да се убие. И,
трето, Агджа пише в затвора книга, какви ли ще ги нареди този път?
И т. н. и т. н. Нека сме наясно, че
докато у нас "до дупка" се отричат убедителни улики (до такава
степен, че става комично) за участие на ДС в убийството на Георги
Марков, никой няма да повярва и на отричането на "българската
следа". Ясно, просто и нормално. И е време да се сложи край на
това абсурдно отъждествяване на Живковата ДС с "България и
българския народ". Русия и Либия спечелиха, като признаха нещо, за
което бяха лъгали години. Ако в аферите с Марков и папата
Живковата ДС има участие, каквото и да е то, днешна демократична
България е кръвно заинтересувана сама да го открие и признае
публично. От това авторитетът на Република България само ще
спечели, а доверието в българския народ ще се увеличи.
Агджа е трябвало да избяга след атентата с
български камион
Българските спецслужби са смятали Агджа за
"техен човек"
Искаме истината за евентуалното съпричастие
на комунистическия режим в България към подготовката и
осъществяването на покушението скрещу Негово светейшество папа
Йоан Павел ІІ през 1981
Обръщение на
български граждани до италианския президент Карло Чампи
Празните мисли на един празноскитащ о.з.
генерал , Милен Радев, Берлин
Защо в къщата на обесения мълчат за въжето,
или какво може да се научи днес от папките на ЩАЗИ ,
Милен Радев, Берлин
Агджа е бил у нас поне два пъти с поне два
паспорта под бдителния поглед на "органите"
Служителите на бившата ДС имат право на
достъп до архива на МВР, ние - не, ни каза министър Петканов
Кумата на Живковата внучка била женена за
съратник на Агджа , Григор Лилов
Син на топ бос в ДС взел концесията за
автомагистрала "Тракия"
Маркус Волф търси информация от български
журналист , Милен Радев, Берлин
Георгий Михайлович Димитров: Аз се
мното радвам, че от този курс излизат определен брой курсисти ,
Декомунизация
България в ЕС без ДС,
Александър Андреев, "Дойче
веле"
На 13 май 1981 Папата стрелял пръв,
без майтап!
"Българска следа" ще има, докато не отворят
архивите на ДС,
Драгомир Иванов
Папата и смъртта,
Огнян Дъскарев
Аз не съм стрелял срещу папата,
Любомир Данчев
Следите на "българската следа",
Иван Ибришимов
Службата за архивите на ЩАЗИ в Берлин няма
твърдо становище за "българската следа",
Милен Радев, Берлин
Нашите власти наистина имали данни за
участие на спецслужбите ни в атентата срещу папата, но засега се
ошумоляват
Властите у нас укриват документи на Щази, от
които е видно участието на ДС в атентата срещу папата
Италиански магистрат намерил улики за
участието на нашата ДС в покушението срещу Йоан Павел ІІ през 1981 |