Аз не съм стрелял срещу папата. Не
съм подслонявам участниците в атентата. Не съм ги хранил и поил.
Дори не им знаех имената, преди Боян Трайков, тогавашният шеф на
БТА и PR-а на ДС да ни ги покаже на
пресконференция с чужди журналисти преди почти четвърт век.
Така е с мен, но не е точно така със
социалиста Георги Първанов. Откъде знам това? Ето откъде.
Държавният глава изразил своето
недоумение от опитите за "оклеветяване на българската държава"
по повод възможното участие на нашите спецслужби в покушението
срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981. Това било провокация в
навечерието на държавната визита на президента на Италия Карло
Чампи у нас, смята Първанов.
За пореден - и лично аз му обещавам
за последен път, понеже ми писна - пояснявам: българската държава
от 1981 може и да е държавата на Георги Първанов. Може да е
държава и на ред други някогашни ченгета, комунистически и
комсомолски активисти. Тя не е моято държава. Тази държава - онази
държава - ми разказа играта. В онази държава управляваха хора,
които никой никога не е избирал. Те узурпираха властта, понеже им
я поднесоха на щиковете си червеноармейците. Те никога нищо не
разбраха от онова, което управляват - бяха тъпи, зли, нагли и
единственото, което научиха, е как да крадат по-умело. Кога с
пистолет, опрян в слепоочието, кога - чрез сделки с външния дълг.
Скъсиха ми живота и ме поболяха. Мен
и милиони други българи. Нито аз, нито някой от близките и
приятелите ми не е замесен както в неуспешния опит за убийство на
папата, така и в десетки хилядите успешни убийства на български
граждани, старателно и маниакално организирани през втората
половина на отминалия век. Как да им имаме доверие на тези
професионални масови убийци, когато ни се кълнат, че нямали нищо,
ама нищо общо с атентата от 13 май 1981? Най-малкото всички знаем,
че именно служители на българската ДС са поддържали контакта с
ударната група, осигурявали са й любезно домакинство в София и
дипломатическо гостоприемство в Рим.
Как може да се вярва на такива хора?
Лично за мен те са виновни до доказване на обратното - в пълно
противоречие с всичката традиция на юридическата логика. Защото
когато се е създавало римското право, ония в Рим даже и не са
подозирали какво може да се случи в една голяма държава със
сериозни ресурси, когато я овладеят комунистите и решат да я
използват като плацдарм за превземане на целия свят.
Е, ние го видяхме. Ние го живяхме.
Ние още го живеем, мааму стара! Не станахме нейна 16-а република,
но вероятно поне половината ни икономика и над половината от
политическия живот у нас се контролира от Кремъл и Лубянка.
Но всичко това, както и опитът за
убийство на папата, няма нищо общо с България и българите. Има
нещо общо, ама много общо, с практиката на световния комунизъм с
всичките му престъпни структури, дъщерни образувания по
коминтерновска линия, по линията на мръсния оръжеен бизнес с
авторитарни режими, по линията на наркотрафика с цел окончателното
морално реазгромяване на гниещия империализъм, ако щете - по
линията на административните бракове между "съветски гургулици" и "български
соколи".
Ама в тая цялата патаклама участваха
ефективно няколко хиляди наши сънародници, няколко десетки хиляди
да са. Те не могат пост фактум да ни вменяват чувство за вина за
собствените си безчинства и престъпления. Не може 100 000 бандита
да бъдат лицето на нация от няколко милиона.
Е, сега те вият на умряло и вещаят
национален позор, ако се разкрие какво именно е съпричастието на
някои от тях в
опита за убийство на папата. Доказаната вина за изтребването на
десетки хиляди българи не ги притеснява, ама то е, понеже наивната
световна общественост реагира по-чувствително само при
посегателство върху живота на изключително публичните личности -
кой го е еня за попа в Радьовене или за долнодъбнишкия даскал,
примерно, от
1944?
Не смешен - гнусен плач е този на
президента за "дискредитирането на България" чрез реанимацията на
версията за "българската следа". Убийците не могат и не бива
просто да бъдат "дискредитирани" - те трябва да бъдат осъдени.
Онези, които са съучаствали в подготовката или просто в
логистиката на покушението срещу Светия отец, но още повече
другите - онези, които избиха хладнокръвно и предумишлено хиляди
свои сънародници. Не в Рим, и не на площада пред катедралата "Св.
Петър". Не винаги с изстрел, а с каквото дойде под ръка - я
мотика, я кирка. Не пред телевизионните камери, а по села и
паланки, по долове и стърнища из една балканска държавица...
Но пред всевиждащото око на
Всевишния. Нека той им прости, ако милостта му наистина е така
безгранична, че да приеме целия този огромен грях.