04-04-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

1 април 2005 15:35

Следите на "българската следа"

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Съобщението, че председателят на италианската парламентарна комисия за разследване на атентата срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 е поискал официално от България достъп до документи от архивите на бившата Държавна сигурност не може да бъде изненада, още по-малко сензация. То е повече от логично, защото двусмислените редове в автобиографията на Светия отец, свързани с терористичния акт, оправдано възбудиха духовете.

Истината е, че навремето обвиненията за българско участие не бяха подплътени с доказателства, делото беше прекратено, а Сергей Антонов освободен и върнат в София. Затова готовността за съдействие от българска страна, изразена от правителствения говорител Димитър Цонев, заслужава адмирации. Ако шейсетината страници кореспонденция между бившите ДС и източногерманската ЩАЗИ, за които говори също бившият шеф на комисията за досиетата Методи Андреев, съдържат полезна информация, тя трябва да бъде осветлена. Ако и 1000-та страници по темата, изпратени от ЩАЗИ, стигнат до разследващите магистрати - още по-добре.

Защото онези, които помнят, знаят, че много въпроси останаха без отговор. Един от тях е свързан със скоропостижно починалия в турски затвор "бизнесмен" Бекир Челенк, който се чувстваше в България като у дома си, а връзките му с Агджа бяха изяснени. Паническото напускане на Италия от българските "дипломати" Айвазов и Василев никога не беше аргументирано и разумно обяснено. Остана без отговор и друг основен въпрос - пребивавал ли е атентаторът, "сивият вълк" Агджа в България, кога и защо? Дано новото разследване даде задоволителни отговори, за да се стигне най-сетне до истината.

Защото, ако искаме да сме почтени и чисти пред съвестта си, трябва да разглеждаме темата за "българската следа" в много по-широк аспект. Въпросът е защо изобщо се говори за "българска" следа, а не за следата на комунистическите секретни служби. Защо, когато стане дума за убития в Лондон писател Георги Марков, отново се говори за "български чадър", а не за реалните извършители на злодейството?

Българският народ не е Държавна сигурност или Политбюро на ЦК на БКП. Българският народ никога не е заговорничил и стрелял срещу папата. Българският народ никога не е убивал с отрова големия писател. Но вината му беше вменена от ония, с гузните съвести, които и досега са готови да заклеймят "империалистическата пропагандна машина", но едновременно с това забравят за незаконната търговия с оръжие, с която навремето дори се гордееха, не си спомнят и за наркоканалите, които трябваше да разложат гнилия капитализъм, като атакуват младите поколения.

Не си спомнят и за лагерите за обучение на терористи, за подкрепата спрямо разните "Червени бригади", "Червени фракции" и пр., които, оказа се, са си "почивали" доста луксозно отсам желязната завеса.

Затова България трябва да съдейства на разследването. Всъщност хипотезата на в. "Кориере дела Сера" е показателна: "Покушението е вдъхновено от КГБ, координирано от ЩАЗИ и извършено от българските спецслужби чрез Али Агджа". Някъде да се говори за България или българския народ? Не! Но се припомня сърцевината на "Империята на злото".

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо