|
|
На
фона на разгорещените дебати в България и Италия, свързани с
атентата срещу
папата
от 1981, в германската Служба за архивите на ЩАЗИ животът си тече
равномерно и спокойно. Говорителят Кристиян Боос регистрира
известно повишаване на интереса към работата на Служба от страна
на български медии, но не крие, че изненади от архивите засега не
могат да се очакват. В разговор с него не мога да се отърва от
усещането за иронията, която той влага като говори за дълбоката
секретност, с която в България са обгърнати предадените през 2002
в София немски документи. С готовност г-н Боос предлага да ми
съдейства, за да получа в срок от 24 часа по ускорена процедура
достъп до тях. Попълване на стандартен формуляр, бръкване дълбочко
в джоба съгласно стриктните тарифи за достъп до архивите (с
надлежно издадена квитанция) и ето, че една любезна дама вече
ситни пред мен с две дебели папки под мишница към читалната зала.
 |
От милионите архивни страници, останали в наследство от ЩАЗИ,
по темата «Атентат срещу папата» са селекционирани около 200
листа. Те са събирани от две главни управления на някогашното
Министерство за държавна сигурност. Отначало специалистите в
Службата са направили подборка на материали на
XXII
ГУ (Контратероризъм). През 1995 са открити подготвени за
унищожаване и частично разкъсани документи на
X
ГУ, което е отговаряло |
|
Всъщност, свръхсекретните им документи освен престъпления
често укриват от публиката и бюрократична тъпота, а понякога -
и учудваща неграмотност |
за
контактите със сродните служби на соцстраните. Според говорителя
Боос копия от всички тези документи са били предадени и на
италианските следствени власти, които са гостували в Службата през
1995.
Какво съдържат въпросните папки? Най-съществената част съставят
писмата и телеграмите от София до източногерманските чекисти през
периода 1982–1985. До министър Ерих Милке пише министърът на
вътрешните работи Димитър Стоянов, а до генерал-майор Вили Дам,
шеф на
X
ГУ пише генерал-полковник Митев – вероятно неговият колега в
българското МВР. Прави впечатление, че в поредността на
документите има пропуски, както хронологическии, така и
логическии, което се установява от съдържанието на
кореспонденцията. Ето един намерен скъсан, а сега реконструиран
документ от 26-08-82:
«Скъпи др. Дам!
...в последно време в масмедиите на някои капиталистически държави
се появяват тенденциозни и лъжливи материали, че покушението над
живота на папа Иойн Павел Втори... било дело на КДС и на
българските органи за сигурност, които оказали непосредствено
съдействие на терориста... Агджа чрез оръжие и пари. Очевидно
става дума за дирижирана от вражеските тайни служби кампания, с
цел дискредитацията на България, като й се приписва връзка с
терористични организации.
Молим Ви, предвид на създалата се ситуация, да ускорите
подготовката на документи за съвместната операция «Папа».
Със социалистически поздрав
Митев»
Телеграмата и молбата са препредадени веднага с гриф ЛИЧНО на
заместник министъра и шеф на Главно разузнавателно управление
Маркус Волф. В края на септември генерал Вили Дам изпраща следната
придружаваща записка до генерал Волф:
«ЛИЧНО
Операция «Папа»
Приложено Ви изпращам запечатан плик, който ни бе предаден от
българските органи за сигурност по линия на активните мероприятия
в рамките на горепосочената операция.
Моля за запознаване и по-нататъшни указания...»
От
съдържанието на въпросния поверителен плик в архива на ЩАЗИ няма и
следа. Може би тук е уместно да припомним, че през октомври 1990
Маркус Волф напусна спешно новообединена Германия и прекара
следващата година в Москва. За престоя и заниманията му там
сведения няма. Факт е, че от ръководените от него агенти на Запад
бяха разкрити само единици и практически нито един от по-сериозен
калибър. Това позволява да се допусне, че архивната информация с
по-съществено значение е била своевременно изнесена на сигурно
място или унищожена.
Наред с обмяната на кореспонденция между София и Източен Берлин са
се разменяли и делегации. На 07-03-83 генерал Дам съобщава със
социалистически поздрав и гриф ИЗВЪНРЕДНО СПЕШНО на другаря Митев,
че ЩАЗИ с готовност ще приеме самопоканила се от София делегация
за «консултации на тема терористичната организация «Сивите вълци».
Посещението се провежда от 14 до март 1983, а делегацията е в
състав п-к Любомир Орманков, ръководител на група за анализ и
контрол в Главно следствено управление, и капитан Йордан Николов,
н-к отдел в Главно разузнавателно управление, сектор Западна
Европа (подчинен на бащата на зам.-министъра на вътрешните
работи Бойко Коцев, когото пък изпратиха от ведомството на Георги
Петканов със сходна задача в Германия и той ще докладва пред
медиите на пресконференция утре – бел. ред.). За посещението
се съставя един доста общо издържан «Отчет за работните разговори
с другари от българския братски орган» Основна тема на срещата
според отчета е била обмяна на взаимна информация за «Сивите
вълци». На нас ни остава да гадаем, защо тази рутинна процедура не
е станала по обичайния писмен път, а е наложила именно лични
събеседвания с «другарите от братския орган».
 |
 |
|
Отсам стената и особено на самата стена застрелваха
безпроблемно - и от ЩАЗИ, и от КГБ, и от българската ДС.
Проблемите възникваха, когато им заповядваха да застрелят
някого оттатък стената... |
Друг блок в папките на Службата за архивите на ЩАЗИ са вътрешни
съобщения на собствени служители от София. Един отчет от 15-12-82
описва конференция на посланиците на страните от СИВ по покана на
ЦК на БКП, на която др. Станишев е информирал за «антибългарската
кампания» в Италия като «голяма, добре подготвена и координирана
акция на класовия враг». Др. Станишев предупредил, че под заплаха
е не само България, но че кампанията е насочена срещу целия лагер
на социализма, и че е належащо братските страни да се
противопоставят организирано на провокациите. Тъй като българските
радиопредавания за чужбина не достигали до Италия, др. Станишев се
обърнал с молба към компартиите на ГДР, Полша и Чехия да използват
своите предаватели, а материал и аргументи за предаванията щяла да
им предостави България.
В
критичен дух за тактиката на българските другари е издържана
телеграма от 17-12-82 за проведена пресконференция на БТА с
участието на многобройни чуждестранни журналисти, както и на
замесени в делото лица. Специалистът на ЩАЗИ прави на пух и прах
стила, с който директорът на БТА ръководил пресконференцията. След
като цитирал от писмо на Сергей Антонов, че винаги през живота си
той бил честен и открит човек, директорът Боян Трайков оценил това
като «категорично доказателство за пълната невинност на Антонов».
Цялата пресконференция протекла изключително хаотично и
неубедително главно поради глупавото й ръководство, на което
липсвала концепция. Появилият се пред пресата Бекир Челенк оставил
впечатление на неясна фигура, замесена в множество тъмни сделки и
многократно се оплитал в противоречия. Обезпокоен, анализаторът на
ЩАЗИ прави извода, че след тази пресконференция кампанията срещу
България получава допълнителен материал.
Какви други документи има в архива на ЩАЗИ? Многобройни са
телеграмите от Рим, предаващи главно бюлетини на телеграфни
агенции свързани с отвлечената на 22-06-83 Емануела Орланди.
Случаят е достатъчно трагичен и неразгадан и до днес.
15-годишната Емануела, единствената непълнолетна гражданка на
Ватикана, дъщеря на тамошен служител, изчезва безследно, като в
течение на месеци отвлеклите я изпращат съобщения с искания да
бъде освободен Али Агджа. Според магистрата Импозимато негласната
цел на похитителите е била всъщност оказване на натиск, за да бъде
потулена «българската следа». Така или иначе до ден днешен и
Орланди, и изчезналата през май същата година 16 годишна Мирела
Грегори продължават да са в неизвестност.
Сред другите документи в папките на ЩАЗИ остава да се споменат
многобройни повече или по-малко интересни, но едва ли силно
секретни журналистически статии от западния печат свързани с
процеса срещу Сергей Антонов. 33 страници заема разследване на
Асоциацията на демократичните юристи (AIJD)
със седалище в Брюксел, очевидно една от множеството фантомни
организации, финансирани щедро от Москва и другите братски страни.
«Демократичните» юристи създават нарочна комисия за да разобличат
«опитите на реакционни сили за раздухване на истерията на
студената война». В нейния състав са включени съдия от Индия,
адвокати от Дъблин и Хамбург, а главен консултант е носителят на
Нобелова и Ленинска награда за мир Шон Макбрайд, специалист на
ЮНЕСКО по въпросите на комуникациите.
Лайтмотивът в същинската част от масива данни е многократно
отправената от българска страна молба чекистите на ГДР да им
съдействат при «осуетяване на дирижираната от вражеските тайни
служби кампания с цел дискредитацията на България». По-късно в
специално писмо без дата (най-вероятно от 1983) Димитър Стоянов
изпраща до Ерих Милке патетични благодарности за «спешно
изготвените от отдел Активни мероприятия на Вашето Главно
раузнавателно управление детайлни хипотези за характера на
атентата в изгоден за нас аспект, които служат за основа за редица
от нашите мероприятия». Малко по-нататък българският министър
на вътрешните работи пише: «...Както ни е известно, в момента
Главно раузнавателно управление подготвя още едно мероприятие,
което ще разобличи ЦРУ като организатор на покушението срещу
папата».
Струва си да се вгледаме в последните два цитата и да оценим с
тяхна помощ целия разкрит до сега «папски» архив на ЩАЗИ. При това
нека не забравяме, че става дума за кореспонденция на две
специални служби по тема, която би трябвало да ги интересува не
само от идеологическа, но и от чисто професионална гледна точка. И
тук стигаме до най-странното: Никъде, на нито едно място в
документите, никой не си задава въпроса: а кой все пак е
истинският организатор на атентата, след като не са нито
българските, нито съветските другари???
Липсва каквато и да е обмяна на оперативни агентурни данни за
самото покушение. Този отсъстващ въпрос е за мен
най-впечатляващото, което изнесох от читалнята на Службата за
архивите на ЩАЗИ. Както в къщата на обесения не се говори за въже,
така и там всячески е избягвана темата за истинския извършител и
организатор. Вместо това – съставяне на «хипотези за атентата в
изгоден за нас аспект» и активни мероприятия за разобличаване на
«ЦРУ като организатор на атентата срещу папата»... |
