|
Когато
го избраха след дълги перипетии през октомври 1978, за мен името
му беше напълно непознато. Съобщиха, че новият Папа е поляк и
първата ми мисъл беше, че това е сигурно кардинал Вишински,
главата на Католическата църква в Полша, който тогава беше много
популярен заради бурните събития около Солидарност и
комунистическия режим.
Йоан
Павел II беше основната духовна сила при съпротивата срещу
комунизма. Но той беше и реалност, с която комунистическите режими
трябваше да съобразяват. При първото му посещение в Полша като
Папа през юни 1979 се случиха необикновени неща. Когато пристигна
на летището, той целуна родната земя и произнесе прочутите слова:
“Не се страхувайте!”
 |
 |
|
"Пиета" на Микеланджело |
Богомолка в долнолозенската черква "Св. Георги" на Богородица
преди година и половина |
Тези
смели думи дадоха сила на обикновените хора, точно това очакваха
те от него. Последва най-голямото движение на човешки маси в
историята на страната след войната. Три милиона души тръгнаха към
Варшава, където той щеше да отслужи литургия. Това предизвика
невиждан хаос и показа ясно на властите кой всъщност има
най-голямо влияние в Полша.
При
посещението си в Никарагуа през 1983 той публично смъмри отец
Ернесто Карденал, който участваше в марксисткото правителство на
сандинистите. За отмъщение те спряха тока и изключиха микрофона по
време на папската литургия.
Но
Папата, като истински защитник на всички бедни и онеправдани,
критикуваше и недъзите на капитализма, защото добре разбираше, че
няма съвършена земна власт.
Светият
отец обяви Св. Св. Кирил и Методий за покровители на Европа,
посети България, което беше чест за нас и хвърли мост между
световните религии.
Знаменателно е, че дочака Великден и си отиде в Светлата събота,
посветена на Божията Майка. Известно е, че беше избрал Нея за
закрилница, девизът му беше “Изцяло твой”. Папата вярваше, че
именно Богородица е отклонила куршумите на Агджа, които бяха
изстреляни на 13 май 1981 в 17 часа и 17 минути, точно в деня и
часа на появяването на Богородица от Фатима на три овчарчета в
Португалия през 1917.
Една
година след атентатът той отиде там да се поклони на Богородица от
Фатима. Човек, облечен, като монах го нападна с нож в ръка, но
Папата отново избягна смъртта!
Но той
беше и обикновен човек, един от нас. Ще запомня безсилната мъка,
която се изписа на лицето му, когато не успя да произнесе
Великденското поздравление към събралите се на площад “Свети
Петър”. Успя, обаче, да направи кръстният знак.
Отчайващата еднаквост на смъртта към хората не отмина и Йоан Павел
II. Всички сме доживяваме фаталния край - и Папата, и неизвестната
жертва на природната стихия в Южна Азия, и последният бедняк от
бидонвилите край Рио и Филиповци.
Смъртта
е най-самотната случка в човешкия живот. Ние сме раздирани от
тревога и скърбим, когато близките ни напускат битието, но не
бихме споделили края им. Кончината на Папата беше световно
публично събитие. Той издъхна пред десетки хиляди хора на площада,
но никой не го последва доброволно.
Смъртта
сякаш иронично ни казва в последният ни час: “И какво от това? Ти
си само единица в неизбежната поредица от началото на живота”.
В своя
последен час Карол Войтила изрекъл: “Амин”.
Може би
е искал да каже да бъде Божията воля или просто е искал да
констатира края. Това е само между Създателя и него.
Да си
припомним думите му от преди много години – “Не се страхувайте!”.
Да, така е, но и не само. Трябва да вярваме - това е най-силната
ни защита срещу смъртта.
Защото
за всеки, който вярва, смърт няма. |
