Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Контакт

4 април 2003, 12:45

Драгомир Иванов, "Дневник"

В петък Берлин разпространи  официално писмено становище на федералния пълномощник за архивите на ЩАЗИ Мариане Биртлер, което внесе отрезвяващ глас в информационната какофония по темата "българска следа" в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, извършен от Мехмед Али Агджа на 13 май 1981. Говорителят на службата Кристиян Боос припомни, че още на 5 март 1994 наказателният съд в Рим е поискал от Берлин достъп до архивите на ЩАЗИ за атентата. В следващите две години те са разсекретени и са  предоставени на италианските следователи, както и на проявилите интерес журналисти. "След 1996 от федералния пълномощник не са предавани на италианските органи никакви нови архиви", се казва в становището. (С копия на тези архивни документи, датирани от 1982 до 1985, разполага и "Дневник" още от 2002.)

В материалите на ЩАЗИ се съдържат искания от ДС за "съвместни действия за неутрализиране на антибългарската кампания". От последвалите благодарности от българска страна се налага изводът, че в ЩАЗИ са предприели исканите мерки.

Въпросните документи са предоставени  и на комисията "Андреев" през 2002.

в рамките на посещение в България на служители от федералната служба на Биртлер. Така че архивите на ЩАЗИ за атентата отдавна се намират както в София, така и в Рим.

В петъчното съобщение от Берлин обаче

фигурира много съществена уговорка

"Дали това (липсата на сведения за участие на ЩАЗИ и българската ДС - бел. ред.) стои по различен начин - в светлината на свидетелски показания или други документи, които не са на разположение на службата, ние не можем да преценим." Въпросът е там, че съдия-следователят Импозимато в твърденията си за българска и руска следа  се позовава именно на ЩАЗИ, или поне това се разбра досега от интервютата  му. Ако комисията "Митрохин" в Италия, за чието разследване говори сенаторът Паоло Гудзанти, разполага със сведения извън архивите на ЩАЗИ -  например от аналите на КГБ или други служби, тогава въпросът стои по различен начин.

Но над всичко неизяснен остава най-същественият за нас въпрос: Какво правят българските власти за изясняването на случая и

докога архивите на бившата ДС ще стоят засекретени

В Германия, както и в мнозинството от бившите социалистически страни достъпът до масивите на комунистическите тайни служби е отдавна регламентиран и днес изследователи и публицисти свободно проучват документите с историческа стойност. "Съответните документи могат да бъдат видени от журналистите по силата на параграфи 32-34 от Закона за достъп до архивите на ЩАЗИ." Така завършва прессъобщението от службата на Биртлер. И това изречение би трябвало да събуди българските управляващи, които 15 години обричат миналото на непрестанна злоупотреба.

Какво има в архивите на ЩАЗИ

"Дневник" разполага с близо 200 страници от въпросния архив на бившата източногерманска служба.  За първи път за тях писахме през 2002, в навечерието на визитата на папа Йоан Павел Втори у нас.

София търси помощ да дискредитира свидетелите по делото "Антонов"

Досието сочи, че сътрудничеството между ЩАЗИ и ДС по случая е задействано през лятото на 1982. На 26 август 1982 ръководителят на 10-то управление в ЩАЗИ ("Международни връзки") ген.-майор Вили Дам получава телеграма от София, в която настоятелно се моли за "ускоряване на подготовката на документите за провеждането на съвместна операция "Папа". Операцията дава начало на многобройни акции на службите на двете страни, насочени срещу "антибългарската и антисоциалистическата кампания" - разработване на западни журналисти, дискредитиране на политици, машинации и фалшификации за отклоняване на вниманието и др., имащи за цел опровергаване на тезата за "българска следа".

На 4 декември 1982. министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов изпраща подробна телеграма лично до министъра на сигурността ген. Ерих Милке. "Арестуването на Сергей Антонов е тежка провокация, чиято цел е да подсили вражеската кампания на американските пропагандни центрове", пише Стоянов. В тази телеграма той изрично твърди, че "Антонов не е свързан с нашето разузнаване и няма нищо общо с Мехмет Али Агджа". Стоянов оценява посещението на главния съдия-следовател Иларио Мартела в САЩ през октомври като "подготовка за засилване на кампанията" и лансира предположението, че  "това е мащабно активно мероприятие на ЦРУ и италианските служби". В архивите има голям брой писма от ДС до ЩАЗИ с една и съща молба: София да получи материали, уличаващи журналистите Клеър Стърлинг и Пол Хенц като сътрудници на американското разузнаване.

Резидентът на ГДР критикува медийните мероприятия на ДС

В досието има и материали на софийската резидентура на ЩАЗИ. В телеграма от 17 декември 1982 агентът на ЩАЗИ в София прави на пух и прах прословутата пресконференция, водена от директора на БТА Боян Трайков.

"Четиричасовата пресконференция протече извънредно неспокойно и неубедително. От българска страна не можеше да се забележи никаква ясна концепция. (...) Необмисленото ръководене на пресконференцията и недостатъчната реакция на българските журналисти по наше мнение ще предоставят само допълнителен материал за кампанията срещу България..."

Такъв е коментарът на резидента. Като грешка се отчита и присъствието на Бекир Челенк, обвинен във връзки с атентатора Агджа, който се е държал "крайно неубедително, създал впечатление на непроницаем човек, замесен в много нечисти сделки, което без съмнение ще бъде използвано за нова атака от западната преса".

ДС предприема рисковани ходове

Постепенно ДС променя тактиката. В телеграма до министъра на сигурността Ерих Милке от 9 февруари 1984 Димитър Стоянов съобщава за доста дръзко начинание:  че българската ДС смята да започне събиране на данни и факти, доказващи участието не на кого да е, а на самите италиански следователи в организирането на провокацията. "По разбираеми причини досега нашата страна не е провеждала директни мероприятия срещу италианските разследващи органи. Но предвид перспективите за организиране на процес срещу Антонов, ще започнем да провеждаме акции и в тази насока", предупреждава българският вътрешен министър. Друга насока на плана е "неутрализиране на неблагоприятното за нас влияние на срещите на папата, както и на опрощаването на греховете на Агджа, като за целта Ватиканът и папата да бъдат накарани да заявят публично позицията си към случая "Антонов" в благоприятна за нас насока". (Бел. ред. - По какъв ли начин си е представяла ДС да бъде накаран папата да направи или каже каквото и да било?!)

Намерени са евродепутати за каузата

Една от големите акции е планирана за 19 март 1984. На този ден в политическата комисия на Европарламента е насрочено обсъждане на тероризма в Западна Европа.  "Нашите органи подготвят акции за организиране на изказвания на няколко членове на ЕП, които да представят нашата позиция", съобщава министър Стоянов на Волф. София моли и ЩАЗИ "... да накарате няколко депутата да се изкажат срещу клеветите и машинациите на западните централи".

Друга контраинформационна операция е разпространението на

фалшиво писмо от баварския премиер Франц-Йозеф Щраус

до ръководството на крайнодясната Партия на националното движение в Турция. В писмото, сътворено от Десети отдел ("Дезинформация") към Главно разузнавателно управление на ЩАЗИ, мнимият Щраус се изразява отрицателно за папа Йоан-Павел Втори и дава да се разбере, че отрано знаел за атентата срещу него. Според изявления на бивш офицер от ЩАЗИ пред "Берлинер цайтунг" през 1996 заблуждаващата акция била елементарно провалена от българите: от ЩАЗИ обезпечили изпращането на писмото  до няколко турски вестника, но преди още то да стигне Истанбул, българите се обадили по телефона до две редакции да питат дали са го получили.

Сред документите има и други медийни истории. През ноември 1984 ген.-майор Дам пише до полк. Митев в МВР, че западногерманско сп. "Щерн" съобщава за турски търговец на оръжие, който имал информации, противоречащи на изказванията на Агджа. София е заинтригувана от търговеца и иска сведения за него. Двоен агент на българските и западногерманските служби пък докладва, че в ноемврийското издание на западногерманския информационен бюлетин "Приватдепеше" (Privatdepesche) от 1982 е публикувано съобщение за ареста на Антонов една седмица преди действителното му задържане.

През август 1985 двете служби работят по случая "Ялчин Йозбей"

Тогава ДС съобщава, че председателят на италианския съд Сантиапики и прокурорът Марини пътували до Турция, Холандия и ФРГ, за да намерят недиректни свидетели, които биха могли да потвърдят все по-противоречивите показания на Агджа. ЩАЗИ и ДС откриват, че в ареста в западногерманския град Бохум двамата италианци са разпитвали 5 дни Йозбей, който бил задържан заради извършено друго престъпление. ЩАЗИ информира ДС, че при разпита в Бохум Йозбей е бил  шантажиран от италианците, че ще бъде осъден за лъжесвидетелстване, тъй като не бил потвърдил част от показанията на Агджа.

Съвместни стъпки и по случая "Орал Челик"

На процеса срещу Антонов Агджа твърди, че турският терорист Челик, съучастник в покушението срещу папата, избягал от Италия с български ТИР. Според българските служби Челик се намира под контрола на западни агенти, които го обработват, за да свидетелства в Рим. ДС моли ЩАЗИ за мероприятия, които да попречат на западните служби да използват Челик като фалшив свидетел. "Интересуваме се от разпространяване на слухове и съобщения, че Челик е арестуван и обработван за явяване пред съда и че му е обещавано да бъде амнистиран и обезпечен финансово до края на живота си", пише в телеграмата от София.