|
|
Чували сме, че ранобудни мераклии да дишат йодни пари, припкащи по
морския бряг преди изгрев слънце, понякога откриват
най-изненадващи артефакти из живота на човеците и природата. Но и
при подобни находки съществува граница на вероятност, отвъд която
се налага те да бъдат класифицирани в царството на морските
сирени, на Бермудския триъглник и на Летящия холандец. Или да се
търси друго класифицирано обяснение...
|
Тези дни (на 9 март) ровещата се в Интернет публика стана
свидетел на
една о.з. генералска разходка, съпровождана от интервюиращ
журналист. След многобройни професионални разсъждения на
генерал Богомил Бонев във въпросното интервю за
несъстоятелността на "българската следа" и за “вредата от
възраждането на темата за покушението над папата", той
внезапно показва на читателите следната любопитна като теза
находка:
«Фокус: Говори се и за следа на КГБ?
Ген. Богомил Бонев: Това е дежурната крайна антикомунистическа
риторика - |
 |
|
Ген. Бонев разказва на една журналистка какви следи имало в
неуспешния опит за покушение над папата |
ченгета, мафия, КГБ и Държавна сигурност. Доста плиткоумни клишета
се използват в тази насока, но интересно, като главно
доказателство се сочеше, че Али Агджа е пребивавал известно
време в България, но той е бил и в Германия, бил е в Турция,
избягал е от турски затвор. Според Импозимато това е станало с
помощта на съветските тайни служби. Интересно, Турция, след като е
в американския блок, как съветските служби са се намесили, защото
не е с помощта на американските служби. Защо не се говори за
германска следа, или за френска следа. Защо да не говорим за
италианска следа...»
 |
 |
|
В някои армии разчитат на генералите да ги предвождат в битки.
В някои раници на обикновени войници се криели маршалски
жезли. Под някои генералски униформи се крие... |
Оригинално. Антикомунистическата реторика като «плиткоумно
клише»....? Но нещо друго ни кара да се вгледаме по-внимателно в
горните редове и да сравним находката на генерала с друга находка
– този път в архивите на ЩАЗИ, в папката,
посветена на римския атентат през 1981 год. Източногерманските
чекисти са събрали обемист материал за «активните мероприятия»,
предприети по тяхно поръчение от дружески организации на Запад.
Без съмнение такава е била Международната асоциация на
демократичните юристи (AIJD)
в Брюксел, която, загрижена, че «случаят Антонов се използва за
възраждане климата на студената война и във вреда на доверието
между народите»,
съставя през 1985 нарочна комисия с цел «разобличаването на
заговора срещу мира и прогреса». В заключителния обемист доклад на
тази комисия на стр. 29 четем:
«...Вярно е, че Агджа е пребивавал известно време в България
и този факт е дал повод за много, както основателни така и
безотговорни спекулации. Но той е бил известно време и в
други страни като ФРГ или Швейцария и въпреки това на никого не му
е хрумнало да говори, че съответните служби на ФРГ или Швейцария
са планирали убийството на Папата...»
Хлъц! След 20 години
на
брега на Перловската река вълните изхвърлят добре огладено, но
почти идентично скъпоценно камъче, хвърлено на времето от
демократичен юрист в стихията на Атлантика.
Да
оставим на интелигентния читател сам да реши дали генералската
находка се е пръкнала по неведоми пътища от Бермудския триъгълник
на засекретните архиви или има някое по-просто, но не много
лицеприятно
за генерала
обяснение.. |
