Вече
многократно е писано, че между действията на ДС от времето на НРБ
и сегашната политика на демократична България не може да се
поставя знак за равенство. И всеки, който се опитва да го прави,
логично трябва да отговори на въпроса: за имиджа на България ли
става дума или за поредното препиране на лични биографии и
служебни досиета? Хората в Рим, които имат поглед върху темата, не
случайно повдигат с недоумение вежди: "Как е възможно да се прави
политика от едно разследване, което визира вече разтурена
тоталитарна структура и по никакъв начин не засяга днешната
българска обществена система, а още по-малко гражданите на
България?" Най-безобидният отговор на този въпрос гласи:
сателитното минало на България и близо петдесетте години несвобода
още не са преработени и продължават да дават рецидиви в
съзнанието.
Такъв
рецидив е и склонността зад всяко кьоше да се откриват заговори и
целенасочени кампании. Вярно, няколко италиански медии излязоха с
противоречиви тълкувания на фактите. Вярно, техните информации
заедно с изявленията на италиански журналисти и официални лица
попаднаха и в кореспонденциите на български и българоезични
чуждестранни медии от Италия. Вярно е, накрая, че в надпреварата
помежду си и срещу времето медиите не могат (а и не бива) да чакат
някаква хипотетична последна дума в разследването на атентата. Но
когато зад новинарското съревнование се привиждат поредните "дълги
ръце" я на глобалния капитал, я на някакви свръхтайни и по
определение злонамерени лобита - това вече подозрително мирише на
сталинизъм. Защото, с извинение за баналността, работата на
медиите е да отразяват новините, а не да умуват над техните
възможни и невъзможни интерпретации.
Накрая и
няколко изречения pro domo sua. Нееднократно в български медии се
появиха непрофесионалните и обидни предположения, че "Дойче веле"
обслужва нечии интереси с последните информации, свързани с
атентата от 1981 г. Какви точно ще да са тези интереси - не става
ясно, а недоумението само нараства, когато в същия контекст се
споменава предстоящото приемане на България в ЕС. Защото,
доколкото ми е известно, поне в Германия нито правителството, нито
опозицията, нито бизнесът подлагат това приемане на някакво
съмнение. Да не говорим, че по закон "Дойче веле" е медия, която
не изпълнява държавно-пропагандни поръчки, независимо от това, че
се финансира с обществени средства.
Впрочем
тъкмо приемането на България в ЕС е най-доброто доказателство, че
самите европейци правят съществена разлика между някогашната НРБ
(с нейната ДС) и сегашна демократична България. А ако някому в
България това не харесва - то си е негов проблем.
Рим,
4 април
За Дими Паница
Истини и страсти
"Българска следа" ще има, докато не отворят
архивите на ДС
Аз не съм стрелял срещу папата
Следите на "българската следа"
Службата за архивите на ЩАЗИ в Берлин няма
твърдо становище за "българската следа"
Нашите власти наистина имали данни за
участие на спецслужбите ни в атентата срещу папата, но засега се
ошумоляват
Ще осъди ли журналистът Христов разузнавача
Киров в петък?
Властите у нас укриват документи на Щази, от
които е видно участието на ДС в атентата срещу папата
Италиански магистрат намерил улики за
участието на нашата ДС в покушението срещу Йоан Павел ІІ през 1981