работа в сраженията на втората чеченска война и вбежанските лагери в Дагестан, Чечения и Ингушетия през 1999 и 2000. И не само с честността на журналистическата си работа, но и с помощта, която оказваше на мирните чеченски граждани или на майките на загинали руски войници в съда. През декември 1999 Анна Политковска организира извеждането на 89 души от дом за стари хора в Грозни от бомбардирания от руските войски град, под куршумите на сражаващите се. Те бяха настанени в съседна Ингушетия и върнати през лятото на 2000 в дома в Грозни без вода, без храна, без ток и газ, за да бъде доказано, че “в Грозни животът се завръща”. Тогава Политковска и Новая газета организираха кампания за хуманитарна помощ.

Към Политковска се обръщаха майки на руски войници, които не можеха да научат от армейското ръководство какво се е случило със синовете им. Звъняха й от Чечения, за да й съобщят за поредна зачистка, за поредните арестувани или намерени жертви на изтезания. Първо на нея позвъниха граждани от Назран, за да й кажат, че партизаните са завладели града и да я питат какво да правят. Нея посочиха за посредничество терористите, взели заложници в театъра на Дубровка.

При кризата със заложниците в Беслан Анна Политковска беше уговорила законния чеченски президент Аслан Масхадов да излезе от нелегалност, да отиде в Беслан и да уговори терористите да пуснат децата. Политковска тръгна към Беслан и беше отровена в самолета. Тя беше сигурна, че е отровена от ФСБ, за да не осъществи плана си.

Анна Политковска имаше недостатъка на руската правозащита: не назоваваше директно причината за страданията на обикновените граждани – имперската воля на Русия да смаже стремежа към независимост на малкия чеченски народ. Но имаше всички нейни високи достойнства – изключителната устойчивост да работи с години в море на човешка трагедия, насилие и лъжи, изключителната смелост да защитава жертвите на безконтролната власт на федералния център, на руското армейско ръководство, на кадировските банди или на терористичното крило на чеченската съпротива. Еднакво ненавиждаше Владимир Путин и Шамил Басаев, Ахмед и Рамзан Кадирови и генерал Квашнин заради презрението им към човешкия живот.

Възхищаваше се на Малика Умажева, кмет на чеченското село Алхан-Кала, известно с многобройните си зачистки, разсрели и обезобразени трупове, която сама се изправяла пред руските танкове, влизащи в селото, борела се за арестуваните селяни и била яростно ненавиждана от Ахмад Кадиров и генерал Квашнин за публичните си обвинения към тях - четвъртият поред кмет на това село, убит от “неизвестни”. Анна Политковска й задавала “глупавия” въпрос: “Малика, не се ли страхуваш да си толкова смела… Нали ще те убият. Ако не тези, другите…”

“Глупав” въпрос, защото Анна Политковска сама поемаше риск със съзнанието, че в чеченския ад само часът е неизвестен. Като сгрешения час на убийството на предходния кмет на Алхан Кала, Юша Цуев, за чийто разстрел ИТАР-ТАСС предал съобщение в 6 сутринта, а убийството било извършено в 9 и 30.

Анна Политковска беше арестувана в Грозни, беше тровена и беше съдена. Беше заплашвана с убийство от офицера от ОМОН Сергей Лапин заради свое разследване за изчезнал чеченец, арестуван и разпитван от Лапин.

Разследванията на Анна Политковска изваждаха на светло беззаконието и корупцията в руската армия. Тя разкри, че руските спецслужби са имали свой човек в театъра на Дубровка и че този човек е работил в кремълската администрация и по-късно е бил убит. Политковска съобщи за заловените от жителите на  чеченско село офицери от ФСБ, които поставяли взрив – една от онези провокации, приписвани от руската пропаганда на чеченската съпротива. Политковска пишеше за терора, който се прехвърля в съседна Ингушетия, за безсмислените убийства на мирни жители от руски летци. Нейно разследване на убийството на шестима мирни чеченци от бойна група на ГРУ доведе до делото срещу капитан Улман.

Много от разследванията на Анна Политковска са за изтезанията, прилагани от руските федерални войски или от кадировските сили в Чечения. Колегите й от Новая газета съобщават, че последният й материал е бил на тази тема, подкрепен от свидетелства и снимки. Андрей Бабицки, познаващ добре ада на Чечения – и като журналист, и като затворник във филтрационен лагер, смята за най-вероятна чеченската версия и поръчителят да е Рамзан Кадиров, младият проруски управител на Чечения, на когото Москва разчита да смаже чеченската съпротива и си затваря очите за терора и беззаконията му – така наречената “чеченизация” на конфликта, който доведе на власт офицера от КГБ Владимир Путин и му позволи да ограничи гражданските свободи, в това число свободата на словото.

Убийството на “най-честния, смел и искрен журналист, от тези, които още не са убити” на рождения ден на Владимир Путин е страшен символ. Като убийството на писателя Георги Марков на рождения ден на Тодор Живков. Още по-страшен, заради мащаба на последствията, които ще има ставащото в Русия.

Бог да прости Анна Политковска!

Анна Политковска в "Още инфо" >>