|
В
навечерието на
референдума, както ни обещаха
властите, в Чечения непременно ще се активизират бойците и ще
взривяват всичко, което не се охранява. Народът, научен от
горчивия опит на всякакви йезуитски провокации на тази територия,
макар и да не повярва лесно на официалните плашила, но все пак взе
мерки за безопасност. И ето какво се случи.
|
На 14
март посред бял ден в покрайнините на село Старая Сунжа, което е
близо до Ханкала, главната военна база на Обединените групировки,
спряла военна УАЗка. От нея слезли двама мъже в полувоенно облекло
(каквото
впрочем тук носят повечето хора – и военни, и цивилни)
и потънали из уличките. Те не питали никого за нищо и явно знаели
къде отиват.
Всеки нов човек в селото винаги привлича
вниманието. Всеки нов -
|
още повече нечеченец - появил се в
чеченското село, е следен внимателно от няколко чифта очи. А и на
14 март Старя Сунжа все още не се била съвзела от зверското
убийство на двама чеченски милиционери, патрулиращи в селото,
извършено от руски военни
през нощта на 10 март.
Тук
трябва да се поясни, че селата в Чечения продължават да преживяват
като суверенни държави – разчитайки
само
на себе си. В началото на март, с приближаването на референдума,
сунженските старейшини решили да подсилят охраната на селото – и
от “тези” неканени гости, и от “онези”. Да се организират такива
дежурства в Старая Сунжа не е трудно. Тук живеят много
милиционери.
На 10
март дошъл редът на Бекхан Магомадов и на Усман Даудов да
охраняват съня на
съселяните си. Двете 25-годишни момчета били приятели от детство,
съученици и сега заедно влезли в милицията. В 2 и 50 през нощта в
селото дошли два БТР и без излишни обяснения военните разстреляли
двамата милиционери на улицата. Сутринта, когато в селото били
извикани сътрудниците на прокуратурата в Грозни, само от тялото на
Бекхан били извадени 29 куршума… За какво? Така и никой не
отговорил…
На 14
март тези двама “полувоенни”
непознати се насочили право към мястото на разстрела. Старшият
(по-късно
разярените сунженци извадили от джоба му удостоверение на името на
подполковника от ФСБ Сергей Афанасиевич Яковлев, началник отдел.
Но документите може и да са били фалшиви, защото офицерите от
спецслужбите, както и преди, са в Чечения с няколко комплекта
документи на различни имена)
показал на
младшия къде да копае. Младшият
(по
документи - капитан от ФСБ)
извадил сапьорска лопатка и започнал да копае…
Мъжете
от Старая Сунжа не останали да чакат развитието на нещата и
завързали непознатите. Ако другаде, не в Чечения, може да бъде
съмнително с какво се занимават двама мъже с лопатки на улицата,
то тук, насред продължаващата война, и децата знаят какво следва.
Ще поставят фугас, в
най-добрия случай сами ще го обезвредят, в най-лошия ще го
взривят, но при всички случаи в това село ще започне “зачистка”
заради откриването на снаряда, ще арестуват много хора, едни ще
изчезнат, други ще бъдат подхвърлени вече мъртви, а някой от
“зачистените”, който не е издържал на мъченията, непременно ще си
признае, че е получил от Масхадов пари, за да постави фугаса и да
дестабилизира обстановката в навечерието на референдума, а убитите
милиционери Даудов и Магомадов също са работили за чеченските
бойци…
Веднага всичко
се потвърдило.
В
офицерите от ФСБ, заловени на местопрестъплението, сунженци
открили взрив и детонатори.
Старците ги питали: “Защо дойдохте?”. И те отговорили: “Да
проверим как върви подготовката за референдума”. И тълпата щяла да
ги линчува, ако не били милиционерите от селото. Те спрели хората,
извикали дежурните и “терористите” били
взети
от
своите.
По
някакво чудо това било заснето и кадрите били съхранени – скоро в
Сунжа започнали масови обиски, търсели филма…
Така
че погледнете в тези очи… Това е много важно. През цялата война в
Чечения се носят слухове, че федералните военни поставят фугасни
снаряди и извършват провокации, приписвайки ги на чеченските
бойци, но едва сега има възможност тези слухове да се докажат
документално.
Погледнете в очите на терористите… Действащи от наше име, от името
на държавата. Нима на лицата им е изписана увереност в правотата
на избрания път? Нищо подобно… Защото те са крадци на човешки
животи. А по съвместителство – офицери от нашите спецслужби.
Втората чеченска война все повече връща страната в съветското лоно
– в системата на легалното съществуване на държавния тероризъм – и
“дарява” на обществото все повече хора с пагони, заети с този
бизнес.
P.S.
Сунженците питали: “И за какво? Нали можеше да се
пролее отново много невинна кръв?… Не ви ли е жал за нас?”
Аз не можах да отговоря. И знам защо. У нас вече не
жалим никого, ако съществува някаква “целесъобразност”. Военните
не жалят дори своите, ако “така трябва”. Когато агитационната
кампания за референдума беше в разгара си и върховната власт
доказваше на страната и на света, че в Чечения вече няма никаква
война, само за да докаже, че свободното волеизявление е възможно и
че демократичната процедура ще бъде спазена, точно тогава се
случиха боевете край Дишни-Ведено, село в края на планинския
районен център Ведено. Рота морски пехотинци се натъкна на засада
и загинаха, според някои данни, 30 войници. Огромна загуба..
Поредната голяма трагедия… И “нашите” какво? Целият военен щаб в
Ханкала премълча, и продължава да мълчи… Информацията за загубите
и засадата се оказа засекретена не само за обществото, а дори за
военните коменданти на съседните на Ведено райони, което въобще не
би трябвало да се случва – бойците биха могли да се прехвърлят в
тези съседни райони…
Така че откъде да се вземе жалост? Към сунженци?…
Забравете за това, когато всичко е поставено на
дръвника на държавната идеология. Жертвите бяха изгодни, когато
пиарът използваше войната. А сега имаме пиар, който използва мира,
и всички ще бъдат живи, даже ако са мъртви.
Подготвил
публикацията: Борислав Скочев |