|
|
Когато войната
свърши, какво ли ще узнае светът за онези страни, които тайно са
помагали на Садам да придобие компоненти за оръжията си на терора?
Миналата седмица
написах, че в незаконния трансфер на химикала HTBP,
(съставка
за ракетно гориво)
от китайската компания през Сирия за Ирак е намесено френско
посредничество.
Когато Кристиан
Аманпур попита президента Жак Ширак за това в предаването на
CBS "60 минути," той отговори: "Тъй като Ню Йорк Таймс е
сериозен вестник, веднага щом го прочетох, наредих да се
разследва. Сега мога да потвърдя официално след разследване на
френското външно министерство, че Франция и френски компании
никога не са предлагали, камо ли доставяли, такива материали на
Ирак. Така че категорично отхвърлям това обвинение."
Г-н Ширак знае
повече от мен за търговията с Ирак: в края на 70-те години той
уреди Франция да продаде за много милиарди ядрен реактор тип
“Озирак” на надигащия се Садам. (След като Ирак официално
декларира, че целта на реактора не е да изпепели Техеран, а "да
елиминира ционизма," Израел го разруши.)
Нека предоставя
на г-н Ширак някои документи, които инспектор Клузо не може да
открие в своето външно министерство.
На 25 август
2002 г., генералният директор на фирмата “CIS” в Париж изпраща
имейл до фирмата “Цзилу Кемикълс” в Китай относно предварителна
поръчка: “Възнамеряваме да открием чрез една от кооперираните
фирми кредитна сметка за първоначална поръчка на 20 тона сгъстител
тип HTBP-III… Кутиите трябва да имат етикет, споменаващ характера
на стоката според вашия образец: модифициран полибатадиен [sic]
сгъстител тип III, не е нужно етикетът да съдържа името на фирмата
Ви."
Десет дни
по-късно, на 4 септември, идва отговор от Цзилу: "Благодаря за
поръчката Ви за нашия HTBP-III! Току-що изпратихме 40-футов
контейнер за Тартус (Сирия), миналия месец. Не съм съгурен дали
контейнерът е сега във Вашия склад.” Месец по-късно, Цзилу търси
“официална поръчка”.
Колега от
“Таймс” в Париж посети “CIS” в началото на миналата седмица.
Директорът, Жан-Пиер Пертрио, припознал документите, но казал, че
някой друг бил направил поръчката. Съобщих своевременно във
вестника за отричането му.
Тогава г-н
Пертрио ми писа, за да порицае статията ми като пълна "главно с
измишльотини и клевети."
Tой
уклончиво доказва, че, "една от употребите на химикалите като HTPB
е за сгъстяване на ракетно гориво, а една от възможните ракети е с
голям обсег, която аз лично със сигурност знам, че иракчани нямат
(ЦРУ го знае още по-добре): така че доставката на HTPB е законна,
не е забранена от ООН освен за употреба, каквато не съществува,
макар това да е неприятно, ако вие планирате да нападнете Ирак и
не искате да се сблъскате с полеви ракети и противотанкови
оръжия”.
Но какво ще
кажете за тези и-мейли? "Моята компания никога не е снабдявала
Ирак с HTPB (но е обсъждала такава възможност), знаем, че
китайската компания Цзилу се хвалеше, че била доставила HTPB, за
да си прави реклама, но в действителност не е.”
"Оставям ви шанс
да покажете, че изкривявате истината, а не че лъжете," изтъкна
по-късно френският брокер. "Три пратки (общо 115,8 тона) в
действителност са направени от САЩ чрез йордански търговци."
Той не назова
предполагаемите доставчици, но аз успях да проверя твърдението му,
че "снабдяването с HTPB било законно" с помощника на държавния
секретар, Джон Улф. "Всички военни доставки за Ирак са забранени с
няколко резолюции на ООН," каза г-н Улф, който отговаря за нашата
служба за неразпространение на оръжие. "Това, за което говорите, е
ракетно гориво. Фактът, че на Ирак бе позволено да има ракети с
по-малък от 150 км обсег, следователно, не разрешава вноса на
такова гориво. Всяка продажба на Ирак, освен на хуманитарни стоки,
изисква одобрението на комитета по санкциите на ООН." САЩ са член
на комитета и никога не са одобрявали подобна продажба.
Дали този
компонент на ракетно гориво сега е в Ирак, в “неприятни” оръжия,
които ще бъдат използвани срещу нашите войски? Нямам доказателства
за това. Но името на иракския търговец на оръжие, който приел
доставката, когато тя пристигнала в Сирия, не е тайна. След
войната, той ще заговори, както и Садамовите помагачи на агентите
на Ал Кайда.
Президентът
Ширак, самата оскърбена невинност, може да накаже външния си
министър, който твърде бързо го увери, че статията за френската
връзка "нямала никакви основания."
Превод: Вероника Бикова
|
