|
“Войната наужким”
— която Тони Блеър осмя в неделя на срещата на Азорските острови
като "вечни преговори" — най-сетне свърши.
В мрачните дни преди
започването на истинската война можем да
попитаме: как да се отнасят САЩ със
страните, които превърнаха
Съвета за сигурност на ООН в нещо
незначително?
Нито гневно, нито сприхаво.
Да забравим за нашата саможертва в
освобождаването на Франция, Германия и Русия от хитлеризма и
сталинизма; споменът няма място в тяхната дипломация. Да оставим
настрана личните икономически отмъщения:
никаква смяна на френското с
испанското вино, на руската с
полската водка, на германските с
италианските модни
дизайнери.
Вместо това президентът
Буш трябва да възнагради страните,
които застанаха до нас, за да спрат
разширяването на терора през ХХІ
век. Например,
повечето от 70 000-те наши
военнослужещи и техните семейства от
гарнизоните в пацифистка Германия да се пребазират в
по-стратегически и по-евтини
места в България и Полша.
Нашият отговор на
безизходицата в Съвета за сигурност на ООН трябва
да бъде –да спреm да си даваме
вид, че той е средство за колективна сигурност
и морален авторитет. Президентите Ширак и Путин, които
подкрепяха отказа на Садам да се разоръжи
цяло десетилетие, нанесоха удара
на милосърдието (с който се доубива победеният противник – б.пр.)
на тези илюзии. Въпреки това трябва да
продължаваме да допринасяме за хуманитарните програми на
ООН, полезни в следвоенната реконструкция.
НАТО? Тъй като Франция
дълго беше с единия крак извън него,
Америка е със здравото ядро на западния съюз.
Трябва да настояваме за преместване на неговото седалище от
нестабилния Брюксел в новоевропейската Будапеща.
Ако Ширак изпълни заплахата си да
блокира влизането на нашите източноевропейски
съюзници в ЕС, трябва да се откажем от всякаква военна и
икономическа интеграция с Русия на Путин.
Така стигаме до Турция,
чието измятане беше най-грубият удар.
Само преди седмици убедихме партньорите
в НАТО (с Франция извън военния комитет) да
снабдим турците с ракети “Пейтриът”и
противохимическа защита
в случай, че Садам ги нападне. Сега не само
че новото турско правителство отказа да
ускори победата и да спасява човешки
животи в Ирак, като ни заеме база
за откриване на северен фронт, но и
единственият член на НАТО, който ни
отказва и разрешение за прелитане.
Това наистина поставя
на изпитание политиката ни
на неприлагане на санкции спрямо отказващите сътрудничество
съюзници. Турция е демократична мюсюлманска
държава, въпреки че традиционният й светски характер може
да се наруши при новия й
лидер. Американците трябва да уважават решението на едно
свободно избрано правителство, макар и
грешно, скъпоструващо и в края на краищата саморазрушително.
Така че когато Турция
настоява да бъде приета в ЕС пред новите
си приятели Франция и Германия,
не трябва нищо да казваме.
И трябва да основаваме преценката си за заеми за финансово
бедстващата Турция от Международния валутен фонд на чисто
икономически съображения. Нито с
наказания, нито
с подкрепа, Буш трябва да
разглежда исканията на турците така решително, както и те
разглеждат нашите.
За нас не е санкциониране на Турция, ако
снабдим с оръжие демократичните
кюрдски сили в Северен Ирак да се сражават
със Садам, слагайки край на глупавата
си политика на въздържане
заради турската
параноя, че такава помощ щяла да доведе до
независим Кюрдистан.
Президентът Буш
припомни, че вчера (16 март – б. пр.) се
навършиха 15 години от
Садамовото изтребление
с отровен газ на кюрдите
в Халабджа. В момента почти 1 милион
кюрди живеят в Багдад. Ако Садам убеди
своята републиканска гвардия от заклети главорези да устрои
кървава баталия по улиците, съюзническата
коалиция ще трябва да даде възможност
на кюрдите, едни от най-яростните воини
в района, да се сдобият с
модерно оръжие за
освобождението на Ирак.
Най-накрая, как
трябва да отговори Буш на онези, които
проповядват за бездействието на САЩ?
С голямо уважение. Защото
“войната наужким”
се проточи толкова дълго, протестните
шествия и привържениците на
сенатор Тед Кенеди и членката на Конгреса Нанси Пелози набраха
инерция. "Защо Америка плаши света?”,
пише на корицата на тазседмичното сп. “Нюзуик”,
а читателите тръпнат от темата на броя “Арогантната
империя”. Начинът Буш да отговори на толкова
законни несъгласия е
да спечели войната и
да помогне на Ирак да изгради свободна
от диктатора конфедерация.
Когато САЩ го направи,
несъгласието ще спадне. Ще се
разкрият трагични грешки, но повечето сериозни медии
ще се насочат към героите. Ще се
намерят димящи дула [неопровержими
доказателства] и скрити
терористи. Европейските не-съюзници и арабските
властници ще намерят начин да ни простят,
а новите ни съюзници
ще бъдат възнаградени със сигурност. И
следващата година американските гласоподаватели ще си спомнят кой
предлагаше страх и кой –
надежда.
Превод: Вероника Бикова
|
