|
|
9.
Няма да се
спирам върху безбройните случаи, в които Главният прокурор е
пренебрегнал задълженията си по чл. 126 от Конституцията и чл.
114, ал.1 от ЗСВ, като не е предприел действия за надзор за
законност. Същите обхващат както изключително тежки казуси,
при които противно на всякаква логика има осъдени за тежки
престъпления хора, които не са ги извършили, така и тенденциозно и
неправомерно отказване на правосъдие на обикновени граждани,
включително чрез отказ от придвижване на техните жалби и
унищожаване на приложените към тях доказателствени материали. Ще
се спра само на един пример от многото, с които разполагам. Майор
Михаил Димитров от Икономическа полиция е уличен и осъден на 20
години затвор за получаване на подкуп от 75 000 щ.д. от убития
по-късно Емил Димитров – Макарона, въпреки че не е докоснал
предложените пари и въпреки че в хода на операцията по задържането
му и в хода на делото са извършени груби процесуални нарушения –
включително и отказ да се вземат предвид свидетелски показания,
оневиняващи обвиняемия. Същият е бил държан месеци наред в
следствения арест, като е бил упражнен груб натиск да заяви, че
парите са били предназначени за Иван Костов – тогава
Министър-председател на България. Следователят по делото е бил
назначен като прокурор и като такъв е бил обвинител срещу майор
Димитров. Според някои източници съдията Генко Драгиев е бил
подложен на натиск от ВКП във връзка с това дело. Този случай
поражда доста въпроси, свързани много пряко с търговията с
пиратски дискове и участието на висши държавни чиновници в нея
– търговия, заради която едва не беше наложено ембарго върху
България. Ще си позволя да задам един от тях, г-н Министър.
Известна ли Ви е съдбата на следствено дело №96/2001 г. по описа
на Окръжна следствена служба в Пловдив, образувано по повод
атентата срещу пловдивския адвокат Христо Димитров Кисьов;
известно ли Ви е кого е визирал самият той като поръчител и
непоследствено след прострелването, и по-късно при разпита пред
следовател; известно ли Ви е защо е прекратено Наказателно
дело № 199/2001 г. на Пловдивския съд, какво е отношението на
пловдивския апелативен прокурор Росен Димов към това прекратяване
и дали в случая не е изпълнена волята на по-висш магистрат?
10. Има
цяла серия случаи, в които Главният прокурор не само че не е
упражнил надзор за законност, но и е изпълнил състава на чл. 282,
ал.2 от НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода от една до
осем години, като е извършил тези си действия с оглед
интересите на близки нему хора, с оглед възможността да придобие и
ползва институционална и политическа подкрепа от видни личности
или като страна от задкулисно сключени политически сделки.
Типичен пример е прекратяването на предварителното производство
срещу неговия кум проф. Огнян Герджиков, заведено за негови
злоупотреби в качеството му на синдик на Агробизнесбанк;
прекратяването на проверки и предварителни производства срещу
бившия кмет на Плевен и настоящ функционер от БСП Румен Петков;
прекратяването на делото срещу Бригадир Аспарухов, заведено за
унищожаване на агентурното досие на агента от ДС Атанас Тилев –
като последния случай е особено драстичен, тъй като има
влезли в сила ефективни присъди срещу длъжностни лица за абсолютно
идентични деяния. Подобна странна нечувствителност бива проявявана
и в случаите, в които извършителите са приближени нему прокурори.
Аксиоматичен е примерът с Пловдивския апелативен прокурор Росен
Димов – извършил престъпление по смисъла на чл. 251, ал.1 от НК и
признал си за неговото извършване публично и пред медиите – при
което Главният прокурор въпреки публичния скандал не е предприел
абсолютно никакви действия.
11. Главният
прокурор практически обяви прокурорско неподчинение,
отказвайки да се съобрази със законите в страната по отношение на
делото срещу ген. Бриго Аспарухов. Той пренебрегна решение №
454 от 10 декември 2001 г. на Върховния касационен съд
е факт и гласи: “Отменя
изцяло определението под № 11 от 27 юни 2001 г. на
Военноапелативния съд. Спира наказателното производство с обвиняем
Бриго Христофоров Аспарухов, стигнало до посоченото по-горе дело
на Военноапелативния съд. Решението не подлежи на обжалване."
От това решение би следвало делото да бъде подновено
веднага след отпадането на депутатския имунитет на подсъдимия –
каквото бе становището и на председателя на ВКС г-н Иван Григоров,
и на неговия заместник г-н Румен Ненков, с чиито становища главния
прокурор също отказа да се съобрази. Нещо повече – оказа се, че
ВКП в лицето на завеждащия отдел “Следствен” Цеко Йорданов е
иззела делото “за послужване” и практически го е укрила, а
тезата за връщане на делото на следствието е практически нищожна,
тъй като има внесен обвинителен акт и делото е в съдебна фаза,
при което по закон прокуратурата няма право на никаква намеса.
Това очевидно е било и становището на ръководения от Вас ВСС,
който изиска процесуалната документация, свързана с това дело – и
се сблъска с нагъл и напълно необоснован отказ от страна на
прокуратурата. Този прецедент, при който една от институциите в
съдебната система отказва да изпълни искане на най-висшия
ръководен орган в същата, поставя въпроса за статуса на самия ВСС
и за това доколко е способен да изпълнява своите функции.
Но той поставя и един много по-тежък въпрос: за възможността на
прокуратурата да прикрива престъпления. Защото в случая
престъпление има, то е формулирано в обвинителния акт на водещия
делото прокурор и визира престъпни деяния, за които се носи
наказателна отговорност от три до осем години лишаване от свобода.
Като се има предвид конкретния вътрешнополитически и
външнополитически контекст, в който г-н Филчев разтвори чадър над
ген. Аспарухов, това деяние е абсолютно неприемливо и нетърпимо.
Към това бих искал да добавя и странната толерантност на
прокуратурата към г-н Атанас Тилев, известен и като агент
“Румянцев”, чието досие е унищожено. Същият е визиран в доклада на
покойния Николай Добрев, бивш министър на МВР, относно банковата
криза в страната ни – като един от най-драстичните примери за
банковото ограбване на България, присвоил лично 6 млн. щ. д. и
раздал 40 млн. щ.д. на свои фирми от управляваната от него БЗК.
Съществуват десетки документални доказателства, свързани с това
престъпно деяние. Въпреки това прокуратурата не е поискала
неговата екстрадиция, нито пък се е опитала да разбере как и с чие
съдействие Тилев е напуснал страната, въпреки че е имало решение
да не се допуска това и спрямо него да бъде приложена мярка за
неотклонение “задържане под стража”.
12. Най-драстичния
случай на прикриване на престъпления и възпрепятстване на
правосъдието обаче е свързан с делото за убийството на Николай
Колев – основния противник на главния прокурор сред висшите
магистрати и основен потърпевш от неговите незаконни действия.
След убийството главният прокурор разпореди разследването не на
Националната следствена служба, а на столичната такава – въпреки
фактическата и правна сложност на делото и проявявания към него
обществен интерес - и въпреки че НСлС сама поиска да го поеме.
Причината е ясна: ако столичното следствие е изцяло под
контрола на Филчев, за националното не може да се каже същото.
Близо шест месеца след убийството вдовицата на убития Нанка Колева
е изпратила молба до директора на НСлС, настоявайки аргументирано
делото да бъде поето от негов следовател. Отговорът е кратък и в
него директно е казано: “с извинение Ви уведомяваме, че до
настоящия момент въпреки положените усилия не получихме достъп
на материалите по делото”. На двукратното искане на информация за
разследването по делото са получени два различни отговора. Първият
е от директора на Столична следствена служба Здравко Йорданов. От
него става ясно, че към датата 23.06.03 делото е изпратено в
Александровска болница за назначаване на комплексна
съдено-медицинска и балистическа експертиза, което все още /шест
месеца след убийството!/ не е изпълнено. Освен това следователят
Цанов бил в отпуск. Следващото писмо на НСлС от 25 08.03 изисква
въпросният следовател Цанов да се яви на следния ден за доклад по
делото за убийството на Колев. Този път отговорът е адресиран
директно на Румен Георгиев и написан не от друг, а от Цеко
Йорданов, шеф на отдел “Следствен” към ВКП – същият, който
изисква и укрива и делото срещу Бриго Аспарухов. Което
най-вероятно означава, че и това дело е изискано “за послужване”
от ВКП. В него с менторски тон се казва, че “Директорът на
Националната следствена служба няма право да се намесва в
разследването по същество на конкретно дело”, и че “няма право и
да иска да му се докладва разследването по конкретно дело”. Тези
права били прерогатив само на наблюдаващия прокурор. В заключение
питането е окачествено като “опит за нарушаване на закона”
– въпреки че по закон шефът на националното следствие има равни
права с главния прокурор. Очевидно е в ход
пълното и тайно замразяване на делото за убийството на Николай
Колев
и неговото прекратяване поради липса на данни за извършителя.
За ефективността, с която се води това дело, може да се съди и
по факта, че и до днес, близо година след убийството, нито
вдовицата на покойния, нито неговия син са разпитвани от
следователите. Не е ясно дали е разпитван също Алексей Петров,
за който покойния Колев сподели лично пред мен дни преди смъртта
си, че се опасява от негови силови действия – за което аз дадох
показания и в СДВР, и пред следователи от НСлС.
13. НПК
предвижда в чл. 222, ал.1 двумесечен срок за приключване на
следвствените действия, течащ от деня на образуването на
следствено дело; в ал. 3 е уточнено, че в изключителни случаи
Главният прокурор може да продължи този срок до девет месеца. Би
се получила изключително интересна картина, ако се направи
проучване и се види в какъв процент от всички случаи тези срокове
се спазват. Във всеки случай те категорично не се спазват,
когато това е от полза за Главния прокурор или когато делото
трябва да бъде поставено “на трупчета” за да се рекетират с него
видни политически личности. Примери: делата за самоубийството на
прокурора от ВКП Николай Джамбов; за убийството на ямболската
адвокатка Надежда Георгиева; за списъка от с 42 имена на бивши
министри и висши държавни чиновници, срещу които били заведени
следствени дела; за побоя над невинни граждани от служители на БОИ
на Щъркелово гнездо; за “Бръмбаргейт” и много други. В същото
време има дела, които биват прекратявани без реални основания и в
интерес на политическите покровители на Главния прокурор – като
пример могат да се посочат както визираните вече дела срещу Румен
Петков и Бриго Аспарухов, така и примерно това срещу Красимир
Стойчев, обвиняем за източването на 8 млн.щ. д. от Капиталбанк –
едно от малкото приключени дела по банковите престъпления –
прекратено поради “липса на данни за престъпление”.
Нататък>> |
