|
|
4. При изцяло незаконния и неправомерен арест на покойния Николай
Колев, прокурор от ВАП, е осъществена очевадна провокация,
свързана с подхвърляне на наркотици и оръжие, извършено
собственоръчно от прокурорите от ВКП Петър Петров и Цеко Йорданов
– при съдействието на СОБТ, чието участие в случая противоречи на
Закона за МВР – като същото е било осигурено лично от
Филчев чрез неотговарящи на истината твърдения пред тогавашния
Министър на МВР г-н Емануил Йорданов. В хода на воденото също така
незаконно /дори и само поради имунитета на уличения/ следствено
дело са извършени огромен брой драстични процесуални нарушения,
част от които посочих и в предишните си писма до ВСС. За съжаление
се оказа, че тогава съм разполагал с оскъдна информация, поради
което бих искал да Ви помоля да обърнете нужното внимание на
Откритото писмо на Любима Йорданова, което прилагам към настоящия
текст. В него на базата на много по-обширен фактически материал се
визира убийството на Николай Колев и предхождащия го тежък
конфликт с Главния прокурор – включително и действия, които пряко
нарушават не само българските закони, но и Европейската конвенция
за защита правата на човека. В заключение съм длъжен да отбележа,
че това срамно и манипулативно дело е било наблюдавано от четирима
прокурори, а именно: Кирил Иванов, Петър Петков, Кр. Котева и
Елмаян, като всички те след неговото безславно приключване са
повишени в длъжност по предложение на Главния прокурор. В
случая е осъществен състава на чл. 285, чл. 286, ал. 1 и 2, чл.
289 и чл.290, ал.1 от НК.
5. Натискът върху прокурора от Плевенската окръжна прокуратура
г-жа Ваня Петкова, упражнен с цел да бъде отстранена от делата за
източване на милиони долари от клона на ПЧБ в гр. Левски, включва
и изречената от заместник-главния прокурор Христо Манчев заплаха,
че ако тя продължава да упорства, може да има и втори самоубил се
прокурор. Извършеното по същество е заплаха за убийство и
представлява престъпление по смисъла на НК.
6. Бившият следовател по делото за убийството на Надежда Георгиева
Илия Илиев, свидетелствува както пред мен, така и пред ВСС за
процесуалните нарушения, свързани с това дело, както и за натиска,
упражен от петимата наблюдаващи делото прокурори и лично от
Главния прокурор с цел да повдигне обвинение срещу определени
лица въпреки липсата на достатъчно доказателства. Само по себе
си упражняването на подобен натиск е престъпление по смисъла на
НК, но междувременно аз се натъкнах на свидетелства, които
създават хипотезата, че това дело е водено още от самото начало
пристрастно и с оглед да се прикрият факти, свързани персонално
с Главния прокурор. Става дума за собственоръчно написаната жалба
от страна на Димитрина Калайджиева, намираща се извън страната и
считана и до днес като един от основните обвиняеми. По нейните
думи тя е била призована като свидетел по делото и е била
разпитвана в продължение на 18 часа по недопустимо брутален
начин, включително със заплахи, подтикване към самоубийство,
психологически и физически издевателства – с цел да бъде
принудена да се признае за виновна за убийството. На същия натиск
е бил подложен и нейния съпруг Пламен Калайджиев, който
впоследствие е екстрадиран и държан 18 месеца в ареста, през които
е разпитван само два пъти – и то в края на периода. Ако тези
обстоятелства отговарят на истината, разпитващите я следователи
попадат под ударите на чл. 287 от НК, предвиждащ лишаване от
свобода до десет години. По-интересното е, че разпитът на
Димитрина Калайджиева е започнал съвсем нормално, но следователите
рязко са променили своето отношения към разпитваната свидетелка
след като тя е разказала за споделеното от убитата Надежда
Георгиева относно нейните връзки с висши прокурори и конкретно с
Главния прокурор Никола Филчев – включително с даването на
крупни парични суми под формата на подкуп. Става ясно също
така, че убитата Надежда Георгиева е записвала с подслушвателна
уредба дискредитиращи и свързани с корупция разговори между
нея и висши магистрати, включително главния прокурор Никола
Филчев. В самото дело са премълчани ред компрометиращи данни като
например факта, че убитата е разполагала с голям брой такива
записи, които след убийството са изчезнали, а нейния персонален
компютър, намиращ се в офиса на Алексей Петров, е бил с изтрита
памет и повреден. Жалбата е изпратена до ОЗ полк. Павел Павлов,
отдел “Следствен” към ВКП – като до този момент не ми е известно
някой от изложените в нея факти да е бил проверяван – въпреки че в
нея се съдържат данни и за други престъпления, включително за
присвояването на имота на Андрей Конфорти чрез крупна
документна измама от страна на неговата леля Донка Митова и
при съучастието на убитата Надежда Георгиева – тогава служителка
на Алексей Петров. Разбира се, нито изложените обстоятелства, нито
фактите в този текст могат да се приемат на доверие, но това
съвсем не означава, че не могат и не трябва да бъдат проверени.
7. Закононарушенията, извършвани от Главния прокурор г-н Никола
Филчев и неговите приближени, продължиха и след изпращането на
моето Открито писмо – основно срещу личности, за които се
предполагаше, че са ми предали информация. Такова е обвинението,
повдигнато срещу Пламен Симов по искане на ВКП по чл.210, ал.1,
т.5 от НК – за деяние, което не е консумирано и от което не са
настъпили никакви имуществени или други щети – и не биха могли
да настъпят, тъй като обектът, за който се претендира, че е искал
да присвои извършителя, е отдавна вече присвоен чрез продажба на
десетки пъти по-ниска от реалната цена – и тъкмо по този повод
Пламен Симов е изпратил десетки сигнали до ВКП и лично да Главния
прокурор – до един оставени без внимание. Вместо това
буквално на следващия ден след моя разговор с Пламен Симов, по
време на който получих документация, касаеща главния прокурор,
същия бе арестуван и цялата налична документация в офиса и
в дома му бе иззета при направения обиск, а самият той бе
изпратен под конвой за Бургас и задържан през нощта в ареста на
гарата в Стара Загора. Действията срещу него представляват типичен
пример на набедяване по смисъла на чл. 286, ал.1 и 2 от НК
– впрочем става дума за едно много характерно за Главния прокурор
и приближените му престъпване на законите, тъй като по същия начин
могат да се квалифицират и предварителните проверки и следствените
дела срещу Васил Миков, ген. Атанас Атанасов, Стефан Софиянски,
Иво Прокопиев, Николай Колев - Босия и много други. Друг драстичен
случай е задържането на напълно непознатия ми полицай от БОИ Живко
Георгиев, спрямо който, както и спрямо Пламен Симов, в продължение
на дълъг срок са прилагани СРС, на базата на които ВКП подготви
своя тъй наречен “отговор” до ВСС. Самите разрешения за прилагане
на СРС в тези два случая, както и в случая със скандалната
разработка “Гном”, свързана с ген. Атанас Атанасов, са дадени
изцяло назаконно, което личи и от доклада на назначената по
случая парламентарна комисия, който прилагам към това писмо.
5. Може би най-очевадното от всички закононарушения на Главния
прокурор е свързано точно с отговора на ВКП на Вашето искане да
бъдат предоставени на ВСС всички материали, свързани с изложените
в моето Открито писмо факти и обстоятелства. Прокуратурата
изцяло отказа да отговори по същество (като се изключи
позорния текст на постановлението за приключване на делото по
самоубийството на полк. Джамбов), но вместо това внесе във ВСС
подбрани манипулативно откъси от подслушани телефонни разговори,
целящи да представят самия извършен от Вас акт на внасяне на
Откритото писмо за разглеждане като извършен под принуда. Същите
записи, включително в техния пълен вариант, бяха подхвърлени от
прокуратурата на в. “Труд”, който ги напечата на два пъти. Оттук
изпълзя и се разпростя огромния скандал с подслушването,
който в течение на месеци разтърсваше държавата ни. Извършеното
представлява нарушение на чл.32 и чл.33 от Закона за специалните
разузнавателни средства (няма да визирам закононарушенията на
партньора на г-н Филчев, Министър Петканов – те са доста повече) -
като извършеното деяние е престъпление по смисъла на чл.145а и на
чл.287а, т.4 от НК, за което се полага лишаване от свобода от една
до пет години. Дори само този случай би трябвало да бъде
достатъчен за членовете на ВСС, за да поискат сваляне на
имунитета на Главния прокурор.
Нататък>> |
