|
1 април 1994
Издадено е постановление за образуване на дознание срещу Ангел
Филчев Борисов, брат на главния прокурор, и свързани с него лица,
за контрабанда на антични монети и други културни ценности.
1997
Като съдия във Върховния касационен съд Филчев издава присъда по
наказателно дело от общ характер №21/96 - три години условно за
убийство, извършено от Дамян Николов Дамянов, един от
бодигардовете на Ержан Рашид – Роко, гангстер от Кърджали,
известен с добрите си връзки с прокуратурата. Убийството е
извършено в бар, пред очите на десетки свидетели, като обвиняемия
е пръснал черепа на своята жертва с бухалка.
22 декеври 1997
Издадено е постановление за привличане на Ангел Филчев Борисов
като обвиняем по следствено дело №124А/97. Случаят е определен
като “особено тежък” от водещия делото следовател.
16 февруари 1998
Никола Филчев е избран за главен прокурор с 14 гласа от 23-та
члена на ВСС. Изборът е направед след балотаж, при който другия
претендент за поста Васил Миков получава 3 гласа по-малко. По
време на дискусията членове на ВСС са задали на Филчев въпроси за
семейното му и имотно състояние, както и за брат му Ангел Филчев
Борисов, на които той е отказал да отговори.
13 май 1998
Братът на Никола Филчев Ангел Филчев Борисов е арестуван на
граничен пункт Калотина във връзка със следствено дело № 124А/97,
по което е основен обвиняем за създаване на международна
организация за контрабандна търговия с исторически ценности.
Наложена му е мярка за неотклонение “задържане под стража”,
потвърдена от прокурор Стилияна Кожухарова.
21 май 1998
Прокурорът от СГП Кирил Иванов отменя мярката за неотклонение
“задържане под стража” на Ангел Филчев Борисов, без да посочи
мотиви и без да наложи друга. Обвиняемият получава международния
си паспорт и моментално напуска България. По-късно преписката е
изискана от ВКП и оттогава съдбата й е неизвестна, а Кирил Иванов
е повишен.
23 март 1999
На летище Франкфурт е задържана пратка с антични монети и други
ценности с подател и получател едно и също лице - Ангел Филчев
Борисов. Започнато е разследване от митническата криминална служба
на Бавария, водено от д-р Румп, което установява, че “още в един
минал период осем последователни пратки са били изнесени през
Германия в САЩ” и че общото им количество е било “над 1000 кг.
антични монети и погребални дарове”. Ангажираният с пратката на
Ангел Филчев, някой си г-н Иванов, е парадирал с факта, че
неговият поръчител е брат на главния прокурор на България.
30 юни 1999
Съставен е ревизионен акт за извършена финансова ревизия на ЧЗБ
“Агробизнесбанк” – Пловдив за периода 22.07.1997 – 31.03.1999, при
който са установени сериозни финансови нарушения и злоупотраби от
синдиците, един от които е бъдещият председател на НС проф. Огнян
Герджиков. На 19.06.2000 Окръжна следствена служба – Пловдив
изисква ревизионния акт във връзка с образувано следствено дело №
256/2000. По-късно това следствено дело е изискано от ВКП и
тихомълком прекратено, което според някои източници се дължи на
факта, че Огнян Герджиков е кум на главния прокурор Никола Филчев.
23 декември 1999
По лично разпореждане на Филчев срещу Пламен Симов, генерален
секретар на Моряшкия синдикат, е повдигнато обвинение за
оклеветяване на Александър Божков, бивш вицепремиер в
правителството на Иван Костов. Дни по-късно същият е отстранен от
поста главен преговарящ с ЕС, като причинта е свързана със
съмнения за корупция. Пламен Симов е обвинен заради изнасяне на
факти около разграбването на ДФ “Океански риболов”, за което той е
подал над 70 сигнала в прокуратурата и по което е имало следствено
дело, по което прокурор е бил самоубилия се по-късно Николай
Джамбов. Предварителното производство срещу Симов е завършено през
юли 2000 и следственото дело е изпратено в прокуратурата с мнение
за прекратяване. Въпреки че законния срок за произнасяне на
прокуратурата е седем дни, постановлението е забавено повече от
две години.
януари 2000
Прокурорът от ВКП Николай Колев е изпратен във Варна като
проверяващ апелативния прокурор на Варна Васил Миков, конкурент на
Филчев при избора за главен прокурор. Срещу Миков са заведени цяла
серия предварителни проверки и дела, основани върху инспирирани
жалби и доноси.
22 февруари 2000
Варненския апелативен прокурор Васил Миков изпраща изпраща писмо
до члена на ВСС Благовест Пунев относно упражнения срещу него
натиск и недостоверния характер на жалбите, върху които се
основават започнатите срещу него проверки. Същевременно главният
прокурор изпраща част от тях до парламентарната комисия
“Антимафия”, като тяхното съдържание бива оповестено пред медиите.
2 март 2000
Прокурорът от ВКП Николай Джамбов заявява в интервю пред
“Новинар”, че прокурорите се страхуват от Филчев, тъй като са
обект на маниакално-подозрително отношение от негова страна.
7 март 2000
Димитрина Тодорова Калайджиева и нейният съпруг Пламен Димитров
Калайджиев са извикани на разпит като свидетели по делото за
убийството на Надежда Георгиева. Обстоятелствата по разпита са
описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на
отдел “Следствен” към ВКП Павел Павлов. Посочва се, че тя и
съпругът й са разпитвани повече от 18 часа без адвокат, като върху
нея е упражнен драстичен натиск да признае, че тя е убила Надежда
Георгиева. Натискът е предизвикан от добросъвестно дадените
показания за факти от живота на убитата, за участието й в
незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Конфорти /син на
Роза Георгиева/ на трето лице, за близките й връзки с главния
прокурор Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от
нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари при
очевидно корупционни цели, за конкретни случаи, при които Никола
Филчев е получавал крупни суми от убитата. В резултат Димитрина
Калайджиева е била обиждана, заплашвана, подлагана на разпит с
детектор на лъжата относно обстоятелствата за смъртта на Надежда
Георгиева, които са и били разказани с подробности непосредствено
преди това, била е удряна, предлагано й е да скочи през отворения
прозорец на стаята, в която е била разпитвана. По-късно и срещу
нея, и срещу мъжа й е повдигнато обвинение за убийство. Пламен
Калайджиев е бил екстрадиран от Чехословакия и е държан 18 месеца
в следствения арест, като е разпитван само два пъти, и то към края
на този период. Делото е било обявено за секретно, адвокатите му
са били принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват
обстоятелствата по него и са се запознали със следствените
материали едва на втора инстанция. На самите съдебни заседания са
били предоставяни само малка част от 18-те тома следствени
материали.
22 март 2000
ВСС с 18 гласа за и 4 гласа против решава, че върху апелативния
прокурор на Варна Васил Миков е упражнен недопустим натиск, като
предлага на главния прокурор Никола Филчев да забрани на Николай
Колев, който по това време е все още негова дясна ръка, да
изпълнява функциите на проверяващ дейността на други прокурори.
29 март 2000
ВСС изслушва Николай Джамбов във връзка с неговата жалба за
упражнен натиск от приближени на главния прокурор. Посочва, че е
бил принуден от Спартак Дочев да се кълне в децата си, че неговата
жалба не е инспирирана от шефа на ВКС Румен Янков, и че е
преместен във ВАП в нарушение на ЗСВ. ВСС решава да изслуша
обясненията на Спартак Дочев, но тогавашния правосъден министър
анулира следващото заседание, а след това Спартак Дочев излиза за
месеци в болнични и по този начин жалбата на Джамбов остава
недоразгледана до неговата смърт.
30 март 2000
В интервю пред “24 часа” варнеският апелативен прокурор Васил
Миков заявява, че Филчев е опасен за България “поради странната,
незапомнена и ненормална симбиоза между главен прокурор и
специални служби”.
3 април 2000
Близкият до Филчев прокурор Спартак Дочев публикува в “Стандарт”
статия за конфликта между главния прокурор и Николай Джамбов,
съдържаща груби клеветнически твърдения от рода на това, че бащата
на Джамбов бил полковник от ДС. Опроверган е в същия вестник от
Калю Джамбов, баща на Николай Джамбов, който посочва, че цял живот
е работил като железничар.
24 април 2000
Самоубива се прокурорът от Върховна Касационна прокуратура Николай
Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: “Ако
главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.” Джамбов е
сред малцината, които се осмеляват публично да протестират срещу
произвола в прокуратурата. Според собствените му думи е бил
притискан и заплашван от приближените на Филчев Христо Манчев,
Митьо Марков и Спартак Дочев, за което е внесъл жалба във ВСС,
която така и си остава недоразгледана до смъртта му. От своя
страна Филчев изпраща във ВСС искане да му бъде наложено
дисциплинарно наказание за забавена проверка на ревизионен акт за
ген. Пешлеевски, която по същество е приключена от Джамбов още на
14 август 1998.
25 април 2000
Часове след самоубийството на Николай Джамбов е запален офисът
съпругата на Васил Миков – нотариусът Анета Микова в Добрич.
6 май 2000
Спартак Дочев публикува в “Новинар” статия със заглавие “И аз бих
се самоубил на мястото на Джамбов”, пълна с клевети срещу покойния
прокурор.
12 май 2000
Делото за самоубийството на Джамбов е иззето от столичното
следствие и прехвърлено за разследване във ВКП. Постановлението е
подписано от зам. главния прокурор Христо Манчев.
13 май 2000
Във в. “Труд” излиза статията на Пейчо Пеев, експерт по
криминология към ВКП, под заглавия “Филчев погуби Джамбов”.
Посочва се, че главният прокурор е създал “обстановка на пълна
нестабилност и неуравновесеност сред подчинените му магистрати” и
че “прокуратуранта е приватизирана от един частен интерес”. Още
същия ден охраната на съдебната палата получава заповед да не
допуска Пейчо Пеев в сградата, а той самия е уволнен, като се
използва написано от него, но неподадено заявление за напускане,
откраднато от неговия кабинет.
23 май 2000
Офисът на съпругата на Васил Миков – Анета Микова е взривен. Това
е второто нападение в рамките на един месец.
юни 2000
Прокурорката от Плевен Ваня Савова бива извикана във ВКП и
убеждавана да изтегли сигнала си до ВСС, че целенасочено й се
пречи да разследва източването на 5 млн. долара от клона на ПЧБ –
град Левски. Заплашена е от зам. главния прокурор Христо Манчев,
че ако продължава да упорства, “може да има и втори самоубил се
прокурор”. В случая се визира самоубийството на Николай Джамбов, а
изявлението на Манчев е направено пред свидетели, посочени
поименно в нова жалба на Савова до ВСС.
15 юни 2000
По нареждане на ВКП започва проверка на имотното състояние на Тошо
Тошев, главен редактор на в. “Труд”. Същата се основава на донос
от Иван Колимечков. По-късно се оказва, че такъв човек не
съществува. Не съществува и посочения от него адрес.
28 юли 2000
Върховна касационна прокуратура изпраща до БТА съобщение, че в
апартамента на главния прокурор са открити подслушвателни
устройства. Гръмва огромен скандал, ВКП завежда по случая цяла
серия следствени дела, повечето от които не са приключени и до ден
днешен, арестувани са девет висши офицери от НСБОП, НСС, СОТИ,
някои от които прекарват месеци в ареста. На 3 август по този
повод се провеждат дебати в парламента, от които става ясно, че
подслушвателните устройства са поставени години преди Филчев да
избере точно този апартамент от предоставените от БОДК на
Министерския съвет и че те изобщо не са действуващи. В крайна
сметка като изкупителна жертва е отстранен главния секретар на МВР
Божидар Попов.
10 януари 2001
Николай Колев е пенсиониран по искане на главния прокурор един ден
след отказа му да участва в притискането на издателите на
“Новинар” и “Дневник”, тиражирали факти от контрабандните афери на
неговия брат Ангел Филчев. За целта ВСС е подведен да вземе това
решение, като главният прокурор заявява, че Колев бил уморен и сам
бил поискал да бъде пенсиониран. Решението е обжалвано пред ВАС и
отменено.
12 февруари 2002
Филчев дава ход на прокурорска проверка за законосъобразността на
решенията, взети от вече закритата комисия “Андреев”. Според
запознати това действие се дължи на оплакването на лице, засегнато
от закона за досиетата.
5 март 2001
Прокурорът от ВКП Николай Колев дава скандално интервю в
електонното издание “Медиапул”, в което за пръв път се посочва, че
главният прокурор има сериозни психически отклонения. Директно се
посочва натиска, упражняван върху магистрати, издатели и политици.
Споменава се, че още при първата публикация във в. “Новинар”,
визираща престъпната дейност на Ангел Филчев, брат на главния
прокурор, във ВКП е бил създаден цял щаб, който е трябвало да
упражни натиск върху издателите на вестника.
7 март 2001
Николай Колев е привлечен под отговорност за незаконно притежаване
на оръжие. Обвинението е за намерените в служебната му каса два
пистолета и една граната. Според неговата версия единият пистолет
е служебен, а другите две оръжия са иззети по дела, по които се
издирват обвиняемите.
19 март 2001
Вестник “Монитор” публикува статията “Неразумно е живеещият в
стъклена къща да хвърля камъни” на Илия Илиев, бивш психолог от
ДС. Целта на статията е да представи самоубилия се близо година
по-рано висш прокурор Николай Джамбов като психически лабилна
личност, като за целта са използвани лични негови записки,
включени сред материалите на течащото по това време следствено
дело.
3 април 2001
Прокурорът Николай Колев внася заявление до Президента, в което
посочва, че психическото заболяване на главния прокурор
представлява сериозна обществена опасност. По неговите думи през
лятото на 2000 г., по време на парламентарния дебат за намерените
в апартамента на главния прокурор подслушвателни устройства, същия
се е намирал инкогнито в Израел, където се е подложил на
психиатричен преглед, при който е установено психично заболяване.
Посочва се също, че две служителки от МВР са правили проверка къде
се намира и срещу тях са заведени дела за злоупотреба със
служебното им положение.
17 април 2001
Съпругата на Николай Колев Нанка Колева, също прокурор във ВКП,
подава жалба до Дирекция на националната полиция, в която посочва,
че срещу Николай Колев се подготвя покушение от психически болен
човек, като се визира главния прокурор Никола Филчев. В жалбата се
споменава, че неговото служебно оръжие е отнето, поради което е
наложително да се осигури охрана на семейството им. ДНП не
предприема никакви мерки.
24 април 2001
По данни на западните специални служби НСС задържа украински
самолет ИЛ-76 с 30 тона оръжие на борда, предназначено за
ембарговата държава Еритрея. След телефонно обаждане на главния
прокурор от Украйна, където е на официално посещение,
прокуратурата в Бургас освобождава самолета. Повече от година
по-късно, на 23 септември 2002 е повдигнато обвинение срещу
тогавашния шеф на НСС ген. Атанас Атанасов за превишаване на
служебните права, наложена му е мярка за неотклонение парична
гаранция от 10 000 лв. и му е забранено да напуска страната.
Парадоксалнто в случая е, че НСС получава специална благодарност
от ООН за проведената акция.
24 април 2001
Скъсани са некролозите, разлепени по повод годишнината от смъртта
на Николай Джамбов с Съдебната палата и ВАС. На панахидата не идва
никой от ръководството на ВКП.
15 май 2001
Николай Колев подава жалба до ВСС, в която посочва, че по
нареждане на Филчев срещу него се извършват тежки престъпления по
смисъла на чл. 268, ал.2 от НК – образуване на наказателни дела за
несъществуващи престъпления. В жалбата фигурира твърдението, че
специално командирования от Кърджали Богдан Карайотов е разпоредил
да прехвърлят задържания по делото за убийството на ямболската
адвокатка Надежда Георгиева Орлин Аврамов и е провел с него
12-часов разпит с цел да го сломи психически и физически и да го
принуди да свидетелства, че Николай Колев е поръчител на
убийството. Жалбата не е разгледана от ВСС и по нея не са
предприети никакви действия.
30 май 2001
Николай Колев изпраща молба до министъра на МВР Емануил Йорданов,
в която посочва, че срещу него се подготвя провокация с цел да
бъде арестуван “с подхвърлени наркотици или други предмети” – и че
с нейното осъществяване са ангажирани служители от СОБТ, чието
ползване може да стане само със заповед на министъра. Настоява се
за извършване на проврка, каквато не е направена. 20 дни по-късно
провокацията се осъществява.
1 юни 2001
Николай Колев споделя пред в. “Дневник”, че главния прокурор
подготвя провокация спрямо него: “Колеги вече ме предупредиха, че
е наредил да ми спретнат провокация, като ме задържат с
подхвърлено оръжие и наркотици.”
11 юни 2001
“Декларация на основните политически сили в България относно
стратегията за борба с престъпността” е подписана собственоръчно
от деполитизирания главен прокурор.
12 юни 2001
В жалба до ВСС Николай Колев описва извършените него операции под
ръководството на зам. главния прокурор Христо Манчев – опитът да
бъде организиран арестът му пред заведението “Гудис”, проверката
на чейндж бюрото, в което работи синът му /пропаднала поради
факта, че двамата извикани за специалната секретна операция на
прокуратурата данъчни инспектори не са открили нищо нередно/ и
нахлуването на около 60 служители от СОБТ във винзавода “Старата
изба” в Ямбол, осъществено без да е искано разрешение за
претърсване и без да е уведомена местната съдебна власт. Тази
жалба също не е разгледана от ВСС.
13 юни 2001
Следователят Красимир Николов повдига срещу Николай Колев
обвинение в помагачество при убийството на ямболската адвокатка
Надежда Георгиева. В писмената защита на Николай Колев се
споменава, че обвинението е повдигнато след натиск от страна на
Никола Филчев, който го е заплашил, че в противен случай го очаква
съдбата на предишния следовател по същото дело Илия Илиев –
пенсиониран и обвинен за възпрепятстване на правосъдието поради
отказа му да повдигне обвинение срещу Николай Колев и Орлин
Аврамов.
20 юни 2001
Осъществена е операцията, за която Николай Колев предупреждава
предварително медиите, министъра на МВР и ВСС. Отивайки да си купи
вестници, той е грубо повален на земята и арестуван при акция,
ръководена от прокурорите Цеко Йорданов и Петьо Петков при
участието на барети от Собт и на офицера от НСС Николай Начев.
Според неговата писмена защита пред ВКС от 18.04.2002, който
прекратява делото срещу него, лично Петьо Петков е подхвърлил
найлоново пликче с нищожни количества наркотици сред вещите,
намерени в джоба му при обискирането. По-късно тогавашния министър
на МВР Емануил Йорданов признава пред медиите, че е разрешил
използването на СОБТ по персонално настояване от страна на главния
прокурор с презумпцията, че Николай Колев е опасен престъпник.
21 юни 2001
Съпругата на Николай Колев Ганка Колева изпраща жалба но ВСС, в
която обвинява прокурорите Петьо Петков и Цеко Йорданов в
престъпление по чл. 286, ал.2 от НК и грубо нарушение на
Конституцията и Закона за съдебната власт, при което е погазен
имунитета на двама висши прокурори. посочват се ред нарушения на
НПК при ареста на Николай Колев, както и факта, че при обиска са
иззети и нейни вещи. В отговор получава кратко известие, че
жалбата й е препратена “по компетентност” на ВКП.
21 юни 2001
Цеко Йорданов съветва адвокатът на Николай Колев Гаврил Благоев да
се откаже от функциите си на защитник, като го заплашва, че в
противен случай срещу него ще бъдат заведени дела. Натискът е
продължен от военния прокурор Трендафил Трайков, който на 28 юни
извиква Гаврил Благоев и го обвинява, че като военен следовател е
отговорен за изчезнало през 1992 следствено дело, което никога не
е било на производство при него. Същия ден Гаврил Благоев изпраща
жалба до ВСС за осъществения незаконен натиск – и не получава
никкъв отговор.
10 юли 2001
Срещу Николай Колев е повдигнато обвинение за възпрепятстване на
правосъдието по чл. 289 от НК. Причината е, че е предупредил
Богдан Карайотов да не участва в подготвяните от главния прокурор
провокации срещу него.
1 септмеври 2001
В заявление да главния секретар на МВР Бойко Борисов Николай Колев
посочва: “От месец януари 2001 г. Главният прокурор Никола Филчев
води лична война на унищожение с мен.” И изрично предупреждава:
“Поради психичното си заболяване Филчев ще продължи опитите си да
ме отстрани по всеки възможен начин.”
26 септември 2001
Пловдивският апелативен прокурор Росен Димов признава пред
медиите, че е нарушил Закона за валутните ценности, като без
разрешение на БНБ е имал задгранична валутна сметка за 65 000
долара заедно с Георгиос Антемидис, обвинен в контрабанда от
гръцкото правсъдие. По този повод солунският прокурор Николас
Калидис е поискал да му бъде потърсена наказателна отговорност за
пране на пари. Пресслужбата на ВКП коментира този случай с думите:
“С клевети не се занимаваме, това е монопол на други.”
8 ноември 2001
Състав на ВКС с председател Савка Стоянова се произнася по делото
срещу Бриго Аспарухов по протест на шефа на Софийската
военноокръжна прокуратура Георги Кювлиев срещу прекратяването на
делото “Аспарухов”. Мнението на съда е, че делото може да бъде
спряно, но не и прекратено.
22 ноември 2001
Софийски градски съд установява, че прокурорът от ВКП Николай
Колев има имунитет и не може да бъде съден. Съдията Блага Иванова
прочита справка от МВР, от която излиза, че едно от поемните лица
при неговия артест не съществува.
9 януари 2002
Прокурорът Николай Колев подава жалба във ВАС с искане да бъде
обявен за нищожен изборът на главния прокурор Никола Филчев на
основание на това, че в него са участвували трима нелегитимни
членове на ВСС – Бойко Рашков, Ангел Александров и Нели Куцкова. В
отговор Филчев сезира Конституционния съд за това дали ВАС може да
ревизира указ на президента, а на 14 януари трима от неговите
приближени – прокурорите Николай Чирипов и Богдан Карайотев и
бившия военен прокурор Лилко Йоцов подават контражалби до ВАС с
искане да бъде обявен за нищожен изборът на двамата върховни съдии
Владислав Славов и Иван Григоров.
1 февруари 2002
ВАС дава ход на жалбата на Николай Колев, оспорваща законността на
избора на главния прокурор. През май 2002 петчленен състав на съда
прекратява производството и определя жалбата като недопустима
поради липса на правен интерес.
5 април 2002
Пламен Симов изпраща писмо до Президента, Министъра на
правосъдието и още ред други институции, в което заявява, че
главният прокурор осуетява умишлено наказателното преследване на
виновните за съсипването на ДФ “Океански риболов”, с което е
осъществил състава на чл. 288 от НК, което изисква сваляне на
имунитета му и образуване на наказателно производство срещу него.
25 април 2002
Завеждащият отдел “Следствен” при ВКП прекратява проточилото се
две години дело за самоубийството на прокурора от ВКП Николай
Джамбов. В постановлението, подписано от Цеко Йорданов, въобще не
се споменава за предсмъртната записка, уличаваща главния прокурор
Никола Филчев. Над половината от текста се състои от цитати,
тенденциозно подбрани от записки и стихотворения на покойния,
които са намерени сред неговите книжа и никога не са изпращани до
никого – като очевидната цел е да се представи Джамбов като
психически лабилна личност.
30 април 2002
Николай Колев – Босия изпраща открито писмо до Президента на
България, в което посочва, че под ръководството на Никола Филчев
прокуратурата се е превърнала в криминогенен фактор. Визират се
ред скандални прецеденти с главния прокурор, сред които и случай с
негова хистерична криза през юли 2001 в Хисаря, на която свидетел
се е оказал директорът на СДВР Румен Стоянов.
14 август 2002
Атентат срещу Алексей Петров, председател на Съюза на бившите
барети, при който той е тежко ранен. След атентата при шумна акция
с прекия ангажимент на Никола Филчев, който е в изключително
близки отношения с Алексей Петров, Бойко Борисов и командира на
СОБТ Филко Славов са залвени група бивши барети, които са нарочени
като изключително опасна банда за изпълнение на мокри поръчки и
определени като “фабрика за убийства” После се оказва, че
обвиненията срещу тях са несъстоятелни и всички те са пуснати
тихомълком от ареста.
27 август 2002
Президентът Първанов конституира Съвет за координация на борбата с
престъпността, като с това предизвиква основателни възражения, че
си присвоява прерогативи и дублира Съвета по национална сигурност.
Идеята за такъв съвет възниква след среща на Филчев с
ръководството на БСП.
септември 2002
Оповестен е докладът на Асоциацията на юристите на САЩ за
състоянието на съдебната система в България. В него е изрично
посочено следното: “Налице е силно убеждение, че главният прокурор
е изключително властна натура и е рисковано да се противопоставиш
на него или на подчинените му. Като се има предвид, че главният
прокурор е и член ва Висшия съдебен съвет и прокурорите участват в
наказателните дела и в някои граждански, опасността за
независимото и безпристрастно вземане на решения от съдиите е
повече от явна.”
20 септември 2002
Проваля се практико-теоретичният изпит на 640 съдебни кандидати от
цялата страна, тъй като Върховна касационна кандидатура не изпраща
определените от самата нея представители в четирите изпитни
комисии в Министерството на правосъдието.
23 септември 2002
Ръководителят на американския комитет за разширяване на НАТО Брус
Джаксън заявява, че “рейтингът на прокуратурата в борбата с
корупцията е нула” и че “изглежда, по-често се действува не срещу
организираната престъпност, а по нейно нареждане”. Пред лидера на
СДС Надежда Михайлова той подчертава, че подвеждането под
отговорност на ген. Атанасов и евентуалното разрешаване на Майкъл
Чорни да участва в приватизацията на “Булгартабак” могат да се
окажат спънка за присъединяването на България към НАТО.
25 септември 2002
В. “Труд” публикува интервю с зам. главния прокурор Цеко Йорданов
под заглавия “Кой сте Вие, г-н Джаксън”, в което Брус Джаксън е
обвинен, че изпълнява поръчка на престъпни кръгове в България,
които имат интерес прокуратурата да бъде дестабилизирана.
5 ноември 2002
Едвин Сугарев оповестява на пресконференция в 13.30 своето Открито
писмо до Мнистър Станков, визиращо ситуацията в прокуратурата, и
след това го разнася на съответните адресати.
6 ноември 2002
На сутрешното заседание на ВСС главният прокурор Никола Филчев
заявява, че откритото писмо на Едвин Сугарев не може да се приеме
за разглеждане, защото столичната прокуратура се е самосезирала и
срещу Едвин Сугарев е започнато наказателно производство за
набедяване. Тъй като прокуратурата не е сред адресатите на
писмото, е проявена завидна оперативност, за да може в късния
следобед да издири писмото, да се запознае с 18 стр. текст и да
предприеме всички законови процедури по започване на следствено
дело. До този момент съдбата на това дело не е известна.
6 ноември 2002
Председателят на НС Огнян Герджиков заявява пред медиите, че
тезата за завеждане на дело за набедяване срещу Едвин Сугарев е
правно несъстоятелна и че главният прокурор може да заведе дело за
клевета по ГПК, но не и за набедяване по НК, тъй като не са
сезирани надлежните органи, които могат да упражнят наказателна
репресия.
6 ноември 2002
Главният прокурор коментира откритото писмо на Едвин Сугарев с
думите: “Гледам със съчувствие на г-н Сугарев, защото престъпни
кръгове използват болестта му и го карат да клевети прокуратурата,
а зад него седи най-мразеният политик в България.”
7 ноември 2002
ВКП изисква с едно писмо три секретни разработки на НСС, при които
са използвани Специални разузнавателни средства – “Двойник” с
обект полицаят от ДОИ Живко Георгиев, “Моряк” с обект Пламен Симов
и “Гном” с обект бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов.
12 ноември 2002
Едвин Сугарев провежда конфиденциална среща с бившия депутат и
настоящ генерален секретар на Моряшкия синдикат Пламен Симов, на
която получава някои документи за престъпното бездействие на
главния прокурор по отношение на делата за приватизацията на
“Океански риболов” и по случая със самоубийството на Николай
Джамбов.
12 ноември 2002
Арестуван е Живко Георгиев, полицай от ДОИ – МВР. Незаконно
постановеното и провеждано подслушване на негови телефонни
разговори по-късно бива използвано от Филчев и негови приближени
при опит за дискредитация на министъра на правосъдието Антон
Станков, както и като скандален “отговор” на ВКП по изнесените в
Откритото писмо на Едвин Сугарев факти.
12 ноември 2002
Бивщшият шеф на НСС ген. Атанасов е извикан в Националната
следствена служба, за да му бъде повдигнато второ обвинение по
случая “Бръмбаргейт”. Въпреки че е призован като обвиняем, в
крайна сметка е разпитан като свидетел поради силния интерес на
масмедиите към този случай.
13 ноември 2002
Пламен Симов е арестуван, държан цяла нощ в ареста на ІІ РПУ, а на
другия ден качен под конвой на влак за Бургас, но свален в Стара
Загора и оставен в арестантската килия на гарата при изключително
тежки условия. Едва на 15-ти сутринта е заведен в Окръжна
следствена служба – Бургас, където му е повдигнато обвинение за
неизвършено престъпление по дело, образувано въз основа на
поръчкова весникарска публикация. В офиса и дома му е извършен
обиск, при който е иззета цялата налична документация.
13 ноември 2002
ВСС разглежда откритото писмо на Едвин Сугарев и с 19 на 1 гласа
решава да изиска от Върховна касационна прокуратура, Върховна
административна прокуратура и Националната следствена служба
всички дела, данни и доказателства, свързани с изложените в
писмото факти. Министър Станков е натоварен да внесе аналогично
искане до Президента, министър-председателя и Председателя на НС –
и респективно да подчинените им специални служби. Отговор е
получен единствено от НСлС. В него се посочва, че делото срещу
брата на главния прокурор Ангел Филчев Борисов е иззето от ВКП
преди повече от три години и оттогава съдбата му е неизвестна.
13 ноември 2002
Докато ВСС гласува решене да изиска информация и изслуша
свидетелите, посочени в писмото на Едвин Сугарев, главният
прокурор Никола Филчев провежда среща с Ахмед Доган и цялото
ръководство на ДПС.
15 ноември 2002
Прокурорът от Софийска военноокръжна прокуратура подп. Георги
Камбуров изготвя справка за образуваното предварително
производство срещу полицая от ДОИ Живко Георгиев, която по-късно е
разпространена сред членовете на ВСС като “отговор” на откритото
писмо на Едвин Сугарев. В справката фигурират записани със СРС
разговори на Живко Георгиев, но и такива на Пламен Симов, взети от
разработка “Моряк”, които нямат никакво отношение към това дело.
Изводът от справката е, че са налице “опити да се постави в
зависимост министъра на правосъдието А. Станков чрез разгласяване
на компрометиращи го данни”.
17 ноември 2002
Едвин Сугарев изпраща второ открито писмо до Антон Станков, в
което посочва репресиите на прокуратурата срещу хора, за които се
предполага, че са негови източници на информация.
18 ноември 2002
Бургаският окръжен съд решава, че няма основания да поддържа
мярката за неотклонение “задържане под стража” спрямо Пламен Симов
и я заменя с парична гаранция в размер от 1000 лв. Посочва се, че
“събраните до момента доказателства не позволяват да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Симов е извършител на
деянието, за което е обвинен”.
4 декември 2002
ВКС разпространява сред членовете на ВСС папка с материали,
съдържаща извадки от дешифрирани телефонни разговори, придобити
чрез използване на Специални разузнавателни средства /СРС/ от
разработките “Двойник” и “Моряк”, в качеството на “отговор” на
искането на министър Станков да бъдат предоставени всички
следствени дела и материали по визираните в откритото писмо на
Едвин Сугарев факти. Христо Манчев заявява пред журналисти, че
въпросната справка представлява “пълен отговор на твърденията на
Сугарев срещу Филчев. Същия ден строго секретните материали
попадат във в. “Труд”, който ги отпечатва, визирайки “заговор”
срещу главния прокурор и министъра на правосъдието.
5 декември 2002
Едвин Сугарев връчва на министър Антон Станков в качеството му на
председател на ВСС 105 документа, свързани с изложените в неговото
открито писмо факти и обстоятелства.
10 декември 2002
ВСС изслушва седем от посочените в Откритто писмо на Едвин Сугарев
11 свидетели, които могат да дадат допълнителна информация по
изложените факти. Изслушани са ген. Атанас Атанасов, прокурорите
Васил Миков, Ваня Савова, Валери Първанов и Стилияна Кожухарова,
следователят Илия Илиев и бившия вътрешен министър Емануил
Йорданов. Не са допуснати до изслушване висшият прокурор Николай
Колев, криминалистът Пейчо Пеев, Николай Колев – Босия и вдовицата
на самоубилия се Николай Джамбов Агнес Джамбова.
11 декември 2002
Николай Колев сезира ВСС с искане да бъде изслушан, тъй като е
посочен като евентуален източник на допълнителна информация в
откритото писмо на Едвин Сугарев. Посочва, че нито една от
неговите жалби, засягащи тъкмо дейността на главния прокурор, не е
разгледана от ВСС, и че от всички визирани лица тъкмо той е
пострадал в най-тежка форма от “престъпната дейност” на Филчев и
съучастниците му. И това искане остава без отговор. Седемнадесет
дни по-късно Николай Колев е убит.
12 декември 2002
“Труд” публикува повторно записаните със СРС разговори от
разработките по “Двойник” и “Моряк”. При съпоставка със справката,
раздадена на членовете на ВСС от ВКП се оказва, че публикуваните
във вестника разговори са доста повече, и че разработката на
прокуратурата, раздадена като “отговор” на писмото на Едвин
Сугарев, е манипулативно редактирана.
16 декември 2002
Конституционният съд отменя 44 текста от гласуваните от НС промени
в Закона за съдебната власт. Отменена е и възможността 1/5 от
членовете на ВСС да могат да поискат сваляне на имунитета на
главния прокурор. С това решение Филчев отново става практически
недосегаем. Самото решение е гласувано два дни преди заседанието
на ВСС, което трябва да вземе отношение към Откритото писмо на
Едвин сугарев и изслушаните във връзка с него свидетели.
28 декември 2002
Николай Колев, бивш ВРИД главен прокурор на Въоръжените сили и
прокурор от ВКП1 известен първо като дясна ръка, а след таво като
основният враг на Филчев сред висшите магистрати, е разстрелян
показно недалеч от дома си. В своя коментар на случилото се
министърът на МВР Георги петканов априори изключва версията, че
може да има връзка между убийството и главния прокурор. Според
заместника на Филчев Христо Манчев поръчителите на убийството били
тези, които искали оставката на Филчев. Към момента на убийството
самият главен прокурор е във Варна и изобщо не се връща в
столицата, като лансира версията, че е излязъл в отпуск, за да не
пречи на разследването. Нито един представител на ръководството на
ВКП на присъствува на погребението на Николай Колев.
29 декември 2002
По повод убийството на Николай Колев апелативният прокурор на
Варна Васил Миков дава показания пред варненската полиция, в които
заявява, че Колев е споделил с него, че срещу него се подготвя
покушение и то не е свързано с никой друг освен главния прокурор и
близки до него лица. Според Миков Колев е имал информация, че на
бившата барета Алексей Петров се внушава, че Николай Колев е
отговорен за атентата срещу него през август 2002.
30 декември 2002
Убит е Владимир Димов, служител на СИБанк и бивш психолог от
отряда на баретите, напуснал след конфликт с техния командир Филко
Славов. Известно е, че убитият е бил близък с Николай Колев,
разстрелян показно два дни преди това, и че заедно са издирвали
информация за ситуацията в СОБТ и бизнес-контактите на Филко
Славов в Кремиковци. Първоначално полицията лансира версията, че
става въпрос за самоубийство, но тази версия е опровергана при
аутопсията.
2 януари 2003
Ръководителят на Националната следствена служба заявява пред радио
“Дарик”, че очаква делото за убийството на Николай Колев да бъде
възложено на националното следствие. Това, разбира се, не се
случва – въпреки сложността на случая, обществения интерес и
настояването на вдовицата и сина на убития.
3 януари 2003
Главният прокурор Никола Филчев се явява на заседание на ВСС след
седем седмици отсъствие /от връчването на откритото писмо на Едвин
Сугарев/. В дневния ред на заседанието са записани точки за
убийството на Николай Колев и скандала с подслушването на
магистрати и политици по разработката “Гном”, които са отминати
формално и без дискусия по същество. Никой не задава на Филчев
въпроса дали ще си подаде оставката, въпреки че това е първото му
появяване след декларацията на ВСС, с която същата му е поискана.
Единствено Нели Куцкова засяга темата за убийството на Колев, като
предлага разследването да бъде поето от Националното следствие.
Предложението е отхвърлено.
3 януари 2003
Освободен е Филко Славов, командир на СОБТ /баретите/,
изключително близък до главния прокурор. През ноември 2002 54
барети от отряда искат неговата оставка с писмо до министъра на
МВР. След уволнението си Филко Славов бива назначен на резервен
щат в МВР, а по непотвърдени данни в момента е на щат във ВКП като
завеждащ “Сигурност и охрана”, каквато служба впрочем не
съществува по щатната номенклатура на ВКП.
10 януари 2003
Главният прокурор иска свалянето на имунитета на народния
представител от СДС Никола Николов. Създадена е специална
парламентарна комисия, която трябва да прегледа неговите
основания. В крайна сметка чрез гласуване НС отхвърля искането на
Филчев.
2 февруари 2003
С факс до БТА прокурорите от Пловдивската Апелативна, Окръжна и
Районна прокуратура осъждат гражданската дискусия, организирана на
29 януари от Граждански комитет “14 декември” под наслов “Чия е
България – на гражданите или на мафията?” Твърди се, че такива
мероприятия обслужват единствено престъпността.
8 февруари 2003
Председателят на американския Комитет за разширяване на НАТО Брус
Джаксън заявява пред радио “Нет”, че ако искаме да бъдем приети в
атлантическия пакт, главният прокурор трябва да бъде сменен, тъй
като е корумпиран. ВКП заявява, че това е лъжа и че Брус Джаксън
ще бъде съден /което, разбира се, не се случва/. Коментарът на
главния прокурор Никола Филчев е следния: “Този Джак Бруксън е
някакъв международен шмекер, който се вземе насериозно”. По повод
избухналия скандал посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю
определя Филчев като “противоречива фигура”.
12 февруари 2003
От страниците на “Дума” Велко Вълканов призовава американският
посланик Джеймс Пардю да бъде обявен за
persona non grata и
да бъде изгонен от България, тъй като си е позволил да определи
главния прокурор като “спорна личност”.
12 февруари 2003
Спартак Дочев разпространява Открито писмо на Съюза за борба с
корупцията “Законност” до Брус Джаксън, в което квалифицира
изказванията му по адрес на главния прокурор като “нагла клевета”
и “идиотщини на квадрат”, и го съветва да не идва повече в
България.
20 април 2003
Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов оповестява пред
“Неделя 150” на БНР доклад на спецслужбите, в който се визират
връзките на политици и магистрати със сенчести и престъпни
структури в страната. Развихря се шумен скандал около присъствието
на двама министри и депутат от мнозинството, гостували на яхта в
Монако по покана на Спас Русев, приятел на премиера, като те са
заснети в компанията на крупния контрабандист Иван Тодоров –
Доктора. След среща с Президента Георги Първанов главният прокурор
обявява чистка в прокуратурата и публично призовава двама висши
магистрати от своето обкръжение – софийския апелативен прокурор
Иван Петров и военно-окръжния прокурор на София Трендафил Трайков
да напуснат системата поради фигуриращи в доклада данни за
връзките им с видни фигури от престъпния свят /по-конкретно става
дума за Косьо Самоковеца и Иван Тодоров – Доктора/. Двамата
отказват, а след няколко дни Филчев ревизира решението си, като
иска МВР да му представи конкретни факти за конкретни
престъпления, извършени от магистрати. Междувременно докладът е
редактиран от вътрешния министър Петканов, който изчиства основни
данни от него и го свежда до докладна записка от няколко страници,
след което случаят е забравен.
22 май 2003
Главният прокурор отрича да е получавал от Бюрото за финансово
разузнаване сигнали за Константин Димитров – Самоковеца и Иван
Тодоров – Доктора, както твърди ръкводителят на бюрото Васил
Киров. След като става ясно, че това не отговаря на истината,
Филчев назначава ревизия на дейността на прокурорите по всички
сигнали за пране на пари. В крайна сметка се налага да признае, че
сигнали за двамата крупни контрабандисти има, но проверките са
спрени от самата прокуратура – като по неговите думи това е
станало “по формални причини”.
18 юни 2003
СДВР започва разпити на журналисти от радио “Дарик”, тиражирали
хипотезата, че Симеон Сакскобурготски може да има испанско
гражданство. Разпитите се провеждат по заповед на прокурора Петър
Чалъмов, издадена по искане на началника на кабинета на
министър-председателя Ради Найденов. Прокурорът се позовава на
постановление от 1974, при това творчески интерпретирано и на
практика дописано от него. Извършеното от журналистите се определя
като “хулиганство”. След като става ясен мащаба на избухналия
скандал и негативното отношение на водещи политици към този
прецедент, шефът на Софийска окръжна прокуратура Славчо Кържев
отменя заповедта.
1 септември 2003
След среща с Президента Първанов Филчев лансира идеята за
ограничаване на индивидуалните граждански права, за да се
реализира бързо и ефективно правосъдие. Вероятно поради тази
причина при срещата си с главния прокурор директорът на дирекция
“Правни въпроси” към секретарията на Съвета на Европа Ги де Вел
изрично подчертава, че индивидуалните човешки права не бива да се
нарушават на никаква цена.
19 септември 2003
След среща с главния прокурор на КНР, от която е почерпен ценен
опит, Филчев иска в специална декларация политиците да заявят
публично подкрепят ли борбата с корупцията. Декларира, че ще обяви
публично кои са корумпирани, ако политиците престанат да
ходатайстват по делата за подкупи. Припомня, че преди година е
заявил в парламентарната комисия за борба с корупцията, че ще
въведе специална делова книга, в която ще записва ходатайствата на
видни политици и управляващи, но не го е направил, защото
ходатайствата били толкова много, че не можел да насмогне в
записването. На въпрос кога може да се очаква обявяването на
корумпираните политици, неговият заместник Христо Манчев сочи като
евентуален срок средата на Ноември. Разбира се, нищо такова не се
случва.
31 септември 2003
След среща с президента Първанов главният прокурор заявява, че не
знае дали е прекратено делото срещу ген. Бриго Аспарухов. В същото
време подчертава, че зам. председателя на ВКС Румен Ненков се е
объркал в твърдението си, че ген. Аспарухов е подсъдим, след като
е напуснал парламента и няма депутатски имунитет – и че ако
обвиняем стане депутат и придобие имунитет, делото срещу него се
прекратява, а постановлението, с което е повдигнато обвинение, се
отменя.
10 ноември 2003
Шефът на Софийска районна прокуратура Славчо Кържев заявява, че не
могат да се предприемат никакви действия по случая със сбиването и
стрелбата в столичната дискотека “Ескейп”, тъй като нямало
“никакви данни за извършено престъпление”. |
