|
|
5
ноември
2002, 18:30
ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н АНТОН СТАНКОВ,
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВСС
Копия до:
ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
Р. БЪЛГАРИЯ
ЛИДЕРИТЕ
НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
ВСИЧКИ
МЕДИИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН
МИНИСТЪР,
Принуден съм да се обърна към Вас, воден от своята загриженост за
състоянието на българската прокуратура. Правя това в качеството си
на български гражданин, като изрично подчертавам, че този акт
не е обвързан с каквито и да било политически интереси. Правя
го, тъй като съм убеден, че тази институция не само не защитава
интересите на държавата и не гарантира честно и безпристрастно
правораздаване, но в момента нейните проблеми надхвърлят
ведомствените й граници и се превръщат в национален проблем,
засягащ съвсем пряко шансовете на България да се интегрира в
световната цивилизована общност. Същевременно съм длъжен да заявя,
че тези проблеми произтичат не от прокурорската професионална
общност като цяло – убеден съм, че огромната част от прокурорите
полагат достойни за уважение усилия да изпълнят своята
отговорна мисия. Проблемите се дължат на институционалния статус
на прокуратурата, на нейната абсолютна йерархизация и на факта, че
Главният прокурор на републиката е единствения български
гражданин, който не е отговорен пред никого за своите действия.
Най–абсурдното е, че Главният прокурор е единственото лице в
държавата, коeто може да иска сваляне на имунитет на депутати и
магистрати. Самият гой може да извърши и убийство, но няма кой да
поиска неговия имунитет. Тази абсолютна власт развращава, тя
поражда корупция и произвол, който лесно може да надхвърли
всякакви законови граници. И когато на върха на пирамидата се
окаже човек, който е не само лишен от морални критерии, но и до
голяма степен неспособен да контролира собствените си действия,
резултатите са тези, които виждаме днес – в българската
прокуратура и в българското правораздаване като цяло.
За
съжаление това компрометира не само правораздаването, но и
страната ни, което личи от някои съвсем пресни примери. При
неотдавнашното си посещение в България председателят на
Американския комитет за разширяване на НАТО г-н Брус Джаксън
направи серия изключително остри изказвания по адрес на
българската прокуратура. Той заяви в прав текст, че нейният
рейтинг в борбата с престъпността е нула, че нейните действия
пораждат съмнения дали не става дума за политическо разчистване на
сметки и дори нещо повече: че изглежда по-често се действува не
срещу организираната престъпност, а по нейно нареждане. Като
възможност за отстраняване на нередностите в прокуратурата той
посочи необходимостта от промяна на Конституцията, даваща
абсолютно безконтролна власт на Главния прокурор за мандат от
седем години.
Навярно сте забелязал, че фигурата на главния прокурор беше
единствената персонификация в изказванията на г-н Джаксън. С това
той подчерта един факт, добре известен на повечето политици и
магистрати в България – че проблемите в прокуратурата имат не
само институционален, но и персонален характер, и че основният
от тях се казва Никола Филчев. Провеждайки своя собствена анкета
по случая, аз бях поразен от начина, по който тези проблеми се
премълчават и от политиците, и от магистратите – което поне според
мен е свидетелство за дълбоката нравствена криза на обществото
ни.
Навярно Ви е добре известно, че изказванията на
хора от калибъра на Брус Джаксън никога нямат и не могат да
имат случаен характер. И вероятно знаете не по-зле от мен, че
неговата оценка за състоянието на съдебната система съвпада с
редица сродни констатации – примерно в докладите на Европейския
съюз или в анализа на съдебната реформа в България, направен от
Асоциацията на юристите в
САЩ,
където в прав текст се казва, че “много съдии се боят от
прокуратурата” и че “налице е силното убеждание, че главният
прокурор е изключително властна натура и че е рисковано да се
противопоставиш на него или на подчинените му”. Че тази оценка
най-вероятно ще бъде и официално потвърдена; че за Белия дом г-н
Никола Филчев е приемлив като главен прокурор на България толкова,
колкото и Мечиар като президент на Словакия.
Истеричната реакция на засегнатите обаче не дава основание да се
мисли, че те са разбрали същността и тежестта на направеното
послание. Асоциацията на прокурорите например в прав текст обвини
Брус Джаксън, че “изпълнява поръчка на нашенски политически
кръгове и незаконно забогатели обвиняеми”. Почти същото повтори
пред “Труд” и г-н Цеко Йорданов, зав. Отдел във Върховна
касационна прокуратура /ВКП/, под показателното с балканщината си
заглавие “Кой сте вие, г-н Джаксън?” Бих могъл да разбера гнева,
провокиран от острия и недипломатичен тон на американския
посредник, но отказвам да повярвам, че някой не е разбрал какво
всъщност ни се казва: че е наша работа дали ще се справим с
проблемите, блокиращи от години българското правосъдие и оставящи
свободно поле за корупцията и мафията, но че работа на
американския Сенат е дали ще ратифицира участието в НАТО на една
страна, отказваща да се съобрази с ценностите на атлантическата
общност.
В случая с Брус
Джаксън Филчев реагира не лично, а чрез изпитания метод –
използвайки послушната му Асоциация на прокурорите в България, на
която е почетен председател. Същата асоциация по повод становище
на политолога Евгений Дайнов, че мястото на прокуратурата е в
изпълнителната власт, изразено в медия през лятото на 2000 г.,
недвусмислено заплашва Дайнов, че основният му проблем е къде е
неговото място. Писмото на асоциацията е изпратено до БНТ, БНР и
БТА. През септември 2001 г. на конференция на тема “Съдебната
власт” с участие на магистрати, парламентаристи и чуждестранни
експерти, международно признатият специалист по наказателен
процес, професор от униферситета в Цюрих - Стефан Трехсел изразява
своето становище, че прокуратурата работи по-добре, ако е в
изпълнителната власт. Скоро след конференцията проф. Трехсел
получава писмо от Асоциацията на прокурорите, написана на лош
немски, съдържаща лични нападки, което завършва: “Настоятелно ви
молим, да ограничите участията си в такива правни форуми в нашата
страна и да концентрирате усилията и активността си в други
страни”.
Недоволството от обвиненията на г-н Брус Джаксън би било
разбираемо, ако думите му не почиваха на реални основания и
българската прокуратура работеше перфектно. За съжаление не е
така: ситуацията в прокуратурата е буквално нетърпима, тя е
превърната в структура, която не само блокира правораздаването, но
и откровено престъпва законите на страната, при това обслужвайки
лични интереси – в частност тези на главния прокурор – както и
поради редица факти, доказващи неговата персонална неспособност да
изпълнява своите високо отговорни функции. Тази ситуация ме
провокира да поставя пред Вас част от тези проблеми – и смея да се
надявам, че Вие, в качеството си на правосъден министър и
председател на Висшия съдебен съвет /ВСС/, ще се опитате да ги
разрешите и ще направите тяхното разрешение публично достояние,
както и че ще предприемете нужните мерки за легалното отстаняване
на г-н Филчев от заемания от него пост.
Нататък>> |