|
|
18 ноември
2002, 15:30
P.S.
ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н АНТОН СТАНКОВ,
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВСС
КОПИЯ:
До Президента на РБ
До Председателя на ВС
До лидерите на парламентарно
представените политически сили
До членовете на ВСС
До медиите
Уважаеми г-н Станков,
Бих искал чрез Вас да изразя своята
благодарност към ВСС за проявената сериозност и отговорност, с
която бе разгледано откритото ми писмо, визиращо неправомерни
действия и злоупотреба с власт от страна на Главния прокурор на РБ
г-н Никола Филчев. Според мен взетите решения за проверка на
изнесените данни чрез наличната информация в държавните институции
и службите за сигурност са адекватни - или по-скоро биха били
такива, ако всички институции спазваха законността и основните
демократични правила в своята дейност и в отношението си към този
конкретен случай.
За съжаление не е така. ВКП реагира
по начин, обичаен за тази институция при всички случаи, в които
някой си е позволявал да изрази критично мнение за Главния
прокурор: чрез репресии. Пресните прецеденти в това
отношение са идентични с визираните в откритото ми писмо и са
достатъчно показателни както за моралния статус на г-н Филчев и
неговите приближени, така и за безцеремонния начин, по който в
разрез със закона се използват репресивните възможности на
прокуратурата. В рамките само на една седмица бе упражнен
драстичен натиск върху хора, за които със или без основания се
предполага, че са ми предоставили информация, свързана пряко или
косвено с Главния прокурор.
1. Както вероятно Ви е известно, аз оповестих публично откритото
си писмо на 5-ти ноември по обяд и след това занесох лично копия
от него на различните адресати. На следващия ден сутринта пред ВСС
първо бургаския прокурор г-н Йорданов, а след това лично г-н
Филчев са заявили, че писмото не може да бъде разглеждано, тъй
като Софийска градска прокуратура се е самосезирала и е започнала
следствено дело по НК за набедяване срещу неизвестен извършител: и
следователно визираните в него обстоятелства са обект на
следствена тайна. Освен очевидната цел на този акт - да
предотврати разглеждането на писмото във ВСС, впечатление
прави и неговата изключителната оперативност. Моята
пресконференция свърши към 13:30 ч., следователно софийската
прокуратура е разполагала с максимум три часа до
приключване на работния ден, за да издири текст, който не е
адресиран до нея, да се запознае с изложените на 18 страници факти
и обстоятелства, да ги анализира и да прецени, че е извършено
престъпление - и да извърши всички процесулани действия, свързани
със завеждането на следствено дело. Би било радостно, ако се
проявяваше същата оперативност при действително извършени тежки
престъпления - за съжаление не е така.
Очевидно в бързината са пропуснати някои дребни, но съществени
подробности. Първо - че по силата на чл. 174 от НПК аз не
само мога, но и като гражданин съм длъжен да ангажирам
мниманието на съответните институции във всички случаи, в които
разполагам с данни за престъпване на закона. Тъй като в случая
става дума за Главния прокурор на РБ, съответната институция е
тъкмо ВСС. Второ - обвинението в набедяване би било валидно
само ако аз съм бил убеден в невинността на Главния прокурор и
въпреки това съм отправил обвинения срещу него. Тъкмо обратното:
аз съм убеден, че г-н Филчев злоупотребява с властта си - и не бих
нарекъл неговите деяния "престъпления" единствено поради
основателните съмнения, че са извършени от лице с недобро
психическо здраве. Трето: както впрочем обясни и
Председателя на НС г-н Герджиков, в случая става дума за правно
невежество - г-н Филчев би могъл да заведе дело за клевета по ГПК,
но не и дело за набедяване по НК, тъй като писмото ми не е
отправено към надлежните органи, които могат да осъществят
наказателна репресия.
2. Ден след моята пресконференция е повдигнато второ обвинение
срещу ген. Атанас Атанасов, свързано с проточилото се с години и
абсурдно по същността си дело за подслушване на Главния прокурор,
известно като "Бръмбаргейт". Длъжен съм да припомня, че г-н
Атанасов беше обвинен за задържане на самолет с оръжейна пратка за
ембарговата Еритрея - акт, вписващ се напълно в служебните му
задължения, докато прокуратурата по личното нареждане на г-н
Филчев освободи самолета - което пък драстично противоречи
на нейните задължения. /Малката подробност е, че обвинението срещу
ген. Атанасов бе повдигнато с необяснимо закъснение, след като той
по повод летните престрелки в столицата спомена пред относително
тесен кръг слушатели за близките отношения между г-н Филчев и
Алексей Петров - Трактора./ Тъй като задържането на самолета
бе съгласувано с американските служби за сигурност, този абсурд
предизвика основотелни негативни реакции от американска страна,
към които днес, особено след скандала с "Терем", би трябвало да
проявяваме известна чувствителност. Тогава прокуратурата наложи на
ген. Атанасов мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на
10 000 лв, след като са добре известни случаи, при които обвинени
за убийство са били освобождавани срещу парична гаранция от 1500
лв. При последвалото второ обвинение той е бил извикан от водещия
делото следовател и му е било предложено да подпише обвинителния
акт, което той e отказал да направи без присъствието на адвокат и
без наличието на писмена призовка. По-късно той получава такава и
в нея фигурира тъкмо повдигането на обвинение, но тъй като случаят
е коментиран широко в медиите и пред столичното следствие чакат
журналисти, обинителният акт бива скрит за по-добри времена, а
ген. Атанасов е разпитан само като свидетел.
3. Най-драстичен и напълно антизаконен е натискът, упражнен
над Пламен Симов - генерален секретар на Моряшкия синдикат,
депутат от квотата на ДПС във ВНС и политически затворник по време
на режима на Тодор Живков. На 12-ти ноември аз имах среща с г-н
Симов в столично заведение, на която той ми предаде част от своята
документация, свързана с престъпното бездействие на Главния
прокурор по отношение на делата за приватизацията на "Океански
риболов", както и по случая със самоубийството на Николай Джамбов,
наблюдаващ прокурор по част от тези дела и неправомерно
възпрепятствуван да повдигне обвинения по тях чрез заповед на г-н
Филчев. Тъй като репресията срещу г-н Симов беше предприета на
следващия ден след нашия разговор, имам всички основания да
подозирам, че предадената от него документация и обещанието му да
ми предостави още документи, са нейна основна причина. Очевидно
нашата среща е била прихваната и нашият разговор - подслушван; във
връзка с това наистина бих искал да знам кой и на какво
основание е разрешил спрямо мен да бъдат прилагани СРС - за
което се надявам да получа отговор от съответните институции.
На следващия ден - 13-ти ноември, докато още тече заседанието
на ВСС, в офиса на г-н Симов нахлуват полицаи и следовател,
които, позовавайки се на "делегирани права" от бургаската
следствена служба, извършват обиск и конфискуват наличната
документация, включително и неговия персонален компютър.
Непосредствено след това е извършен и втори обиск - в дома на г-н
Симов. След това полицаите се връщат и го арестуват - закарват го
в ареста на ІІ РПУ, където той остава цялата нощ. На другия ден е
качен с конвой на влак за Бургас, но по пътя е свален в Стара
Загора и оставен в арестантската килия на гарата при изключително
тежки условия, въпреки недоброто му здравословно състояние.
Причината очевидно е свързана с желание да се избегне
гласността и в този случай - тъй като на гара Бургас го чакат
протестиращи моряци и журналисти. Научавайки за тази странна
спирка по пътя и опасявайки се основателно за живота му, неговата
съпруга Грейси Симова пътува през нощта до Стара Загора, за да му
занесе топли дрехи и обувки. Коинвоиращите полицаи надлежно я
заблуждават относно времето за следващия "етап" до Бургас - за
да бъде закаран конспиративно там и да се избегне срещата с
моряците от неговия синдикат, настояващи за незабавното му
освобождаване. В крайна сметка на 15-ти сутринта Пламен Симов е
доведен в Окръжна следствена служба - Бургас. Едва тогава срещу
него е повдигнато обвинение - и това обвинение вероятно е
най-нелепото в историята на българското правораздаване. На
базата на поръчкова статия Пламен Симов е обвинен, че е "възбудил
заблуждение в съответните държавни органи - Министерството на
икономиката - чрез предоставяне на несъществуващо вземане към
Океански риболов" - като с това е "направил опит да причини имотна
вреда на държавата", при което, забележете - "опита не е завършен
по независещи от дееца причини" - квалифицирано като престъпление
по чл. 210, ал.1, т.5 във връзка с чл. 209, ал.1 и чл.18, ал.1 от
НК.
Парадоксът не е в това, че няма консумирано престъпление, а
само напълно неоснователни прокурорски претенции за намерение да
се извърши такова. Не е и в това, че всъщност става дума за
напълно законен, нотариално утвърден и вписан в съдебните регистри
цесионен договор, с който моряците, които с години не са
получавали заплатите си от "Океански риболов", възлагат на
представляваната от Пламен Симов фирма "Мибевре Интерконтакт" да
представлява техните интереси пред държавните институции или в
съда по отношение фирмата в ликвидация /по този начин вместо срещу
нея примерно да се водят хиляда индивидуални дела, се води едно
колективно дело/ - като предложи те да реализират правата си на
кредитори, като вместо недочаканите заплати получат по
надлежния ред част от имуществото на разпродаваната фирма. Не е и
в това, че договорът фиксира съвсем стриктно правата и най-вече
задълженията на "Мибевре" както за преговорите, така и за
евентуланата бъдеща съвместна дейност с придобитите активи; че се
конституира Контролен съвет, избран от Обощото събрание на
моряците-кредитори, че няма нито едно възражение от нито един
моряк, подписал този договор, че цесията просто е представена пред
Министерството на икономиката и съответно е получен отказ искането
на кредиторите в лицето на моряците да бъде удовлетворено по
предложения в нея начин. Ала при това положение за какво точно
възбуждане на заблуда става дума? Къде е престъплението,
инкриминирано от бургаската прокуратура? Или може би цесионният
договор сам по себе си, сключен доброволно, законно и с автентични
подписи на цесионерите, е престъпление?
Парадоксът обаче е другаде. В това, че прокуратурата с едно
изречение зачерква неплатения с години труд на стотици
моряци. Че определя техните неизплатени от "Океански риболов"
заплати като "несъществуващо вземане". Че им отказва
правото да търсят своите права чрез законни и доброволни форми на
сдружаване - каквато финкция изпълнява в случая цесията. Че върши
нещо абсолютна недопустимо в цивилизования свят - вместо
неизправния длъжник инкриминира кредитора. А парадоксът на
парадоксите е в това, че в престъпен опит да придобие част от
имуществото на "Океански риболов" е набеден тъкмо човекът, който
години наред се бори за това да бъде установена истината за
разграбването на това дружество.
В съобщението на бургаската прокуратура се казва, че Пламен Симов
се е опитал да придобие част от "Рибно пристанище" - Бургас.
Същият Пламен Симов е изпращал многократно в прокуратурата, лично
до Главния прокурор и до всички възможни институции искания да
бъде започнато следствено дело за същото това Рибно пристанище,
оценено от квалифициран оценител на 8,5 млн. щ.д. и продадено за
400 000 щ.д. на Петко Русинов, бивш директор на
Външноикономически връзки в ОР, бивш офицер от ДС и сочен в
ревизионния акт Р 1000/13.11.89 г. като основен виновник за
финансовите злоупотреби във външнотърговските дружества на същото
предприятие.
В изпълнение на решението на ВСС от 03.05.00 г. не друг, а Главния
прокурор на България Никола Филчев изпраща справка относно
образувани преписки в прокуратурата на РБ по сигнали на генералния
секретар на Моряшкия синдикат Пламен Симов. Посочени са десетки
преписки, като само една от тях обединява 53 негови сигнала.
Почти всички са приключили учудващо единодушно - с отказ за
образуване на предварително производство поради липса на
престъпление. Част от тях обаче през 1997 г. са разпределени от
Прокурора на въоръжените сили до военния прокурор подполк. Николай
Джамбов, който ги препраща по компетентност на Окръжна военна
прокуратура -София. /Една от тези преписки съдържа копие от
Ревизионния акт от 1989 г., уличаващ основния приватизатор на
Океонски риболов Петко Русинов в сериозни финансови нарушения./
Оторизираните прокурори обачи систематично отказват да образуват
следствени дела и да повдигнат обвинения, което предизвиква
основателното възмущение на Джамбов, който решава да се
ангажира лично и да сезира ВСС. Долавяйки възможността да бъде
повдигнато обвинение не само срещу участвуващите в скандалната
разграбване на "Океански риболов" лица, но и срещу принципала на
дружеството в лицето на тогавашния вицепремиер Александър Божков
/за което Джамбов е имал и готовност, и основания/, Главният
прокурор реагира, като "командирова" Джамбов във ВАП. Оттогава
започва и натиска срещу него, който става причина за
самоубийството му.
Самото източване на "Океански риболов" е процес, стартиран от
Андрей Луканов, продължил при управлението на няколко правителства
и документиран с томове от документи, разнесени от Пламен Симов до
всички възможни инстанции, като за улеснение на
магистратите са идентифицирани евентуалните виновници, причинените
щети и членовете от НК, по които може да бъде потърсена
отговорност. По време на управлението на Жан Виденов част от
траулерите са продадени на безценица - като скраб, и то
след като им е извършен основен ремонт. В началото на 1997 г. два
траулера са прехвърлени незаконно на украинската фирма "Болфиш",
чийто мажоритарен собственик е Петко Русинов; операцията е
фиктивна, след това същите траулери с подправени документи са
прехвърлени на друга фирма със същия собственик - "Атлантик -
Бургас", като вероятните загуби за държавата от този криминален
акт се оценяват на над 5 млн. щ. д. При друг случай от ликвидатора
на ОР кап. Патранесков се отдават под наем три хладилни бази срещу
извършване на фиктивен ремонт, като едната от тях при прекратяване
на сключения договор е предоставена за покритие на сумата,
фиксирана в документацията за фиктивния ремонт - 700 хил. щ.д. -
при реална цена 3 млн. щ.д.
ПРез 1998 г. финансова ревизия установява нелегална банкова
сметка на "Океански риболов" в английската "Берклейз банк".
Въпреки изричното нареждане на ревизорите тя продължава да
функционира до 1999 г., когато е закрита без документиран доклад
за постъпленията и разходите за един огромен период - от 1994 г.
Сметката е служела за укриване на приходи от кредиторите и данъчни
задължения към държавата, както и /основно/, за прехвърляне на
пари в частни сметки. Предполага се, че през тази и други
подобни сметки са източени около 50 млн. щ.д. от постъпленията
на "Океански риболов". Това е и един от инструментите, наред с
мародерската ликвидация, с които едно процъфтяващо предприятие,
имащо над 300 млн.щ.д. финансови и материални активи, е доведено
до фалит. В процеса на ликвидация просто се довършва
разграбването /думата е уместна, тъй като практически ОР
никога не е бил приватизиран - просто неговите активи систематично
са били разпродавани на безценица/. Сделката за "Рибно пристанище"
е само един от прецедентите в този процес.
Всичко това е проверимо, документирано и ГКП, както и лично
Главният прокурор многократно са били сезирани за бастисването на
един цял дял от българската промишленост и за оставянето на над
3000 моряци без работа. В резултат на това реакциите на
прокуратурата се съсредоточават... единствено върху Пламен
Симов. Срещу него е повдигнато обвинение за оклеветяване на
Александър Божков - съдът го оправдава. Като свидетел по
самоубийството на Николай Джамбов той настоява към това дело да
бъдат прикрепени и неговите свидетелски показания по делата за
"Океански риболов", виждайки в тези дела основната причина за
последвалите репресии срещу непокорния прокурор. По този повод
му завеждат дело по чл. 289 от НК - за умишлено склоняване на
следователя Петър Калчев да наруши свое служебно задължение. По
това дело Пламен Симов е оправдан последователно от СРС, СГС и
Върховния касационен съд - в чието решение впрочем изводите на
прокуратурата се определят като "напълно произволни".
Отчаян от престъпното бездействие на Главния прокурор, на
05.04.2002 г. Пламен Симов изразява острия протест но повече от
6000 моряци и техните семейства в писмо до Президента, Министъра
на правосъдието, ВСС и още ред институции, в което директно
заявява: "Със своите действия, бездействие и отказа да упражни
конституционното си и служебно задължение за надзор за законност,
Главният прокурор е пряко отговорен за извършването на умишления
фалит на Дружеството с последващо прикриване на извършителите на
едно от най-тежките стопански престъпления в новата ни история.
Като осуетява умишлено наказателното преследване на виновните,
Главният прокурор е осъществил състава на чл. 288 от НК, което
изисква сваляне на имунитета му и образуване на наказателно
производство срещу него."
Очевидно Главният прокурор не прощава такива констатации. Пита се
обаче как е възможно в една цивилизована и демократична страна,
каквато претендира да е България, един синдикален лидер да бъде
арестуван за несъществуващо и неконсумирано престъпление, да бъде
конфискувана цялата му документация, да бъде разкарван като клана
Зрънкови по арести и гари, да му бъде наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража" за 24 часа, после същата да
бъде продължена за 72 часа с тенденция да бъде наложена за
постоянно - и всичко това да бъде предприето от българската
прокуратура не за да бъде разкрито реално престъпление, а за да
бъде прикрито друго такова - при това наистина в огромни размери?
И трябва ли наистина да се стига до отчаяни стъпки като вече
обявената от неговата съпруга Грейси Симова гладна стачка, за бъде
постигната поне някаква относителна справедливост?
4. Ден преди ареста на Пламен Симов, на 12-ти ноември е арестуван
и друг човек - служител на МВР от службата за оперативно издирване
и проследяване, на име Живко Георгиев. Арестът е потвърден пред
журналисти от Министъра на МВР - до този момент нямам данни същия
да е бил освободен. Причината отново се свързва с моето открито
писмо и с презумпцията, че г-н Георгиев бил издал оперативни
данни, представляващи служебна тайна, на Пламен Симов. Длъжен съм
да декларирам, че не само че не съм получавал никакви информации
от него, но и въобще не го познавам и никога не съм го
виждал. Според странични сведения, за чиято истинност не мога да
гарантирам, той се бил похвалил някъде, че разполага с данни за
здравословното състояние на Главния прокурор. Не знам с какви
данни разполага, но реакцията на прокуратурата в случая според мен
граничи с параноята. Затова се надявам, че Вие и
ръководения от Вас ВСС ще предприемете някакви действия за да
спрете репресивния натиск на г-н Филчев върху хора, които
са свидетелствали пред мен за неговите действия - или за които той
субективно предполага, че са направили това. Прочее спрете го,
преди да е арестувал половин България.
Целта на тези действия е прозрачна: да бъдат сплашени харата,
които биха могли да свидетелствуват пред ВСС за неговата
злоупотреба с власт. Всичко това ме кара да се съмнявам, че Вие ще
получите адекватен отговор от поне две от институциите, от които
изисквате такъв: ВКП и ВАП. Поради което си позволявам да се
обърна към Вас с молба да бъда изслушан лично от ВСС, като
представя документите, с които разполагам, и посоча лицата, които
биха могли да свидетелстват по всяка от повдигнатите в моето
открито писмо теми. Ако тази възможност ми бъде отказана, вероятно
няма да имам друга възможност да гарантирам тяхната сигурност и да
защитя доброто си име от това да направя всички данни, имена и
документи публичен факт. Тогава едва ли някой би се
съмнявал в необходимостта да бъде свален имунитета на Главния
прокурор. Но това, г-н Министър, би било и един голям резил за
България.
С уважение: Едвин Сугарев
17 ноември 2002 г.
Първото писмо на Едвин Сугарев до Антон Станков
Гражданска подписка в
подкрепа на неговите искания |