ОЩЕ

30-09-2002

30  септември 20024

На самодържеца или на шутовете да вярваме

ко Георги Първанов беше отишъл при Распутин, вместо при Путин, посещението му би могло да се олицетвори с познатия рефрен “Ех раз, ешчо раз, ешчо многа многа раз…” При Путин обаче ще е по-различно: “Раз-два! Раз-два! Раз-два!” Това си споделяхме във вицова форма с приятели, ден преди българският президент да отлети за “знаково посещение”в Москва.

едмица по-късно, резултатите от анкета на “Медиапул”, свързана с визитата, показаха, че и да не е имало “Раз-два! Раз-два!” в Русия, оценките на редовите компютризирани българи са крайно скептични. Към 26 септември 2002 мнението си бяха дали 642 души. Най-голямата част от тях – 44,39% (285 гласа) подкрепяха тезата “Първанов нямаше работа в Москва преди срещата в Прага”. На второ място – 30,22% (194 гласа) бяха на мнение “Путин няма да отстъпи нищо – само потупва Първанов по рамото, за да покаже на НАТО до кого е по-близка България.” Третата силно подкрепена теза, респективно 12,31% (79 гласа)  беше, че “Русия няма какво да ни даде, но има интереси на Балканите.” Т.е. 87 процента от анкетираните са категорично скептични за резултатите. Позитивната позиция, изразена в другите зададени твърдения, защитиха едва 13 на сто от гласувалите.

ез да са меродавни, поради непредставителния брой на гласувалите и случайният им подбор, данните все пак показват, че ако Москва отдавна не вярва на български сълзи, то София също не вярва на руски усмивки. Безспорно, в Русия усмивките бяха много. Въпросът е, дали в София няма скоро да има сълзи?”

тколешна традиция е, това, което не може да си позволи да каже самодържецът, да си го позволяват шутовете му. В Сочи и Москва Путин се държа европейски. Пестелив на думи за кандидатурата ни за НАТО, великодушен за военната помощ на София за Тбилиси, толерантен по въпроса за руските претенции към имотите на Булгартабак, конструктивен в икономическата сфера и сърдечен по въпросите на духовността, той създаде впечатлението за ново, по-добро отношение на Русия към България. В този смисъл, особено след протеклото в обстановка на хладна учтивост посещение в САЩ, Първанов сигурно е доволен. Доколко е оправдан оптимизмът му ще узнаем, когато се разбере, доколко руските му домакини са били искрени.

ОКЪДЕ ИДВАТ ОПАСЕНИЯТА

ни преди заминаването на най-маститата и многобройна българска делегация за Москва през последните 12 години, в София имаше руски журналистически десант. Около 40 видни представители на централни и регионални медии – главни редактори и други изявени имена от гилдията, кацнаха в София за да се срещнат предварително с първите личности на държавата, да поогледат едно друго и да създадат подходяща атмосфера за работното посещение на президента. Точно тогава се разчу за прословутото, уговорено месеци назад, оръжейно дарение за Грузия. Дали е гаф или не, кой бил крив и кой прав, се писа достатъчно. В случая е интресна реакцията на руските журналисти, която беше “немедленна”. Политическият наблюдател Владимир Урбан, например, светкавично квалифицира помощта като политическа крачка и продължи да се възмущава …”Да молиш Путин за доставка на газ, да искаш да се разплащаш със зеленчуци и след това да продаваш (? – б.а.) оръжие на Грузия!”  

 да не знаеш или да се правиш, че не знаеш, че основният проблем на българските износители за Русия през годините е именно разплащането от руска страна във валута, а не чрез бартър, не трябва ли да предизвика възмущение? И не е ли това една от причините за предпазливостта на нашите износители, които естествено предпочитат стабилните си контрагенти в Централна и Западна Европа.

 самата Москва, друг един “приятел” на България, небезизвестният с връзките си със съмнителни кръгове певец от Брежневата епоха  Йосиф Кобзон, който освен това обаче е политик и заместник председател на Комитета за туризъм и култура в Руската държавна Дума, в прав текст заяви пред българско радио: “Отношенията между Русия и България ще пострадат сериозно заради решението на българското правителство да предостави оръжие на Грузия… Русия като гостоприемна страна няма да реагира негативно, докато трае посещението… но е длъжна да го направи. Може да не е утре, дори не другия месец, но руското правителство ще реагира… Договореностите между президентите може да не се изпълнят.” А за какво тогава изобщо се подписват международни договори?

а официалния прием, даден от президента Първанов, редом с Кобзон се е киприл и друг познат нам радетел за вечна дружба в рамките на Руската федерация и под закрилата на руското православие – заместник председателят на руската Дума Владимир Жириновски. Само седмици, след като засипа изумения български зрител със скодоумните си тези за присъединяване на България и други суверенни държави към Руската федерация, след като открито ни обиди с думите “Вие в България няма с какво да се похвалите”, след като ни убеди, както в стария виц, че съветските болни са най-здравите болни, а съветските джуджета най-едри, дойде и признанието, което уви, не ни изненада: “Арабските терористи пред нас са момченца с прашки в ръце!”. Точно това дебело подчерта Владимир Волфович. Вярвам му. Доказано е нееднократно. Ужасното е, че всичко това беше изречено не от някой малоумник, а от руски политик, ползващ се от подкрепата на милиони нему подобни екземпляри, които може би са си подсвирквали частушки след трагедията на 11 септември миналата година в Съединените щати. Този човек беше сред официалните гости на приема на Георги Първанов в Москва.

т описаните, а и от много други факти, идват подозренията ми за искреността на руската страна по време на посещението, за ролята на самодържеца и шутовете

ПРАГМАТИЗМЪТ НА РУСИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ СУВЕРИНИТЕТ

лед завръщането си в София, Георги Първанов многократно демонстрира задоволство от свършеното в Москва. Думите на Путин, че с възкачването му като президент на България, отношенията ни са се променили към добро, са погалили слуха му. В свое интервю за български всекидневник Първанов споделя: “Аз самият не мога да преброя колко бяха неформалните ни контакти с президента Путин в рамките на три дни извън първоначалните срещи и пленарното заседание… Той много бързо реагира и буквално в рамките на часове бяха намерени конкретни решения на всички поставени от нас въпроси. Това беше не просто знаково посещение, а в истинския смисъл на думата една работна визита, която позволи да изчистим немалка част от недоброто наследство, което получихме и двамата…” Звучи като в сапунена опера, в която лошите са слезли от сцената и младите влюбени пърхат от щастие, в очакване на наследството на “злата” леля.

същност, почти всичко, за което според официалната информация са се договорили Путин и Първанов, е отдавна уговорено, а някои документи дори са били подписани, но не се изпълняват. Справка – протоколите от заседанията на Междуправителствената българо-руска комисия през февруари и резултатите от посещенията на министър Соломон Паси и министър председателя Сакскобургготски в Москва.

ук се намесват и руските интереси в енергийния отрасъл на България, и проблемите около изплащането на редуцирания до безобразие руски дълг със свежо ядрено гориво и резервни части за бойната ни авиация, и  репарационните имотни претенции към “Булгартабак”, и неизяснените права по използването на руски военни лицензи от наши производители, и митата, и визите… Реално, посещението на Първанов ще се окаже успешно не с договорените, а с предоговорените проекти между двете страни. Защото за разлика от политическия модел в България, където по конституция последната дума има правителството, което провежда политиката на управляващото мнозинство, в Москва единствено президентът, и по конституция, и по традицията на руските самодържци, може с един замах да реши повечето висящи проблеми. Ако Путин е бил искрен, можем да очакваме и реални резултати. Затова е особено важно да знаем, какво по-конкретно е договарял Първанов в областта на енергетиката, където са съсредоточени основните руски интереси у нас.

ългарският президент е особено доволен от изразената подкрепа, България да стане основен енергиен център на Балканите. В тази подкрепа няма никаква изненада. За разлика от Полша, Чехия и Унгария, които отдавна “опънаха тръби” и се закачиха за западноевропейската енергийна система, България продължава почти стопроцентово да е енергийно зависима от Русия. По този начин, ако страната ни стане балкански енергиен център, Русия ще има възможността да диктува енергийната и не само енергийната политика на почти целия полуостров.

и било груба грешка и по-нататъшното обвързване на ядрените ни мощности с Русия. След Чернобил Европа не иска руски реактори, независимо от качествата им, и докато в българската енергетика не се настанят водещите световни концерни, като Сименс, Уестингхауз и др., натискът върху България ще продължи, колкото и интелектуално и интелигентно да се жалваме, че ни притискат за Козлодуй. Защото въпросът за реакторите не е технически, а политически и не друг, а българските политици трябва да осъзнаят тази елементарна за западноевропейците истина.

наче е добре, че и двамата президенти, поне на думи, се отказват от идеологемите и залагат на прагматизма и взаимната изгода. Друг е въпросът, че чрез засвидетелстваното към Първанов уважение, Русия демонстративно подава ръка на българските социалисти, в които може би припознава бъдещите управляващи и които традиционно са по-сговорчиви с Москва, в сравнение с другите политически сили у нас.

убаво е също, че Путин скоро ще върне визитата и заедно с руският патриарх Алексий Втори ще гостуват в България за честванията на 125 години от Освобождението. Гостите са си гости. Само едно ме смущава - да поканиш чужд президент за патрон на националния си празник, пък било то и по съвместителство, си е чисто коминтерновска работа. В случая – Първановска.   

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

20 септември 20024 Сиамската връзка