ОЩЕ

30-09-2002

20  септември 20024 Сиамската връзка

или още за генеалогията

на продължаващия големия грабеж

Срещата на ръководството на БСП с видни представители на бизнесклуба “Възраждане”, която разбуни духовете преди две седмици, не е изненада. Не е изненада и моментът, в който се състоя. Напротив – във всичко, което се случи, има железна логика. Новото ръководство на БСП и членовете на “Възраждане” са рожби на една майка, пъпната връв с която никога не е била прекъсвана. Те са като сиамски близнаци, родени от утробата на бившата комунистическа партия и нейните специални служби. На едните беше възложено да превърнат изгубената политическа власт в икономическа, на другите – да извоюват отново политическата власт. Така, по класическатата формула: “власт – бизнес – власт прим”, ще бъде осъществена старата идея на Андрей Луканов, комунистите да продължат да яхат България, но вече като “почтени” капиталисти.

...........................................

НАЧАЛОТО НА ГРАБЕЖА

ъв всички анализи и писания за причините довели до безкръвния преврат на 10 ноември 1989 г. обикновено се акцентира върху саморазпадането на социалистическата система, поради явната й неконкурентоспособност спрямо модерния капитализъм, абсолютната й  непригодност към изискванията на съвременността и неспособността на българската социалистическа икономика да изхрани дори собствения си народ. Това беше казано достатъчно ясно в известния доклад на Петър Младенов от онова време. По-рядко се споменава нещо друго, че тогава, обективно, социалистическата държава се оказа отесняла дрешка за амбициите на част от комунистическия елит. Хора като Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков в качеството им на  партийни лидери, много висши стопански ръководители и банкери, шефове на специалните служби, главно от ДС, имаха нужда от политическа промяна, за да осъществят не само властовите си амбиции, но и да се възползват от гигантските за българските мащаби финансови ресурси, с които разполагаха. Част от тях, под формата на недържавни заеми, никога не влязоха в България, макар че именно те са в основата на 12-те милиарда долара външен дълг, който Живков и приближените му завещаха на поколенията след тях. Друга част бяха изнесени за захранването на анонимните смесени дружества, контролирани от външното и научно-техническото разузнаване. На трето място беше немалката сума лични спестявания на гражданите, натрупани в български банки. Тези ресурси трябваше своевременно да се усвоят, защото глобалните промени след управлението на Роналд Рейгън и възкачването на Горбачов на върха в Кремъл ги притискаха яко с темповете, с които се развиваха.

акратко казано, още през 1985 година, ръководителите на специалните служби и по-модерно мислещите комунистически лидери и стопански ръководители са били наясно, че предстоят събития, които ще променят световния ред в самите му основи, и че това е блестяща възможност за реализация на амбициозните им планове. Началото беше поставено с прословутия Указ 56, с който реално започна планираното разграбване на България.

сновните изпълнители бяха в голямата си част изпитани кадри на МВР и ДС, образовани предимно в чужбина потомци на червените вождове, специално подбрани представители от висшите ешелони на ДКМС, доверени представители на икономическия елит. Не може да се отрече, че те си свършиха работата блестящо и след управлението на Андрей Луканов, във финансов план, България беше оглозгана. Оставаха обаче банките и приватизационната баница. Ако Беров и Виденов не бяха отчайващо некадърни и безхаберни, планът щеше да бъде осъществен докрай. През 1996-1997 година СДС сложи край на грабежа, но след поредица от гафове, по-късно, на свой ред, стана обект на атаки и логично загуби изборите през 2001 г.

АРОМАТЪТ НА ВЛАСТТА

арят се стовари на политическата сцена като тайфун и почти успя да помете цялата политическа система. Кой, как и защо го доведе в точно подбрания момент, е друга тема, по която много се е писало. Така или иначе, за измъчения и оглупял от  безкрайния преход народ, Симеон Сакскобургготски се появи с ореола на Спасителя, който трябваше с един 800-дневен замах да реши незабавно и несимволично проблемите. Естествено, това би било невъзможно и за дядо Господ, особено ако се огради с ангели, които лобират за дяволски интереси. А точно в такава ситуация се оказа Симеон, след изграждането на партията НДСВ. Съставът на партията и на парламентарната му група подсказаха на някои позагубили позиции при предишното управление групировки и личности, че Беровото безвремие се е завърнало, което ще рече, че отново е дошло тяхното време.

е търпеливо опипаха почвата с приемането на определени закони (първия - за хазарта), при подготовката и сключването на по-големи или по-малки приватизационни сделки, опитаха с назначаването на свои хора на възлови места в държавната администрация и в повечето случаи успяха. Но тъй като апетитът идва с яденето, посегнаха и към стратегически за държавата сделки. Тук интересите им се сблъскаха не само с интересите на юпитата във властта, на лондонски, мадридски и други кръгове, но и с онази част от националните интереси, без защитата на които нито едно правителство, пък било то и царско, не би  могло да управлява. С две думи – дали от чувство за национална отговорност, дали по съвет “отвънка” или от някакви свои, царствени съображения, Симеон Сакскобургготски се запъна и не ги допусна до някои от най-апетитните хапки на държавната софра.

о същото време социалистите решиха, че е време да излезат от ролята си на умряла лисица и възползвайки се от многобройните гафове на управляващите и кризата в СДС, взеха да трупат рейтинг и да се готвят да управляват. Замириса им на власт. Така логиката на Срещата и логиката на позицията на участниците - и от БСП и от “Възраждане”, срещу някои възлови приватизационни сделки, стана кристално ясна.

ПОКАНА ЗА СЪУЧАСТИЕ

ко ръководството на БСП беше поканило старите си нови фаворити на “Позитано” 20, нещата щяха да бъдат доста по-семпли. Но самият факт, че такава среща се случва в българския Парламент, може да означава само едно: покана за съучастие във властта.

тората цел, която БСП се опита да постигне с избора на  знаковото място, е чиста проба “помпане на мускули” и пред НДСВ, и пред СДС. Един вид – вие пренебрегнахте честните български капиталисти по “незнайни” причини, но ние няма да се съобразим с вашите съображения, защото утре властта ще бъде наша и ще постъпваме както решим. Кратко и ясно – по комунистически. Като разговаряш с мен – ще мълчиш! Само че, става дума за капитализъм и въпросът е какъв ще бъде той.

реди началото на есенната парламентарна сесия Надежда Михайлова, в свое изявление, изказа опасения и категорично разграничи СДС от подкрепата за всяка форма на правителство, свързано с криминалитета. Тогава председателят на парламентарната група на НДСВ, Пламен Панайотов, прояви нервност и реагира като ощипана госпожица. Излезе, че гузен негонен бяга. Много по-вероятно е лидерът на СДС да е имал предвид друга симбиоза – между червено управление и капитали с неясен произход, защото и до днес част от представителите на “Възраждане” продължават да се отнасят към обществото като към пациенти на психиатрична клиника и да му разказват приказката за ябълките, без да споменават за покойната леля, която са наследили. А лелята все пак се казва БКП, ДС или КГБ, като последното е може би най-точното. Какви са парите на въпросната леля е трудно да се докаже, но като индикация можем да посочим случая, когато един бивш американски президент, отказа чек на честен български частник, член основател на “Възраждане”. Защо ли? И не се ли крие някъде тук причината, в словото си при откриването на парламентарната сесия отново Надежда Михайлова да подчертае: “Ние ще се противопоставим с всички средства на опитите мръсните пари да купуват и продават България” Защото “става дума за капитал, който е вътре в страната, когато БСП е на власт, навън, когато са други ,и сега се надява да се завърне чрез амнистия на капиталите!”

е намерят ли сили бизнесмените от “Възраждане” да кажат истината за първите си милиони? Едва ли.

ИЗПИТАНИЕ ЗА ПРЕМИЕРСТВАЩИЯ ЦАР

 цялата история има и комичен елемент. Ако в аргументите срещу приватизацията на БТК има рационален момент, свързан с лошата пазарна конюнктура, то в случая с банка ДСК, като “банка на народа”, “единствена по рода си” и пр., нещата са по-различни. ДСК не трябвало да се приватизира изобщо или поне да не се приватизира от външни инвеститотри. Ами ДЗИ? Не беше ли и ДЗИ единствена по рода си, не беше ли застрахователната компания на народа. Беше. Но нея я приватизира г-н Емил Кюлев, като председател на клуб “Възраждане”. Ерго – ние ще направим консорциум и ще приватизираме и ДСК. И ще я управляваме по-добре от Красимир Ангарски, който не само не я източи, както подобава, ами я направи най-успешната и атрактивна българска банка.

аистина щеше да бъде смешно, ако не беше безкрайно тъжно.

ато следствие, от всичко казано до тук, за съжаление няма много място за оптимизъм. Не е тайна, че позицията на БСП за българското членство в НАТО е по-скоро декорация за пред европейските социалисти, отколкото принципна и изпълнена със съдържание. От друга страна, интересите поне на част от членовете на “Възраждане”, меко казано се разминават с правилата и законите на двете организации към които се стремим и които неминуемо ще трябва да се спазват от момента на българското интегриране в техните структури.

ледователно, никой не би трябвало да се изненадва от една масирана атака срещу правителството, което кога по-добре, кога по-зле, се придържа към стратегическите за страната външнополитически цели.

 НДСВ наистина има хора, които милеят за България и не искат тя да се управлява от БСП и капитали с неясен произход. Но има и такива, които открито лобират и ще продължат да лобират точно за перачите и ползвателите на мръсни пари. Точно те ще се опитат да катурнат НДСВ отвътре при подаден отвън знак. Сещайте се откъде. БСП няма пряко да си изцапа ръцете, след като чрез сенчестия бизнес и неговите лобисти в парламента всичко може да стане по-елегантно.

атова си мисля, че сега СДС трябва  да определя позицята си по всеки конкретен парламентарен казус изключително предпазливо и прецизно, като особено внимателно преценява моментите, в които националните интереси застават над партийните.

е е слабост да подкрепиш слабия цар, когато ти гласят Девети септември.

зборите са друго нещо.

Б.а. Анализът ще бъде отпечатан във  “Детонация 2”

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

16 септември 20024 На самодържеца ли да вярваме или...