ОЩЕ

20-09-2002

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

лед мъчително едногодишно мълчание СДС най-сетне произведе новина. Нещо повече – с оповестяването на своите идеи за радикална промяна смея да твърдя, че СДС “улучи десятката”. Образно казано, синята партия излезе от летаргията си и не само постави останалите участници в политиката в ролята на догонващи, но и даде да се разбере, че лелеяните от мнозина очаквания за нейната преждевременна смърт са силно преувеличени.

а съдържанието на 24-те идеи се написа много и още много ще се пише – факт достатъчен като доказателство за тяхната значимост. По интересното за мен обаче е, че почти всички анализатори, умишлено или не, пропускат две важни подробности. Първата е, че СДС представи пред обществото идеи, а не предложения и едва след като  чуе гласът на българските граждани, ще превърне идеите си в конкретни предложения. Втората е, че за разлика от всички други политици и партии, които обвързват своите виждания за промени на конституцията изключително с евроатлантическата интеграция на страната, сините поставиха акцента върху необходимостта от промени за по-доброто бъдеще на България и българите. И което е още по-важно, този акцент беше поставен в момент, когато обществото очаква не просто смяна на партии, политици или политика на управление, а смяна на част от основните принципи на функциониране на държавата.

акто обикновено, когато някоя партия направи силен политически ход, едни се оказват подготвени за него, а други не. Затова реакциите на отделните политически субекти са особено интересни.

ато управляваща партия, НДСВ показа адекватна реакция към идеите и макар със задължителните в подобни случаи резерви, ги възприе в голямата им част. В някои от оценките на царските политици се усети и известна ревност за авторството, но обществото логично отдаде много по-голямо внимание на близостта в позициите на сини и жълти, отколкото на дребнавите претенции. В интерес на точността ще отбележа единствено, че още в началото на годината СДС повдигна въпроса за необходимостта от радикална промяна на основния закон, а по-късно Асен Агов предложи далеч по кардинални промени, от заложените сега в 24-те идеи.

еакцията на самия Симеон Сакскобургготски, за разлика от тази, на депутатите и на политическите му лидери, беше по-особена. Отново чухме познатите ни
словесни еквилибристики и отново не разбрахме, какво се крие зад тях. На първо място научихме, че “Конститтуцията е основният орган (?!) на страната”,
че “това е много сложна тема” и разбира се, че всички знаем колко той “държи на институциите и на принципите”. Проблемът обаче не е в това което знаем
за царствения ни премиер, а в това, че не знаем, дали той разбира и знае каквото и да било. Явно ще разберем като му дойде времето.

еакцията на президента Първанов обяснимо беше негативна. С тезата си, че СДС не смята да печели повече президентски избори, той прояви и известно
чувство за хумор, за което се предполагаше, че му е ампутирано още в ремсистка възраст. Така или иначе, парадоксалното положение на президентската институция, основаващо се на противоречието между общонародния избор на държавния глава и ограничените му правомощия, трябва да намери решение в едната или в другата посока. И за да бъде точно и трайно, това решение не трябва да бъде партийно оцветено.

озицията на ДПС, според очакванията, беше традиционно мъглява и витиевата. Във всеки случай тя беше по-скоро сдържана, отколкото негативна. Явно Доган и хората му в момента се интересуват повече от приватизацията на Булгартабак, скандалите с областните управители и съдбата на предприсъединителните фондове на Брюксел, отколкото от хипотетичните все още промени на конституцията. Характерно за тяхната позиция е припознатото и от други формации виждане, че промените трябва да се ограничат в рамките на изискванията за присъединяване към НАТО и ЕС.

ай-неподготвени се оказаха на “Позитано” 20. По всичко си личи, че водещото място, което социолозите отреждат на левицата през последните месеци, е
размътило сериозно съзнанието на червените лидери. Позицията, изразена публично от Сергей Станишев, буквално погреба надеждите на обществото, че БСП наистина се е променила и може да предложи нещо рационално за управлението на страната и за доброто на хората. Не само липсата на задължителната за широкия обществен дебат дипломатичност, но и използването на откровен кръчмарски жаргон, вместо аргументи, по скоро ни връщат към дебелашкия хумор на Живков и селските тарикати около него, отколкото да ни покажат, че БСП е в състояние да изведе България до европейската магистрала. С болшевишкия си плам, на тема Джон Рид и руската революция, Станишев за сетен път доказа, че зад фасадата на модерно мислещия червен юпи, мимикриращ около идеите на евроатлантизма, се крие
потомственият червен бонза - със сърпа и чука в сърцето и дамгосаната петолъчка на челото. Логично възниква и въпросът, не направиха ли социалистите грешка с избора на Станишев за лидер на партията, за сметка на по-сдържания Румен Овчаров, който все по-рядко си позволява да се изказва неподготвен. Но нека не надничаме през ключалката.

ко се върнем към началото, не можем да не приветстваме конструктивната позиция на СДС, позиция, която го показва в нова светлина и дава надежда, че промяната в отношението на синята партия към държавността, управлението и европейския проект на България не е само на думи. Не можем да не приветстваме и разумния подход на останалите центристки и десни политически формации към предоставените за обсъждане идеи. И не можем да отминем с мълчание безотговорното поведение на социалистите в момент, когато не толкова политиците, колкото хората на България искат радикална промяна. 

От същия автор:

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

20 септември 20024 Сиамската връзка