|
Иван Ибришимов |
|
9 август 20024
Руското нахалство
и нашенските простотии
|
|
К |
онфликтите, предизвикани от Русия в процеса на приватизация на
Булгартабак, не са изненада. За всеки запознат поне отчасти с
историята на отношенията между България и Русия, с похватите на
руската външна политика и дипломация е ясно, че имперските амбиции
на Москва са неутолими, а в Кремъл упорито продължават да
възприемат България като Задунайска губерния. Ако някой у нас е
питаел надежди, че след рухването на Стената и края на студената
война в руските политически мозъци нещо се е променило, то
случващото се през последните месеци би трябвало да отрезви и
най-размътените русофилски глави. |
П |
реди
седмица авторитетният в политическите и бизнес-среди московски
всекидневник “Комерсант” в прав текст написа, че “Съдбата на Булгартабак
ще се решава в Кремъл”. В поредица от изявления босът на асоциацията
“Гранд-Табак”, която контролира преобладаващата част от производството и
разпространението на тютюн и тютюневи изделия в Русия, Сергей Шелехов
декларира, че с проблема за руските претенции към имотите на Булгартабак в
България се ангажира пряко “Ръководството на делата на президента на
Русия”. Така един чисто икономически проблем се превръща в политически. |
Б |
лагодарение на безхаберната политика на заместник
министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев,
както и на безпрецедентния натиск на Ахмед Доган за непосилни
изисквания за изкупуване на тютюна, истинските стратегически
инвеститори от типа на Филип Морис, Бритиш-американ тобако /БАТ/,
Реемстма и др. отдавна се отказаха от надпреварата. На последната
права останаха четири фирми, зад една от които – слава Богу, стои
Дойче банк, две се свързват с небезизвестния Михаил Чорни и една –
пряко с висшите руски политически кръгове. |
Д |
ори при абсурдните изисквания на продавачите,
най-добра се оказа офертата на “Тобако кепитъл партнерс”, която
представлява в търга Дойче банк. За зла съдба на министъра на
икономиката, въпросната група “партньори” се представлява от Божан
Стоянов, който е твърде близък с министрите Николай Василев и
Милен Велчев, както и с царствения им покровител Княз Кирил.
Тук е необходимо едно отклонение. В настояването на ДПС за
задължителни квоти за изкупуване на тютюн има известна логика,
защото така се гарантира поминъка на над 50 хиляди турски
семейства. Отделен въпрос е, дали това е най-доброто решение за
тях самите, след като в ДПС никой и дума не обелва, ако не за
обучението и пренасочването на тези хора към друг икономически
отрасъл или поминък, то поне за замяна на почти непродаваемите в
Европа сортове тютюн с други, които имат по-широки пазарни ниши.
Явно за Доган и останалите лидери на ДПС теснопартийните интереси
са взели връх, както над интересите на българските турци, така и
над националните. Избори идат, братя!
От друга страна обаче, тютюневият отрасъл наистина е стратегически
за България и никак не е маловажно, кой и как ще се разпорежда с
него. Едно икономически обосновано брожение сред българските турци
може да има непредвидими политически последствия, засягащи и
националната сигурност. Ето, това са усетили стратезите на Москва
и тук се крие обяснението не само за извадените от прашасалите
архиви претенции, но и за безобразно наглото поведение на руските
политици, бизнесмени и дипломати от всички нива, ангажирани с
темата. |
О |
ще в началото на 2002 година от
Кремъл оповестиха рязък завой в руската политика на Балканите.
Завой, който трябваше да се разбира първо като край на отстъпките
пред САЩ и съюзниците им в региона и второ – като икономизиране на
политиката. Така отново стигнахме до познатото ни от миналото
“извиване на ръце” с икономически средства, за постигане на
политически цели. В този смисъл, силното руско присъствие, в
стратегическия за България тютюнев отрасъл, е меко казано опасно
за страната ни. Не по-малко опасно би било и присъствието на фирми
свързани с Михаил Чорни, защото Москва от край време използва във
външноикономическите си и политически ходове лица със съмнително
минало и дори пряко свързани със съветските специални служби.
Затова не е случайно, че подкрепата, която Кремъл оказва на
“Консорциум Метатабак”, свързван с Чорни, е не по-малка от тази за
“Росбулгартабак”, консорциумът, който би трпябвало да е най-близо
до официалните руски интереси. Както не е случайно и ясното
предупреждение от страна на САЩ, че присъствието на Чорни и сие в
българската икономика, може да хлопне под носа ни вратата на НАТО.
Какво по-добро развитие за Русия? |
Т |
ака или
иначе, все още нищо не е решено. Няма и да бъде, преди оповестяването на
одиторския доклад на “Ърнст & Янг”, в който се очаква да има сериозни
разминавания с българската оценка за състоянието на холдинга. Реално всяка
една от четирите кандидатури има още шансове. Истината е, че Николай
Василев няма верен ход, за което сам си е виновен. Ако спечелят Чорни
и/или руснаците, министърът с право ще бъде атакуван, че рискува
българските национални интереси. Ако спечелят “партньорите” – обвиненията
в шуробаджанащина и клиентелизъм ще бъдат напълно основателни, което все
пак е по-малкото зло. |
Т |
о
в цялата тази история има един особено важен момент, за който не
случайно т.нар. независими медии, както и държавните им посестрими
“забравят” да говорят и пишат. С репарационните си претенции от
1946 година, Русия ни повече ни по-малко заяви /но кой да чуе?/,
че през 1944 година, след едностранно обявяване на война, тя е
нахлула в България като окупатор и за никакви “братя–освободители”
не може и дума да става. Дали тези претенции са основателни или
не, дали българското правителство разполага с необходимите
документи, за да докаже, че имотите отдавна са собственост на
България е друг проблем, който може да се решава и от международен
арбитраж или съд. Важното е, че вълчият апетит и мечешкият такт на
Москва са отново на сцената, а срещу тях може да се излезе
единствено с много родолюбие, твърдост и професионализъм.
Поведението на правителството и решаването на възникналите
проблеми ще бъдат истински Рубикон и за Василев, и за външния ни
министър Паси, и за премиерстващия
Сакскобургготски. |
А |
пропо, кой търпи в центъра на столицата си и във всички по-големи
градове гигантски паметници на собствените си окупатори? Въпросът
ми не е към железната руска пета колона у нас, а към хората, които
по конституция и закон са призвани да защитават интересите на
България и на българския народ. |
|
Б.а.:
Текстът е публикуван във в. “Про – Анти” |
|
От
същия автор:
29
юни 20024Време
е политиците да чуят експертите
25 юли 20024
24 идеи и едно погребение
1 август 20024
След 12 години преход социализмът в България процъвтя
23 август 20024
Целта е не правителството, а демокрацията
4 септември 20024
Световният тероризъм, ракетите,
безотговорността...
16 септември 20024
Есенната политическа чалга
20 септември 20024
Сиамската връзка |
|
|