ОЩЕ

01-10-2002

1 октомври 20024

Румен Овчаров го каза най-после:

"Приказки не за наивници, а за глупаци"

риказките разбира се не са от вчера и днес, а още от появата на оня Спасител, Чудотворец, Мъдрец, Вълшебник и Умник, който самопожертвувателно си заряза фалиралата фирма за кучешки храни в Йордания, за да дойде да служи на България, като още с пристигането си придоби недвижимо имущество за повече от десет милиона евро.

о докато преди година и нещо лъжите може да са били предизборна хитрост, демагогия или пладнешка измама за спечелване на властта, днес те вече са начин на живот, въпрос на дълг и чест, ежедневие и битов навик, мода и стил, дори мания.

зтъпанчва се например Милен Велчев по телевизора и обявява, че след сделката с брейди облигациите е намалил външния дълг на България с 900 милиона долара.

(Само след седмица смали печалбата на 200 милиона. Кой ти забелязва…)

ато прибавим още 900 милиона от предишната сделка с дълга – ето ти милиард и осемстотин милиона долара печалба. Близо два милиарда. Още дузина такива сделки и вече няма да имаме външен дълг. България, цъфти, връзва и за 800 дни построява развито капиталистическо общество само чрез замяна на едни хартишки с други. Западните кредитори, които поради своето невежестово, глупост, нехайство, наивност и недалновидност са закупили български ценни книжа, са разбира се разорени, а Милен Велчев, който ги е надхитрил, защото за разлика от тях е умен, отракан, обигран и далновиден, само след някакви си 15-20 години би могъл да увеличи заплатите с цели 15-20 процента или цента, все едно.

(Кой ти смисля, кой ти забелязва…)

зтъпанчва се Доган и обещава за 1000 дни повече от един милиард долара инвестиции. Що не. Той да не е по-вчерашен от Милен Велчев. Ако се наложи, по-големи лъжи и от царя ще изтръска.

(Кой ти брои, кой ти мисли, кой ти забелязва)

зтъпанчва се Николай Василев и обявява, че е постигнал икономически разтеж, който надвишава европейския. В същото време домакинствата свиват потреблението, болници фалират, лекари отказват да правя операции, а пари за тринайста пенсия и заплата няма. Помни ли някой, че СДС също обяви икономически разтеж, но в същото време увеличи заплатите на лекарите и учителети с цели 30 процента.

(Кой ти помни, кой ти забелязва, кой ти смисля…)

зтъпанчва се Димитър Калчев и обявява, че е дал на прокуратурата 18 000 приватизационни сделки, сключени по време на синьото управление. Прирородонаселението ликува, защото “най-после ще идат у затворо теа мръсне седесаре, дека окрадоа България“. Ама, че от 93-та година насам са сключени само 4847 сделки – кой ти пресмята. Ама че Димитър Калчев лъже като Симеон (не като циганин, циганите нямат въображение за чак такива локуми, пък и са по-срамливи в това отношение), кой се се сеща… Ама че тези напъни за преразглеждане на сделките ще отблъснат и малкото чужди инвеститори – кой ли пък ще се издигне до чак такива висоти на разума…

азбра се, че БТК ще бъде продадена за 250 милиона най-много. Без никакво съмнение ще се изтъпанчи Николай Василев по телевизорите и ще обяви, че тия жалки пари са възможно най-голямата сума и че е сключил страхотна сделка. И ако не се е получила тя още по-страхотна, то това е по вина на бившите управляващи, които не са продали БТК по-рано и лично по вина на Иван Костов, който е лош, както се знае от шоуто на Слави Трифонов.

“Приказки не за наивници, а за глупаци.“

аза го Румен Овчаров. Каза го по повод смехорията на управляващите, че сега ще затворят глава “Енергетика“, пък после ще дойде европейска комисия, ще види колко ни е безопасна атомната централа и отново ще я отворят.

същност истината е, че след като правителството на СДС успя все пак да отложи вземането на решение за АЕЦ за 2008-2009-та година, жълтите предадоха вече извоювани национални позиции.

е подхожда точно на Румен Овчаров да се прави на застъпник на националните интереси. Защото през 1993-та година, когато Любен Беров урбулешката прие и подписа всички искания, а и капризи на европейците за затваряне на централата, социалистите никак даже не му забелязаха и го подкрепиха при всички вотове на недоверие.

(Ама кой ти помни тия неща, кой ти разсъждава, кой ти смисля…)

адаше се, а и полагаше се на СДС да се противопостави на жълтата наглост, нали жълтите разрушиха точно това, което СДС постигна с меморандума за централата от 99-та година. Ама нали партията поведе нова, пречистена, изящна, изискана, благовъзпитана, благонравна и благодушна политика, определена от Едвин Сугарев като “паркетна“. Паркетна политика, това ще рече да се движиш на пръсти из политическото пространство, за да не скръцне паркета. Защото паркета като скръцне, царот ша са сецне. А народот като види как СДС е скръцнало и е сецнало любимия му цар, ще вземе да намрази партията. (Щото сега много я обича, нали). Умно, далновидно, дипломатично, и най-вече … паркетно.

а затова, прилича ли му или не, поне Румен Овчаров, който няма комплексите на сините водачи , каза част от истината.

наче властващите политици щяха да продължат да си лъжат като Симеон на провала, без да има кой да ги опровергае, да ги разобличи, или да ги сецне поне. (Журналисти в България вече почти няма, тези от тях, които се правеха на бдинци, лъвове и титани по времето на Костов, показаха, че са най-обикновени плужеци и царски чизмобърсалки).

о не са виновни  политиците и журналистите. Виновни са си тези, които не смятат, не помнят, не смислят, не разсъждават и не преценяват. Сбирщината поданици, образуващи така нареченото общество, което доволно се върдаля из всекидневните лъжи като шопар в помия, па и им се кефи отгоре на всичко.

е вече не са наивници. Те са глупаци. И си заслужават и приказките, и лъжите.

 дереджето също.

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

17 септември 20024 Повече пълномощия (и бири) за шведския посланик