|
Завесата се вдига и открива тежкото положение на българския народ.
Той
се люлее в люлка. Показват се Слави Трифонов в обкръжението на
три самодиви в бяла премяна, трийсет и
три мажоретки, 333 танцьорки и един Большой театър.
Трифонов ги целува всичките навсякъде и пита народа в люлката:
Слави
Трифонов: Кажи ми кажи, кажи, бедни
народе, кой те в таз робска люлка люлее?
Народът:
(Мълчи и сочи намръщен към Иван Костов и
неговия режим)
Иван Костов:
(Мълчи)
Неговият режим:
(Също)
Слави Трифонов
(плези се на Иван Костов и му показва
пръст. Този до показалеца, но не палеца.
След това му показва кукиш. После му
показва лакът. Накрая запява
“Чер арапин бял мерцедес караше“, като го сочи подигравателно с
пръст - този път показалец. Мажоретките и
танцьорките заиграват кючеци. Большой театър фърга гюбеци. Годжи ги
хваща и ги гризе. Трите самодиви в бяла
премяна пляскат с ръце и с песни хвръкват те в небесата да търсят
духа на Караджата. Половината публика на Трифонов се залива в смях,
другата половина се пука от смях, третата половина си умира от смях,
четвъртата пък мълчи, защото не е разбрала какво е смешното.
Общи безработни изнасят другата и третата половина навън.)
Иван Костов:
(Мълчи)
Слави
Трифонов: Мълчиш, а? Защо мълчиш!
Защо не кажеш
кой ограби България.
Защо не
кажеш кой спря “Хъшовете“. Защо не кажеш кой излъга надеждите на
българския народ.
Българският народ чува, че се говори за него, изплаква
в люлката, след това млъква.
После мълчи така
известно време, след което продължава да мълчи. Глухо и страшно
загърмяват окови. Показват се три синджира роби. Първи синджир –все
млади безработни. Втори синджир – все млади пенсионери.
Трети
синджир – Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Георги
Мамалев, Явор Милушев и все едни такива.
Първи и втори синджир роби пеят в хор хор на робите от
операта “Набуко” на Верди. Мажоретките танцуват танца на персийските
роби от “Хованщина” на Мусоргски. Тези от третия синджир роби
проговарят хоровo:
Трети
синджир роби (в хор): Не срещнах
живота сред дъжд от лъчи.
Не поръси ме ябълков
цвят. До раззинали бездни, до черни стени.
Окова ме злодей непознат.
Слави
Трифонов: А кой бе тоз злодей?
Недялко
Йорданов (римувайки): Тоз злодей е
Муравей.
Зъл финансов змей.
Той се смей,
а народът сълзи лей. Костов пък немей. Лоши хора, брей !
Като чуват за Муравей,
гардеробите във финасовото министирство се отварят, от тях излизат
скелети и започват да тракат с кости.
Като чуват тракането
на костите, трите синджира роби започват
да тракат със синджири. Като чува тракането на костите и синджирите,
българският народ се разплаква в люлката. Устата му проклинат прехода,
демокрацията, приватизацията, МВФ, международното положение, Костов,
географското положение, Муравей Радев, положението въобще, а също
така и цяла вселена.
Над народа
се надвесва Лидия Шулева и се опитва да го успокои с жална песен:
Шулева
(пее): Заплакала е гората, и на
гората дървето, и на дървето листето, и на листето шумата, и на
шумата шумкарите, и на шумкарите ятаците, и на ятаците Тодор Живков,
и на Тодор Живков бодигарда му, и на бодигарда гаджето му, и на
гаджето Цветелина Бориславова, и на Цветелина Бориславова Сибанк,
все зарад Бойко Борисов.
Дека е Бойко да дойде, синджири да ни разкъса, Муравей
да изгони, от Костов да ни отърве...
Българският народ се успокоява от песента на Шулева, но изведнъж откъм
квартал “Белите брези”
се чува гърмене.
Българският народ: Стлах ме ееееее.
Тук има
скелети в галделобитеее. Нещо гълмиии.Искам Симеон втолииииии. Искам
Кобулготскиииии.Искам бате Бойкооооо.
Искам незабавнооооооо. Искам несимволичноооооо.
Лидия
Шулева: Не бой се, дете.
Гърмят мините,
поставени от бившите управляващи.
Те са едни много
лоши чичковци. Ама ще дойде новото време, ще дойде чичко Симеон и
заедно с бате ти Бойко ще им даде да разберат.
Българският народ утихва в люлката успокоен, но
изведнъж пак се чува гръм. Този път той не е от квартал “Белите
брези”, а от небесата. От тях се спукса Симеон екс махина* (виж
обясненията накрая),
а от махината излиза Бойко Борисов.
Бойко
Борисов добър юнак се втурва да освобождава трите синджира роби, но
отново се чуват изстрели и суперглавният суперсекретар крещи
изплашено.
Суперглавният
суперсекретар: Помооощ! Стреляяяяяяят!
Създават нестабилнооооост! Клатят правителствотооооо!
Първи се притичват на помощ балерините и защитават
Борисов с голи гърди.
После Слави Трифонов
го защитава с гола глава. Отвсякъде се стичат хора в защита на
суперскекретаря. Бедни и богати, работни и безработни, инвалиди и
майки с деца, студенти, войници и правостоящи, богатий с парите и
бедний с умът, всички подпират правителството да не падне.
Българският народ се надига от люлката и също покрепя
суперглавният суперсекратар заедно с правителството, като казва:
Българският народ: Бате Бойко, ти си мъж!
Като чува думите “Ти си мъж” Надежда Михайлова си
зарязва отпуската и се връща в София, за да помага.
Симеон също иска да помогне, но изведнъж пред него се
появява духът на Караджата и го пита:
Духът
на Караджата: Да са ме търсили случайно
три самодиви ?
Симеон
Сакс Кобургготски: Интересен въпрос.
Хубаво е, че
се придържате към конкретиката. Ще видим, ще обмислим и като му
дойде времето ще ви отговорим. Важно е националното обединение
и благото на народа.
Духът
на Караджата (развълнувано): Ах! И
ти ли, братко мой, си тръгнал за благото на народа курбан да ставаш?
Симеон
(скромно): Да.
Духът
на Караджата: А от коя чета беше. На
Димитра ли?
- Аз съм
Негово Величество цар Симеон Сакс Кобургоготски, министър
председател на република България - отговаря министър председателят
на република България, Негово Величество цар Симеон Сакс
Кобургготски.
Духът на Караджата
се хваща се за главата, пляска се по челото, стене,
прегръща се,
разплаква се и се връща отново в небесата. |
