ОЩЕ

10-09-2002

3 септември 20024 Защо затъва СДС

али СДС затъва е спорно. Но при този спор много по-убедителни са доводите на тези, които твърдят, че СДС наистина затъва. Или поне, че не напредва. А това вече е безспорно.

е е изненада, че съюзът изгуби влияние и привърженици. Това се случи с всички партии, които проведоха реформите в източна Европа. Някои от тях дори прекратиха съществуването си. Със своите 19%, на последните избори, СДС сякаш беше далеч от такава съдба. Затова и резкият спад на доверието в партията половин година след изборите не беше съвсем очакван.

ой можеше, все пак да се обясни с увлечението по победителите и с все още ненакърнената вяра в приказките за царя и в царските приказки. По-късно, през първата зима на жълтата власт, когато тази вяра вспихна, СДС повиши малко рейтинга си. Съвсем малко. Съюзът бе провел вече националната си партийна конференция, беше избрал своя нов, очарователен ръководител и бе подкупил общественото мнение с посланията си за отваряне на прозорците (каквото и да означава това), за обновление и сближавана с народа. И може би тогава ръководството не успя да разбере какво се точно се случва.

аблуждавано от наивни ентусиасти и хвалено от неизбежните лъстивци, то реши да се поласкае със заключението, че именно новите послания са повишили рейтинга на партията и могат да бъдат основа за възраждането й.

азбира се, посланията бяха мили и привлекетелни сами по себе си. Но беше се случило нещо съвсем друго. Точно по това време се повишиха цените на лекарствата. Точно тогава се появи хаосът в аптеките. Точно тогава дойде  увеличението на патентните данъци. Точно тогава дойдоха първите сметки за ток и парно. Точно тогава в царската партия се появиха раздори и няколко души се отцепиха от нея.

е че Борисов е изверг, или пък има нещо общо с гестаповците и чекистите. Просто той много бързо достигна своето ниво на некомпетентност. Много бързо от телопазител стана генерал. Като при пожар. Самозабрави се, вероятно, от пърформанса си на мъжествения бате Бойко, от камерите и микрофоните, от всеобщото внимание и от рейтинга си. Започва да накърнява доброто име на държавата ни. И няма началници или съветници, които да го спрат, да го поучат, да го съпикясат, пък и да го озаптят.

Точно тогава дойде сравнението между новите и бившите управляващи.

ората все помнеха, че при лошия Муравей Радев заплатите бяха увеличавани, наистина с малко, но редоlно и не символично. А при добрия,  изпедепцан в чужбината Милен Велчев – не. Нито незабавно, нито символично, нито несимволично, нито редовно, нито нередовно. На лекарите и учителите пък, лошото СДС увеличи заплатите с цели 30 процента. Добрият цар не само не ги увеличи  нито със стотинка, но и уволни стотици учители. При лошото СДС се намираха пари за 13-та заплата и коледни надбавки. При добрия цар – не. Лошото СДС не се пънеше да лъже и да се хвали, че ще постигне бързо и качествено увеличение на стандарта на живот. Но постигна увеличение – макар и бавно, макар и с малко. И намаление на данъците – също. И икономически растеж, които жълтите управници тепърва ще се мъчат да достигнат. И инвестиции за които могат, засега, само да мечтаят.               

Точно тези сравнения, а не историческите решения на националната партийна конференция повишиха малко рейтинга на СДС.

овишиха го малко, защото обществото беше вече достатъчно замаяно от тоталната жълта пропаганда, която безспир се оправдаваше за неизпълнените си обещания с мините, оставени от бившите управлявищи, със скелети в гардеробите, със страшния режим на Костов, с торбалановци, които напъхали България в торбите си и я окрали и всякакви подобни истории за плашене на гарги и недорасляци, описани, според безценните упътвания на Стоян Ганев, в бялата книга на черните ужаси.

ще тогава с инстинкта си на удавник жълтото мнозинство почувства, че може да се задържи над водата само като стъпи върху другарчето си и го натопи - един политически похват, препоръчан с величаво простодушие от Емил Кошлуков във фундаментално–историческото му прозрение, че ако не устрои показни съдебни процеси, жълтото мнозинство е загубено.

 през идващата тежка зима, когато вкочинясат и последните плахи надеждици, че поне част от вълшебните царски раздувки поне донякъде ще се сбъднат, единственото, което жълтите стратези ще могат да предложат на народа са единия хляб и показните съдебни зрелища, които, ако и да не доведат до осъждане на някого, поне ще се опитат да втълпят на хората, че четиригодишното управление на СДС наистина е било престъпна.

Ще се опитат и най-вероятно ще успеят.

ащото в началото СДС сe противопоставяше на целенасочените нападки на царската пропаганда. Защото все още поддържаше спомена за огромната работа, която свърши партията и заслугите й пред България. Споменът за това, че СДС пое управлението във времена, когато не беше осигурен нито хляба, нито бензина, когато, не се знаеше с какво ще се отопляват хората през зимата. Затова че извади страната от пълен финансов и икономически крах. Затова че най-после извърши реформите, които никой не се осмеляваше да извърши, че привлече рекордни инвестиции и за пръв път постигна икономически растеж  и то съизмерим един от най-големите в Европа.

същност СДС спаси българската държавност и основа съвременна демократична България. И не само това. Старата възрожденска мечта на страната ни – влизането в Европа - може да се сбъдне единствено и само благодарение на политиката, която съюзът водеше по време на Косовската криза. Именно благодарение на тази политика, толкова хулена на времето си от доста днешни властници, като президента Първанов, например, който преди писа съчувствени писма на Милошевич, а сега бърза да се набута между натовските генерали, може да дойде през есента и поканата за влизане в НАТО. От новите жълтурчета се иска само да не направят някой гаф.

ко всичко това бъде отхвърлено като национално достижение,  ако поддържаната от всички медии царска пропаганда залее обществото ни с жълтата си помия и го убеди, че управлението на СДС е било управление на кражбите и корупцията, че не е свършило нищо добро и затова се е провалило, то СДС ще затъне окончателно като партия.

 каквито и чудеса да измисля новото ръководство, с каквито и благини да примамва общественото мнение, колкото и да се вслушва в гласовете на България, ще чува само ругатни и разсъждения от рода на “Абе вие ли ще ми предлагате промени в коституцията, дето окрадохте страната“.

атова ръководството на СДС би трябвало да защитава достиженията на партията със същата упоритост, хъс и настойчивост, с каквато злоба, ненавист и бяс новите управници ги отричат.

Но точно това новото ръководство не прави.

Може би защото се подвежда по неизбежните угодници, подмазвачи, хитреци, лъстивци или пък простодушни наивници, на които много им се ще добрите нови партийни ръководителни не само да се разграничат от лошите стари, но ако може и да влязат с тях в открити разпри, за да  се коалират накрая с НДСВ.

Може би защото не се чувства достатъчно обвързано с предишното управление.

Може би защото не прави ясна между разтваряне на политически чадър,  разграничаване от обвинените в корупция, разграничаване от осъдените за корупция и разграничаване от оклеветените в корупция.

Може би защото не правят разлика между разграничаване от личности и разграничаване от политика.

Може би защото новите ръководители на СДС преценяват, че някои от съратниците им вече са дотолкова окаляни от жълти и червени, че ще се изцапат и те, ако се доближат тях.

 такъв случай е добре да знаят, че е само въпрос на време кога ще дойде и техният ред да бъдат охулени.  И то охулени от същите тези хитровати лъстивци, които сега ги омайват с поощрения и ласкателства. Точно в избрания от тях и техните началници момент подигравките и прякорите, с които тайно обкичват Надежда Михайлова, например, ще бъдат извадени от улично обръщение и от Интернет, за да влязат във вестникарското и политическо битие.   

аквито и да са причините за вялато и примиренческо поведение на СДС, то е пагубно за съюза. С такава политика  той ще се превърне в маргинална партийка, чиито смачкани остатъци ще се предложат с наведени глави на Симеон за коалиция, само и само за да останат в парламента, оправдавайки краха и унижението си с необходимостта за общ отпор срещу социалистите.

 коалиция с тези остатъци от СДС жълтата партия охотно ще приеме, за да може чрез гласовете им да поостане още малко на власт. Докато социалистите изместят и двете партии, подминавайки със снизходителна усмивка някогашния силен и самоуверен противник, наречен Съюз на Демократичните Сили.

ко междувременно не се появи някой нов лъжец, популист, хитрец, демагог и симеончо, който да спечели лумпенизираните маси с обещанието, че само след 800 дни твърда ръка и ограничаване на гражданските права ще постави България ако не по-горе, то поне наред с великите европейски нации.

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

1 август 20024 Цар и пожарникар

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците