ОЩЕ

10-09-2002

4  юли 20024 Жълтата приватизация:

дързост, творчество, красота

“И когато сетний камък на потъналия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта.

Вий слезнете  от беемветата и целувайки паветата, възцарете вечна обич, вечна правда по света.”

ози откъс, разбира се, не е от Смирненски. Той е от Кобургготски. Личи си по беемветата и по паветата. Иначе по нищо не си личи. Революционният плам, обхванал следовниците на новото време си е припламнал май от оня  факел на новата вера (в случая на новото “вервайте ми “), който дойде в утрото на светла ера заедно с червените (в случая с жълтите) ескадрони. Както всички революционери, така и жълтите, след като се позабавляваха малко с въдворяването на нов, невиждан досега морал, след като се изпробваха неуспешно с незабавна смяна на политическата система и след като подминаха ескадронно незабавното повишаване на пенсиите и заплатите,  чучнаха накрая до единствената, съществената, въжделяваната, лелеяната и незаменима ценност, което дава смисъл, основание и съдържание на всичко  революционно – собствеността.  

 започнаха с най-революционната от всички революционни дейности – национализацията. Още в преддверието на властта те призоваха старото, гнило правителство към незабавно спиране на всички приватизационни сделки, защото вече наближаваше рухването на “старий гнилий строй”, а както се знае при всеки такъв строй, особено при този на Костов, приватизацията се прави в ущърб на широките народни маси. Това не им попречи по-късно да обвинят Костов и министрите му, че са спрели всички приватизационни сделки, защото, както се знае, и да приватизира, и да не приватизира, и въобще каквото и да прави, Костов си е виновен и толкоз. След като събориха гнилия стар режим, жълтите революционери с устрем горд и набег се втурнаха да преразглеждат приватизацията на мини Марица изток, собственост американаската фирма “ Енерджи”, на златните мини в Трънско и на други предприятия, купени от заможни експроприатори.

огава България си имаше премиер, Национална телевизия, нещо което наподобяваше Национално радио и най-вече граждани. Сега, по време на на симеоновото управление подобни събития са невъзможни. И да се случат няма да има кой да ги отрази. Националните медии се превърнаха в “ На негово величество медиите “. Преди половин година пиян военен застреля младеж, но никой не се впечатли. После невинни девойчета загинаха в дискотека, сержант прегази войниче, обществото започна, най-после, да си задава въпроси за отговорността и стигна до загадъчно-художествения извод, че виновни сме всички ние. С едно величаво изключение, обаче. Фамозният господин Сакс Кобургготски. Той не е виновен за нищо и за нищо не е отговорен. Тъкмо поради това в дните на всенародна покруса от смъртта на девойчетата, фамозният господин отиде да си празнува коледата в Испания. Че защо да не зареже сънородниците си, вместо да ги утешава, след като за нищо не е виновен и за нищо не носи отговорност. Ще си минат гражданите без премиер по Коледа, пък и по всяко друго време. Още повече, че те вече не са никакви граждани, а поданици, а поданиците не се възмущават, нито търсят отговорност.Те се омайват, възхищават се, ръкоплещат и се прекланят. Те не могат да си представят такова величествено нещо като Симеон Сакс, че и Кобургготски отгоре, да се изправи пред тълпа псуващи и викащи таксиджии, за да им обяснява каквото и да било. С такива долнобпробни неща могат да се занимават само премиерите на републиката. Кобурггота е нещо друго, нещо възвишени и изискано. То е призвано да баялдисва някъде из таинствените си чертози и да мисли за народа. Какво точно мисли и най-вече какво е измислило за народа това възвишено нещо, никой не знае и никой не се интересува, най-малкото пък народа.

 най-много дързост, творчество и красота се отличи  приватизацията на Варненската корабостроителница. Тя бе раздържавена от държавата. Така се получи едно естествено съчетание между икономическите доктрини  на Маркс, Петър Първи, Енгелс, Луи ХIV, Ленин и Гошо от Каспичан, като последният хем се радва, че са го приватизирали, защото така е по Европата, хем се радва, че го приватизира държавата, та да не го експлоатират капиталистическите акули. В сделките с ДСК и Булгартабак няма чак толкова много красота, то пък има много дързост. Разбира се, не дързост от страна на стратегически инвеститори. Те страхливо се разбягаха пред лицето на опасността, като всички подли егоисти и чорбаджии. Дързост проявиха Емил Кюлев и Майкъл Чорни, които, вместо да се покрият някъде из луксозните тихоокеански острови, се изтъпанчиха да купуват български предприятия. Остана голямата сделка с Българската Телекомуникационна Компания. Не се знае колко дързост, творчество и красота ще има при нейната приватизация. Но отсега се знае какво няма да има. Пари. Така се получи, че при жълтата приватизация имаше и хвалби, и обещания, и концепции, и надежди, и олелия, и дандания, и страст, и любов.  Само две неща липсваха. Пари и инвеститори. И юпитата на Симеон се сецнаха най-после. Защото като не идват пари от инвестиции, както не идват пари от приватизацията, остава само прокурорите да се втурнат да изпълняват жълтите директиви за разтурване на старите приватизационни сделки. А директивите бяха да се вземе имота от лошите, да се даде на добрите и  така да се проведе приватизацията, че тя да бъде изгодна не за собствениците, а за широките народни маси.  Както е в поезията на Смирненски. И в обещанията на Кобургготски.

 действителност обаче на жълтите революционери хич няма да се наложи да слизат от беемветата, да целуват паветата и да възцаряват вечна обич и вечна правда на света. Паветата сами ще полетят към тях. Хвърлени от уволнените работници. Защото след като одържавят раздържавеното, Симеоновите юпита само за 800 дни ще ни върнат отново в 1989 година. Само че без никакви пари, без никаква международна подкрепа и с предприятия, които никой никога няма да купи.Та до това може да доведе жълто-червената смеска от революционен плам и политика, от дързост и красота, от монархизъм и творчество, от комунизъм и приватизация, от популизъм и демагогия, от поезия и национализация, от лъжи и безумни директиви, която придворните депутати наричат успешна политика. Суперглавният суперсекретар на МВР я назова с друго,  по- точно име. И без целофана то би било още по-точно.

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците