24-04-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иво Беров

12 ноември 2002, 15:304

В хамама на обречените 4:

Възходът на генералният секретарисимус

Зловеща комедия на черните ужаси

в един акт с отвратително начало и гаден край

 

Предупреждение:

Не се препоръчва на прекалено чувствителни, на слабонервни, на психически обременени и на Никола Филчев

Действащи лица:

Двама влюбени почитатели (фен и фенка) на Бойко Борисов и на Симеон Сакс Кобурготски. До края на действието не се разбира в какво са влюбени двамата - един в друг или в Бойко Борисов.

....................................

              Действието се развива в Народния театър, където генерал Бойко Борисов ще бъде произведен в генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката. По случай повишението му Народният театър е преименуван във Всенароден театър.

              Към Всенародния театър напират възторжени народни маси. Техният благороден порив обаче е възпрепятстван от куршуми, взривове и бомби, защото в София воюват  бандите на Васил Безбожков – Черепа и Косьо Змеев – Смоковеца.

              Почитателят и почитателката на Бойко Борисов внезапно попадат между двете банди. Почитателят  се опитва възмутено да разсъждава.

Фен (възмутено): Защо вилнее престъпността? Защо избухват бомби и летят куршуми? Ами много просто. Защото Бойко Борисов все още няма достатъчно правомомощия. Но сега, като го направят генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката, с престъпниците е свършено. (към престъпниците): Свършено е с вас. Веч бий дванайсетия кобен час. Елате вий, елате подлеци.

              Избухва бомба и откъсва и двете му ръце.

Почитател: Ох, олеле, боли. Една бомба откъсна и двете ми ръце.

Почитателка (фенка) на Бойко Борисов: Нека гледаме положително на нещата, както пропоръчва любимия наш цар и премиер Симеон Сакс Кобургготски. Нямаш вече ръце, но пък ти останаха краката. С тях все още можеш да отидеш и да видиш как произвеждат нашият любимец Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус.

Почитател (към фенката): О, да, права си. Да търсим позитивното и градивното. (към престъпниците) Безумци! От всяка капка кръв пред вас ще бликнат нови хиляди почитатели на Бойко Борисов!

Почитателка (допълва): И на Негово Царско Величество Симеон Сакс Кобургготски.

              В този миг избухва бомба и откъсва двата крака на почитателя.

Почитател: Ох, боли. Ужас. Ами сега. Без крака няма да мога да отида до Всенародния театър. Ще пропусна повишението на Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус. О, колко жестока е съдбата.

Почитателка на Бойко Борисов: Ти пак не гледаш градивно на нещата и не виждаш позитивното в тях. Може да нямаш ръце и крака, но затова пък имаш очи, с които да видиш как повишават любимия наш главен секретар на МВР. Облегни се на мен, аз ще те пренеса до Всенародния театър. Съвсем близко сме вече.

              Почитателката и почитателят стигат до Всенародния театър и тъкмо почитателят да види как произвеждат любимеца му Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката, един случаен куршум засяда в главата му и го ослепява.

Почитател на Бойко Борисов: Сбогом, прощавай, Бойко Борисов. Ръце си нямам, да те прегърна. Нозе си нямам, за да отида във Всенародния театър. Очи си нямам, за да видя как те произвеждат в генерален секретарисимус и главен генералисимус…

Почитателка на Бойко Борисов (като го прекъсва): Ама правилно каза нашият вожд, учител и цар Симеон Сакс Кобургготски, че много им пречи мисленето на българите. Точно заради това глупаво българско мислене не успя да ни повиши заплатите незабавно и несимволично. Ние все гледаме откъм черната страна на нещата. Докато човек носи глава на раменете си винаги трябва да гледа напред и да търси положителното. Няма защо да хленчиш. Аз ще ти разкажа какво става във Всенародния театър.

             Нова бомба откъсва главата на почитателя. Главата пада на паважа и се разцепва. Зрителите могат да не се плашат, защото от нея не потича мозък, нито пък се размазва по стените./

Почитател (горестно): Ами сега? Тия взривове ми откъснаха и главата. Какво положително има тук.

Почитателка: Трябва ли ти глава, за да верваш на любимия наш цар Симеон и да гласуваш за него ?

Почитател (Обнадеждено): Не.

Почитателка:  Ето ти едно положително нещо. А трябва ли ти глава, за да верваш, че Бойко Борисов ще се справи с престъпността?

Почитател (градивно): Положително не.

Почитатателка (Позитивно): Ето ти още едно позитивно нещо. А трябва ли ти въобще глава, за да мислиш?

Почитател (Възторжено): Не. Та нали любимият наш Негово Величество Симеон Сакскобургготски мисли за нас.

Почитателка: Ето, виждаш ли, че можеш да имаш градивно и позитивно отношение.

Почитател:  Да, права си. Кръвта ми, например, все още не е съвсем изтекла, аз все още не съм умрял, а ти все още ме обичаш, нали, скъпа ?

Почитателка: Нека не говорим за това, което ни разединява. Нека потърсим това, което може да ни обедини, както казва нашият премиер. А нас може да ни обедини само общата ни любов към Бойко Борисов. И към любимото ни величество Симеон Сакс Кобургготски, разбира се.

              В този момент пада бомба и ги разединява чрез доразчленяване и разкъcване. Различните им части и членове се разхвърчат в разни посоки и падат навсякъде.

Различните им части и членове: Ние сме на всеки километъъъъъъъър !

Хор на бившите чавдарчета и строители на Хаинбоаз: Пада другарят в смъртен бой!

              Пада мрак, пада още една бомба, пада и завесата.  

              Рейтингът на Бойко Борисов се вдига.

              Край на акта, край на комедията.

В хамама на обречените  1  2  3

home    top


© 2002 Още Инфо