|
Преди две
години покойният Светослав Лучников публикува статия, която беше
озаглавил “Нещо гнило”. Тогава той предупреждаваше, че опасното
размиване на границите в политическото поведение на президента
Стоянов, пък и на самото СДС, ще доведе до катастрофа. Така и
стана. Тогава думите на г-н Лучников бяха много популярни сред
редовите членове и симпатизанти на сините, но не и сред партийните
върхове.
Петър
Стоянов прие думите му като лично заяждане и от висотата на своята
инстанция нападна възрастния човек в нарочно изявление, излъчено
по БНТ преди централните новини. Днес Стоянов не е президент и
вероятно е приключил своята политическа кариера. Само преди
година и половина никой не можеше да си представи, че това е
възможно.
От
дистанцията на времето реакцията му тогава изглежда инфантилна.
Ако беше послушал Лучников, а не себе си, ако се бе доверил на
опита, а не на своето самомнение, днес Петър Стоянов щеше да кара
втори мандат. Припомням този конфликт, защото неговият механизъм
неизменно се възпроизвежда в сините редици. Пак Лучников на
последната конференция на СДС предупреди, че изборът на новия
лидер не бива да бъде движен от емоционални подбуди, че Надежда
Михайлова може да се превърне за СДС в онова, в което Симеон
Сакскобургготски се превърна за българите – магия, която
развращава. Не го послушаха, някои даже го освиркваха.
Самата
Надежда и нейните поддръжници приеха твърде лично думите на стария
човек и след нейния избор автоматично разделиха СДС на стари и
нови. Тогава се появиха репликите за проветряването, които
останаха без покритие. Година след прословутата конференция една
мутра още е шеф на СДС във Варна, а сините в София май пак ще
разчитат на парите на Антоан Николов за изборите. Днес доверието в
СДС е колкото това на НДСВ, при положение че от две години не е на
власт.
Покойният
Лучников пак се оказа прав. Лидерството на Надежда Михайлова е
огледален образ на лидерството на Симеон ІІ. Добра опаковка без
особено съдържание.
Бих искал
отново да подчертая, че не влагам лични чувства в думите си, а
само се опитвам да размишлявам върху политическата ситуация на СДС
днес. Правя тези уговорки, защото знам интригантския манталитет,
който е присъщ не само на тази партия, но и на българите въобще.
СДС е в
тежка криза. Може би най-тежката от своето създаване. За това има
най-различни причини, но тази, на която ще се спра, е лидерството.
То все пак като че ли си остава най важното в българската
политика. За съжаление в България няма структуриран живот. Всичко
е хаос. Партиите без изключение страдат от криза на
идентичността.
НДСВ е
еманацията на всичко това. Тя е партията-мечта за българите.
Безпринципна сбирщина от хора, които имат Ръководител, чието име
носи партията. Това е изопаченият образ на лидерството, което е
крайно важно не само за функционирането на партиите, но и на
самата държава.
13 години
след началото на прехода в България все още няма пълноценно
работещи институции. Все още всичко зависи от субективната воля на
един или друг влиятелен в момента политик. Такива са българските
възможности. Ако Костов не беше упражнявал ефективно своето
лидерство, нищо от успехите, които бяха постигнати за четирите
години синьо управление, нямаше да бъде факт. Не казвам, че това е
добро, но такава е реалността. Лидерът е онзи, който задава не
само дневния ред на организацията, но и смисъла на нейното
съществуване.
Надежда
Михайлова не може да се справи нито с едното, нито с другото. Тя е
хаотичен, неконцентриран и лишен от политическо въображение лидер.
Политическите й ходове следват светските хроники и се изчерпват с
огромно количество безсмислени срещи от всякакъв вид. Не знам
какво си е представяла, когато се е кандидатирала за лидер на СДС,
но очевидно нейната представа няма нищо общо с действителността.
Да изглеждаш добре е голямо предимство, особено в България, но
далеч не е достатъчно.
СДС няма
остър профил, нито ясно артикулирано опозиционно говорене.
Парламентарната група няма стратегия на поведение, ръководството
на СДС не създава новини. Всяка седмица имат пресконференции и
изяви. Нищо от посланията им не се чува. Чу се само, че Панайот
Ляков нападна Елена Йончева, а Надежда се извини на Станишев.
В
структурите из страната нещата не са по-различни. Една година СДС
слушаше България, а от местните клубове все се оплакват, че никой
от ръководството не ходи при тях. Много често можете да срещнете
партийни членове, които не знаят имената на хората от НИС, които
не можаха да реагират адекватно на нито един от ежедневните
управленски скандали. Дори и подслушването на техния лидер от МВР
не ги изкара от летаргията. Всяка партия би извлякла неимоверни
политически дивиденти от подобен скандал, още повече че сред
подслушваните бяха както висши магистрати, така и журналисти. СДС
проспа и този шанс.
На всичкото
отгоре се заиграха и с Петър Манджуков, чието име развяваха като
символ на червената клиентела. Случаят с присъствието на Панайот
Денев
(шеф
на “Информация и анализи” в СДС)
в обществения съвет на манджуковата телевизия далеч не е
безобиден. Опитът на ръководството да замаже гафа - също. Ето
защо не е чудно, че социологическите проучвания предвиждат
катастрофални за партията резултати на местните избори. Бъдещето
на СДС е поставено под въпрос, а заедно с него и бъдещето на
същинската демократична алтернатива в българския политически
живот. Тази статия е опит да започнем разговор за това бъдеще. |
