А какво именно става в СДС според вас?

Нищо не става и това е вече твърде много. Защото СДС не е ЕООД. Не е и приют за напъдени държавни чиновници, които чакат да им дойде времето. СДС – ако някои са забравили, беше надеждата на хората за по-достоен и справедлив живот. Беше надеждата на хилядите, които в зимата на 1997 стояха на барикадите, за да изгонят виновниците за поредната национална катастрофа. И ако в СДС нищо не става, това е просто предателство спрямо тази вяра.

На фона на това нищо, на пълната липса на активност и очевидната неспособност на сегашните лидери на СДС да задават дневния ред на обществото, а не просто да вървят след събитията, и най-дребния скандал в партията отеква като плесница. Като този с Панайот Денев например. Съжалявам, но в случая проблемът изобщо не е негов и не става дума за евентуалното му оцеляване на заемания пост – то впрочем и не интересува никого. Проблемът е на Надежда Михайлова, защото изважда на повърхността нейната неспособност за автентична лидерска реакция. Защото когато един лидер разбере, че негов служител, завеждащ не само медийния, но и аналитичния отдел в неговата партийна централа, си запълва времето, като дава мъдри съвети на Манджуков как се прави телевизия, има само един единствен вариант за реакция: веднага да покаже вратата на този човек и също така веднага да направи публично изявление по този повод. Надежда Михайлова не направи това, въпреки че – както се оказа – участието на Панайот Денев в Манджуковата телевизия е било публичен факт още отпреди две седмици, като самата тя е била уведомена лично от него .

Това спотаяване вече е необяснимо. Как прочее СДС да има стратегия, когато човекът, натоварен да я формира, съветва главния спонсор на кампанията на Първанов, собственика на в. “Дума” – оръжейният търговец Манджуков?! Да не говорим, че изобщо назначаването му на този пост поне за мен е напълно необясним акт. Лидерите на СДС би трябвало поне да си спомнят, че дни след като Майкъл Чорни беше изгонен от България като заплаха за националната ни сигурност, не друг, а ръководената от Панайот Денев БТА разпространи негово интервю, в което на цели шест страници се оплюваше правителството на Иван Костов, министър в което беше и самата Надежда Михайлова.

За съжаление това е само върхът на айсберга. И тъй като съм все още член на Националния съвет на тази партия, имам пълното право да се интересувам от това какво прави и какво не прави тя – и питам:

Коя е причината да се остави цялото поле за опозиционна активност на БСП, а СДС да се спотаи зад тезата, че сега за пореден път “не е време” да се клати кабинета на Симеон Сакскобургготски? Прочее какво стана с публично обещания вот на недоверие – в случай че премиерът откаже да освободи своя вътрешен министър по повод абсолютния скандал с подслушванията и назначенията на кадри от бившата ДС на възлови постове в службите за сигурност? Каква е причината за вялата и немощна реакция по провала на скандалната приватизация на “Булгартабак”? Или и това не е достатъчен повод да се иска вот на недоверие на правителството?

Какво стана с проекта за 24-те промени на конституцията – единственият качествен проект на СДС от година насам – и защо вместо да бъде отстояван, се стигна до нещо като национален консенсус на нещо като кръгла маса за нещо като козметични промени? Защо месеци след като синята партия стартира програмата си с 24 предложения за радикален конституционен ремонт, бе направена крачка назад с питането до Конституционния съд  - и с това бе отворена страхливо възможността за отказ? Защо днес СДС само констатира, че  възможностите за съдебна реформа били стеснени, без да обели и дума за абсурдното решение на КС, контролиран от юридическото лоби в същата партия – решение, което просто прегазва Конституцията и съвсем директно поставя под въпрос атлантическата интеграция на страната ни – и в този смисъл е чисто и просто национално предателство, акт, достоен за доблестта на Васил Гоцев и за възхищението на Спартак Дочев?

Или СДС забрави, че трябваше да бъде гарант именно за присъединяването на България към НАТО? Защо лидерите на СДС премълчават изводите от последния доклад на натовските експерти, които класират страната ни на мястото на последната единица в схемата 5+1+1? Не ги ли тревожат констатациите за трагичното дередже на българските служби за сигурност например, които не са в състояние да осигурят опазването на класифицираната информация дори на ниво членове на правителството? Или не знаят за какво става дума? Или не искат да използват златните за всяка опозиция шансове, които дава този доклад и императивните, при това твърде кратки срокове, посочени в него? Или пък просто са се примирили с кадрите на Държавна сигурност, пласирани от щадения от тях министър Петканов на всички стратегически важни постове?

Какво стана със “СДС слуша България” – чу ли я наистина или си направи оглушки? Чу ли лидерът на партията примерно какво мислят софийските седесари, или се отказа от своя рейд по общинските организации, защото навсякъде я питат защо СДС продължава да търпи Антоан Николов? И наистина – защо и в името на какво продължава да го търпи? Заради обещания да финансира предизборната кампания срещу това да пласира отново “свои хора” в листите за общински съветници? Заради това ли изведнъж се оказа, че Надежда Михайлова и Пламен Орешарски не можели да работят с Евдокия Манева (която впрочем беше едноличен избор на същата тази Надежда Михайлова)? Или не знае с какво се занимава той в момента – със спешно прехвърляне на последните апетитни хапки собственост на софийските общини към фирма “Софийски имоти”? Защо продължава самоубийственото мълчание по повод кандидатурите за кметските избори в София и другите големи градове? Не е ли все пак ясно, че с досега обмисляните кандидатури шансовете ни са равни на нула - и ако трябва да убеждаваме софиянци да гласуват примерно за Пламен Орешарски, кампанията трябваше да е започнала още преди месеци? Защо СДС сви знамената и се отказа от всички остри реакции по повод безобразията, които управляващите сервират ежедневно на все по-отчаяните българи – истина ли е примерно, че депутати от парламентарната група на СДС са били убеждавани да спират свои парламентарни питания, защото в тях се засягало името на... Бойко Борисов?

На последната Национална конференция Надежда Михайлова беше избрана именно като символ на промяната на СДС.(Няма как да не призная – не без моя помощ. И го признавам с болка и съжаление.) Хората гласуваха за нея заради обещанието да отвори прозорците на “Раковска” 134, за да влезе свеж въздух. Повече от година по-късно резултатът е катастрофален. Тези, с които трябваше да се справи, просто я опаковаха: днес посланията на СДС звучат отново от устата на Димитър Абаджиев, а седесарите вместо в. “Демокрация” четат партиен бюлетин, в който са отпечатани... парламентарни речи. Партията е все така разпъната между два властови центъра – НИС и Фондация “Демокрация”, нейният рейтинг си остана закован някъде около десетте процента – и това, изглежда, не тревожи никого. Имам лошото чувство, че тази позиция просто задоволява нейните лидери, че те са се примирили с идеята да бъдат в опозиция и в следващия парламент. А може би и завинаги? Може би подобен вид политически минимализъм е удобен и уютен, може би той дава достатъчно възможности за светски живот и паркетно политиканстване. Но в същото време той подменя волята на всички онези, за които СДС беше нещо повече от куха абревиатура с декоративни функции. И ако настоящите лидери продължават да поддържат сегашното снишаване и спотаяване, по-добре е наистина да си вземат шапките и да си вървят, преди да са съсипали всичко.

Вашите коментари