9
февруари 2004 16:00
Разходка из Балканите
Светозар Пейович,
професор в университета “А&М”, Тексас
(от
седмичния бюлетин на Института за
пазарна икономика)
Наскоро се върнах от
двуседмично пътуване до Словения и Сърбия и Черна гора. Пътуването
беше финансирано от фондацията “Атлас” от Феърфакс, Вирджиния. В
следващите редове описвам наблюденията си и субективните си
впечатления от това пътуване. Самият доклад беше написан за фондацията
“Атлас”, но искам да споделя впечатленията си също със семейството си,
с конгресмена Джеб Хенсарлинг, с колеги и приятели.
От последното ми
посещение през 1997
Словения
страшно много се е
променила. Може да се каже, че преходният период там напълно е
приключил. Днес Словения изглежда точно като другите страни от Западна
Европа. Страната е избрала свой собствен път на развитие, който следва
западноевропейските традиции на социалната демокрация. Като имаме
предвид човешкия капитал, етиката на работа и разположението в
Централна Европа, моето впечатление е, че повече класически
либерализъм и индивидуална свобода биха направили Словения още
по-просперираща. Обаче словенците са направили свой собствен избор,
следвайки все пак западното разбиране за политическа и икономическа
свобода. Така че не е изненадващо, че фондацията “Херитидж” определя
Словения, според повечето показатели, като “свободна страна”.
Няколко
преподаватели от университета в Любляна ме заведоха на вечеря в много
приятен сръбски ресторант (храната беше отлична). Това, което ми
направи най-силно впечатление по време на дългите разговори бе, че
темите и проблемите, които колегите в Словения предпочитат да
дискутират, са различни от тези, които обикновено чувам в
|
|
Сърбия и Черна гора.
Словения и Сърбия се превърнаха в два различни свята. Моите разговори
с университетски преподаватели през тази вечер, по нищо не се
различаваха от дискусиите с колеги от повечето западноевропейски
университети.
|
Домакин ми бе
Жозе Менсингер, ректор на университета в Любляна, който е един от
най-старите европейски университети (основан в началото на ХVІІ
век). Въпреки че с него имаме различни възгледи по много въпроси,
аз дълбоко оценявам неговите академични познания, интелект и
икономически знания. С повече от четиридесет години академичен
опит зад гърба ми, мога да кажа, че Жозе е използвал времето и
труда си, за да изравни академичните стандарти в университета в
Любляна с тези в западните страни.
Лекцията ми във
факултета по право предизвика сериозен интерес. И преподаватели, и
студенти проявиха буден интерес към темата, макар че беше твърде
дълга (деветдесет минути). Студентите зададоха някои много важни
въпроси. Смятам, че програмата по право и икономика на
университета в Любляна има много добро |
Любляна - старият град |
бъдеще. Основна
“движеща сила” в нея е д-р Катерина Заич. Тя е защитила своя докторат
по икономика в университета “Джордж Мейсън”. На края на моя семинар,
деканът на правния факултет ме награди с прекрасен медал и сертификат.
От Словения отидох в
Черна гора
Моите колеги и
приятели – Джон Мур и Леонард Лиджио вече бяха пристигнали в
Подгорица. Джон току що се беше пенсионирал след дълга и
знаменателна академична кариера, включваща президентство на колежа
“Гроув Сити”, съвместно ректорство на университета “Хувър” и
достигането до втория по важност пост в “Националната фондация на
науките” през 80-те години. Леонард е вицепрезидент на фондацията
“Атлас”, преподава в университета |
|
Подгорица - поглед откъм реката |
“Джордж Мейсън” и
освен това е в момента президент на обединението “Мон Пелерин”. Всеки
от нас проведе по една лекция в университета в Черна гора и представи
доклад пред Втората международна конференция за предприемачество.
Мисля, че успяхме да заинтригуваме аудиторията от близо двеста души.
Студентитете зададоха много въпроси, искаха да научат, например,
нашето мнение за Европейския съюз. Студент попита дали Черна гора може
да си позволи да не се присъединява към ЕС. Един от моите колеги
обясни, че разходите по присъединяване могат да бъдат много високи.
Например, разходите за наемане на
служители (различни
от заплатите) ще трябва да се хармонизират с нивата в най-развитите
страни, като Франция и Германия. Това хармонизиране в последствие ще
увеличи разходите за правене на бизнес в страните, в които повечето от
отраслите са сравнително трудоемки като Португалия, Полша и други. За
компенсация, ЕС им изплаща фиксирани като сума средства. Ако приемем,
че тези плащания са равни по размер на по-високите производствени
разходи, изводът е, че по-бедните страни от ЕС получават “известно
обезщетение” срещу това, че се отказват сами да определят
законодателството си. Това положение трудно може да се определи като
равноправни отношения.
Не смятам, че някъде
другаде в Източна Европа има програма за докторанти по икономика,
която да отдава толкова внимание на Австрийската школа, Теориите за
обществения избор и Новия институционален икономикс, колкото
програмата на Веселин Вукотич в университета в Черна гора. Вукотич е
събрал ядро от млади хора и този човешки капитал ще бъде особено
важен, ако Черна гора стане независима и реши да не се присъединява
към ЕС. Като прибавим и много добрите млади икономисти като Милица
Вукотич, Драгана Остожич и Мая Бакович, докторантите от Университета в
Черна гора също ще получат добро образование по икономика.
Слободан Ковачевич,
известен композитор от Черна гора, ни покани на гости в своята къща в
провинцията. Запалихме огън в средата на къщата, опитахме много местни
храни и напитки под акомпанимента на музика, изпълнявана от “гусла”
(старинен еднострунен инструмент, който векове наред се е използвал за
съхраняване на местните традиции и историческите митове). Ковачевич
изпълни за нас известното си произведение – “Черна горо, Черна горо”.
Тази песен съдържа в себе си силата на национален химн. На следващия
ден Веселин ни заведе до града Орази, родоначалното място на клана
Пейович. Бях горд, че двама от най-близките ми приятели видяха от къде
произлизам.
Мило Джуканович,
министър-председател на Черна гора, ни прие. В началото предполагахме,
че срещата ще представлява кратка размяна на любезности, но се получи
интересна дискусия, която продължи час. Премиерът не разговаряше като
политик, а според всички нас, бе много открит и сърдечен. Той ни
разказа за направо невероятния и освен това незаконен натиск от страна
на ЕС ца това Черна гора и Сърбия да останат една държава, а също така
за икономическите проблеми на страната и за сложните преговори със
Сърбия. Разговорът с Джуканович за ЕС само потвърждава теорията за
обществения избор, според която лидерите на ЕС се интересуват
единствено от поддържане и разширяване на своите правомощия. Един от
двамата ми колеги му зададе въпрос по чувствителна тема: “Защо
поддържате независимостта на Черна гора?” Отговорът му беше
едновременно искрен и съществен. Министър-председателят каза, че от
1918 досега черногорците не са имали възможност да взимат решения за
бъдещето си. Освен това, каза той, е около десет пъти по-голяма от
Черна гора. Това означава, че ако остане в съюз със Сърбия, накрая
Черна гора ще загуби националната си идентичност. Интересно е да се
отбележи, че много малко хора в Сърбия приемат втората причина.
Някои считат
Джуканович за престъпник, защото е участвал в контрабанден внос на
цигари и петрол по време на санкциите срещу бивша Югославия. Аз имам
свое собствено мнение по тази тема. На първо място,
законосъобразността на тези санкции е спорна. И ако това е така, кои
закони Джуканович е нарушил всъщност? В случая по-важното е друго -
много хора ми казаха, че той е използвал приходите от контрабандата,
за да изплаща заплати и пенсии в Черна гора. Така че докато
изплащането на пенсиите и заплатите в Сърбия е закъснявало с шест
месеца, на хората в Черна гора е плащано на време. Дали Джуканович е
задържал част от парите за себе си? Ако бях черногорец, това нямаше да
ме интересува. За мен щеше да е важно аз да получавам парите си
навреме.
Моето впечатление е,
че Черна гора и
|
Сърбия
няма да останат
заедно. Хората, с които разговарях в двете страни (включително
шофьорите на такси), не проявяваха особен интерес от запазване на
обединението. Но ми направи впечатление, че няма враждебност между
сърбите и черногорците. Струва ми се, че по-голямата част от тях
са добри приятели и ще останат добри приятели.
Основният
проблем за бъдещето на Сърбия са националистите (най вече
необразовани хора или дори по-лошо, училите-недоучили). С
неспособността си да се отърсят от предразсъдъци от миналото, тези
хора застрашават бъдещето на страната. Обединяването на социалисти
и националисти в Сърбия досега е навредило |
Белград: Университетът |
най-малко на едно
поколение, а по-вероятно на две. Дори по-лошо, националистите и
социалистите търсят и получават подкрепа от Русия. В цяла Източна
Европа и особено в Балтийските страни е силно изразено чувството, че
Путин е ясна и действителна заплаха за новопридобитите свобода и права
на хората. Много пъти ми казваха, че руският президент започва да се
чувства като нов цар. И затова не е изненадващо, че социалистите и
националистите търсят колаборация с Русия.
В Белград изнесох
лекция пред факултета по политология. Деканът на факултета, както и
някои от най-известните преподаватели по политология и икономика в
Сърбия се присъединиха към голямо множество студенти. Мисля, че думите
ми бяха посрещнати много добре. Репортерка от белградския всекидневник
“Данас” посети лекцията и си водеше бележки. След това тя дойде при
мен за допълнителен коментар и разяснения. За съжаление, интервюто
беше публикувано преди да мога да го прегледам. Така че не можах да
коригирам някои дребни неточности (като например дефицита по време на
управлението на Рейган, разликата между федералния и държавния бюджет
и др.). Все пак, репортерката беше разбрала правилно основното ми
послание. Смятам, че интервюто стана сполучливо.
Дъщеря ми Бренда се
присъедини към мен за няколко дни в Белград. Градът значително се е
променил след последното ми посещение. Станал е много по-чист. Хората
изглеждат по-щастливи. Магазините изглеждат добре и предлагат
разнообразие от стоки. Ромската музика е добра както винаги. Джон и
Бренда се опитаха да пеят заедно с група ромски музиканти, които за
съжаление пееха фалшиво. Обслужването обаче все още е незадоволително.
Когато човек влезе в магазин, все трябва да потърси някой, който да го
обслужи хората от персонала не са приучени сами да посрещат
потребителите.
Пиша тези редове
преди изборите в Сърбия. Смятам че хора като Шешел, Милошевич и
техните последователи са най-деструктивните елементи на сръбското
общество в наши дни. Надявам се, че те да загубят изборите на 28
декември. В противен случай, ще бъде много жалко за всички свестни
сърби, които познавам. А най-потърпевши ще бъдат младите хора в
Сърбия. |