Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

10 февруари 2004 15:10

Професия: грък

Егея – море, острови, слънце и гърци

Марин Божков

Да си грък не е националност, а професия. От тази гледна точка най-добрият грък е професионалният грък, а гръкът-аматьор не се ползва с уважение в обществото.

Професията “грък” е много трудна. Тя се изучава от най-ранно детство, но малцина са тези, чийто талант ги е довел до признанието на съвършени гърци. Те са описани в книгите, ползват се с престижа на национални герои и са пример за подражание на нацията.

И въпреки всичко истински професионален грък не се става. Трябва да се родиш такъв. Мнозина позабогатели от далавери в някогашното съветско пространство хора смятат, че е достатъчно да натрупат някой и друг милион, да си купят къща в Гърция и готово – станали са гърци. Не е така. За гръка е важно да взима пари, а не да има пари. Именно своята способност за взимане гърците упражняват върху постсъветските кандидат-гърци. Те са перспективни и добре приети кандидати, докато имат пари. Но въпреки това винаги си остават кандидати.

Гърция е в най-южната част на Балканите. Очарователна страна, населена с мили хора. Из зеленикавите плитки води на Егейско море са пръснати безброй кръгли острови, изглеждащи от въздуха като монети с различна стойност. От брега към тях се протягат многобройни дълги полуострови, успоредни като пръсти на ръка, протегнати към монетите в морето – да ги приберат в гръцката кесия.

Напоследък глобализацията, техниката и Европейския съюз

с неговото свободно придвижване повлияха пагубно на професията “грък” и нейните тайни започнаха да изчезват. Но да гледаме бодро. Все още има много професионални гърци. Все още. Това крепи държавата.

Да си грък е нещо толкова велико, че когато се видиш в огледалото, трябва почтително да сваляш шапка.

Чужденецът не може да разбере това. Не и докато не види истинския професионален грък в акция.

пари от желаещите да погледнат. Събира  по много пари – тем подобни са работили цяла година, за да си платят, та полузадушени от жега да зяпат гръцките старини. Нека да работят – това им е работата. Той своето си го е изработил преди две-три хиляди години. Да идват, да плащат и да се учат.

От това описание най-наблюдателните ще видят сърцевината на гръцкия начин на живот. Част от неговите тайни са:

- Да не се опитваш да правиш нищо. Всичко вече е направено. Ти само трябва да седиш на касата и да прибираш парите.

- Да се впишеш в пейзажа, сякаш си част от него. Маскировката е от основно значение за печалбата, защото напоследък туристите станаха плашливи и предпочитат да гледат Акропола отдалеч. Така че преди плътното им приближаване до старините не бива да различават в полегналия субект събирача на такси. Ако е задължително да има табелка, че за разглеждането се плаща, тя трябва да е по възможност на старогръцки. Хем по-автентично, хем жертвата няма да се усети, преди да е станало твърде късно.

- Да гледаш и да се държиш така, сякаш има още много за показване - само срещу още малко пари.

- Да си придаваш вид, сякаш единственото нещо на света, което има значение за теб, е просвещаването на варварите, а парите им въобще не те интересуват. Е, щом толкова настояват, да ги дадат.

- Да се усмихваш на хората. Да изглеждаш благочестив и почтен. Истинският грък действително е такъв. Понякога...

За тези, които още не са разбрали професията “грък”, продължаваме да навлизаме все по-дълбоко в Гърция.

Навътре в сушата се простират поддържани и приветливи маслинови горички. Между дърветата се виждат усилено работещи хора, които си приказват на български. Може. Те работят, значи не са гърци. Не са длъжни да общуват на най-изискания език на света.

Изобщо напевният гръцки език никак не се връзва с тежка, изтощителна работа. На него най-върви да кажеш:

- Калимера, Йоргос – дай едно узо. - Това изречение казва много повече за същността на гърците от “Енциклопедия Британика”.

Разбира се, съвсем друго е да се провикнеш през двора:

- Иване, стегни се да разтовариш камиона, после тури ярма на добитъка и тичай у Пешови, че ще бием бетон!

камъни, и да се обърне с благодарност към своите предци, дали му възможност да си лежи до обяд.

идват да се зверят на гръцкия камънак?

И за да видят всички, че народите не са равни, дойде Олимпиадата в Атина.

При представянето на кандидатурата на гръцката столица словата се лееха с красноречието на Платон и Аристотел, проектите на грандиозните олимпийски съоръжения бяха като че правени лично от Питагор и Архимед, а конкурентните градове кандидати се заклеймяваха с филипиките на Демостен. И като естествено признание за гръцкото превъзходство, Атина беше избрана за домакин на Олимпиадата. Мина известно време, сладките речи не спираха, субсидиите се приемаха с благодарност, но нищо не се строеше. На тревожните въпроси какво става, следваше

неизменно спокойният гръцки отговор: “Не се тревозете. Сте видите, це всицко сте се оправи.” След това на публиката се представяха най-новите олимпийски стихотворения на гръцките поети.

И “всицко” се оправи. Гърците отново се оказаха по-мъдри и по-културни от варварите, които здраво “налягаха веслата на галерата”.

* * *

Така след две хиляди години, над грандиозните останки на Олимпийския стадион в Атина отново жестоко ще пече слънцето. Откъм Пирея едва ще се долавя морският полъх. В сянката на стената ще седи почти полегнал един истински професионален грък и ще събира пари от  полузадушените в жегата чужденци, желаещи да видят гръцкото чудо от далечния ХХІ век.

В листовката, продавана заедно с билета (само срещу още малко пари), ще пише, че това е поредното чудо на гръцкия гений, представляващо част от грандиозния олимпийски комплекс, построен само за две години.

И всичко ще бъде истина.

Отпечатано в "Седем"