Седат си Нане и Вуте у кръчмето и си пият изтънко от ракийката. Нане се подсмива под мустак: - А бре, Вуте, чуе се, дека нещо са сакали да ти земат? Некакво интервуте ли там… Не сме знаяли, че имаш такваа гяволия. - Я ги мани тия глупости, оти и без това ми се е подпалила главата да мислим. - Е що мислиш па толку? - Мислим как да се оправат шопето. - У каков смисъл. Оти он царо ни оправи отсекъде вече. - Не такъво оправяне бре, тебе се това ти у простата глава. Хортувам ти, да станат шопето богати, ама много. - И измисли ли го? - Па измислих го та. Я сите да си викнеме по една ракия, оти язека съга почвам да ви  отварам очите.

© Александър Божинов*

- На шопо му дай такваа задача и он веднъга се стръкне да я изпълни. Кога кръчмето утихне, Вуте почне:

- Значи съга така, пръво ния, шопето, че улезнеме у война с Русия!

- Бре! – каже Кире.

- Не бре, ами бре! - заклати капа Нане.

- Море, че ги изтепаме, ама дека че ги копаме после? – рече замислено Мето.

- Никой нема да тепаме и никой нема да копаме.

- Е оти че се абиме тогай? – питат сите.

- Че ви кажем оти. Напальон улезна ли у война с Русия?

- Улезна.

- Загуби ли я?

- Загуби я.

- Съга франците по-богати ли са от шопето?

- По-богати са.

- Хитлер улезна ли у война с Русия?

- Улезна.

- Загуби ли я?

- Загуби я.

- Съга германецо по-богат ли е от шопето?

- По-богат е.

- Е те така и шопето че улезне у война с Русия, че я загуби и че стане богато като френецо и като германецо.

- Бре д’ебем тоя Вете, у неговата капа имало глава. Че земеме да фанеме да рипнеме, да скокнеме, да загубиме тия войни и да станеме богати. Давай да обявиме войните по-бърже, че пари требат. Викайте Пена, да шие знамето.

- Па ние не сме го измислили още.

- Че го измислиме, да го и у знамето баш. Пиши: парче платно лакът на лакът, отгоре – шопска капа лакът и малко на лакът и малко и най-отгоре – шопска уста два лакъта на два лакъта!

- А връз них едно шопско лайно три на три – обади се Пандо некак подигравчийски.

- Пандо, оти си не траеш, кога ората говорат? Мани го Пандо, ами пиши: на знамето че извежеме сърмено: „Посирайте се врази, оти шоп че ви гази!“

- Шопето се разшава, сите сборуват, некой запева и шопскио химн. А Вуте си подпине некак умислено от ракийката и се подсмива под мустак. Кога земат да се вадат и ножове, каже:

- После си викам: нема нужда да улизаме у никви войни со никакви Русии.

- Оти бре, Вуте? Тебека не требват ли ти паре?

- Требват ми, ама си помислих и друго. Шопето земе, та фане, та скокне, та тропне, та фръкне! И ако спечелиме тия войни, после, а? Що че чиниме после, питам язека?

- Лелеее, мани, каква поразия чееме да направиме! Язък, Вуте, ако не беше се сетил за тая работа, до съга да сме загубили барем половината войни. Ама като нема късмет да забогатее шопето, нема. А наздраве!

- Наздраве, отвърне шопето намусено и се разойде по масите. Нане и Вуте си останат на нихната си маса и продължават:

- Нане - каже Вуте, – мислим си, май че се наложи да ю туриме мандалото на - - Другата България и да я манеме от ефиро.

- Оти па чак това бре, Вуте?

- Оти вчера дойде оня, що сакаше да ми земе интервутето. Утре че дойде некой от Тошо-Тошевите и он па че ти засака интернането.

- Това па що е, интер… къде го рече бре, Вуте?

- Оно е… така де, на сички. Така беше у Интернационало.

- Де бре, Вуте, а Пена?

- Па они може да речат, че има и интерпена и да си я земат за общо ползване. - Оно от това за Пена лошо нема, ама що че чини шопето после?

- Що че чини?

- Че требе да ни интегрират тогай.

- Вуте, какви са тия думи бре, че се задавиш с них.

- И накрай, Нане, че ни глобализират! Това значи – целио свет да стане едно големо шопско село!

- А други Пени че ни пратат ли?

- Пена е една, Нане, други Пени нема!

- Я Пена на друго село я не давам. И на царот я не давам! И на сино му я не давам! И на Милен Велчев я не давам! А на брат му па я не давам из-об-що! Само да те питам нещо. Шопето че усети ли нещо, като го изключиме от тая гробализация?

- Нане, Нанеее! Кога шопето е усетило, що става окол них? Никогаж. Айде, Нане, наздраве, оти щракам копчето.

- Щракай, Вуте. Наздра…

Ако досаждах с Вутева особа,

най-искрено ви моля – извинете!

Какво е той? От раждането - в гроба.

И няколко ракийки между двете.

         Авторът