Нане и Вуте, в кръчмата, отпиват си от ракийката,
гледат втренчено нанякъде,
правейки се, че мислят. По едно време очите на Вуте светват и
изтежко започва:
-
Говорат ората, че некой
си там американец гледáл, гледáл меверето и зел,
та написáл, дека
наште полицайчета не гонат наште бандитчета.
- Па наши са си, да беа чужди – да
ги гонат.
-
Убаво де, ама сега министъро
им се люти, дека американецо
му таковáл у
гащите.
-
Що му таковáл?
- Срал
у тех, демек.
-
Оно па добре, оти можеше и
по-лошо!
-
Баре, къде
по-лошо?
-
Па… да му ги изпéре. Ти министър
у чисти гащи видел
ли си?
- Па я
никаков министър не съм виждáл,
отдека да му видим
гащите.
- Мани го
министъро, друго да те питам.
Ти що че кажеш, кое е повече
– „по“
или „най“?
-
Па требе да е „по“.
- Е
оти?
- Оти като си
помислим, язека най-обичам
да ручам, ама по-обичам
да éбем.
- А,
като го рече, та се сетих.
Да ти кажем, що видех
по телевизоро. Едно женче, ама
сичкото му един път. Като
на твоя Пена. Улезна у едно кръчме и си
отвори бирата между ненките.Ама ненки да видиш! Като
на твоя Пена.
- Бре да
го ебем!
- После показаха,
дека отгоре вместо
ненки имáла отварачка.
- Леле, Вуте, що ли е имáла отдоле!
-
Па като на твоя Пена – спонтанно отговарят
мъжете в кръчмето.
Замислена пауза с
посръбване, подмигване и примляскване.
-
Абе ти разбра ли?
Маанали
визите, сега му
викат безвизовото?
- Това
и Пена го разбра.
-
Ама по го разбра май
Андрей Райчев.
- Оти?
- Оти вече си оди у чужбина без Виза!
- Е
та какво?
- Се
едно ти да одиш у
кръчмата без Пена.
- Па я без Пена си одим.
-
Те сега! Оно дойде, че тизека па
си въвел безпениното.
- Така
ли дойде?
- Така.
- Кой
дойде?
- Абе, бесепениното да не идва…я
викни по едно.
- Па ли че ни
декламираш
тънко и дебело?
- Па.
-
Сега кое?
Вуте вади
смачкана хартийка, изшътква на шопето да мирува и започва:
ТУЖНА
ШОПСКА ОРИСИЯ
От Вуте
Шопска орис
ли, каква
Éла
и ме
виж –
Язе
се съм у Москва,
а он – у Париж!
Рев
сега ми са реве.
Сакам по-добро!
Оти он у беемве,
а я – у метрó!
Шопска орис, зла беда,
знам я,
що я ръчка!
Он е
роден
под звезда,
я – под петолъчка!
Бре да еба
тоа Вуте, верно е – умно клатят капи шопите,
– ама оти требеше да ни го казва у сурато?
Сега требе да пиеме бавно и тужно… |