-
Нане, като гледах по
телевизоро тия дена
комунягите как празнуваа девети септември, та
се сетих, що ми разправяше
дедо ми Вуте.
-
Кажи.
- Некъде
къде четиресе и трета требе да е било,
одил дедо ми Вуте у гората по негови си некакви работи – я за дръвйе,
я да крадне нещо. По едно време, бре, у
шубрако гледа некакви двама. Ладно било,
валело, та они били мокри и треперили
като на голо свраче дупето.
- Бре ора,
рекнал им дедо Вуте, оти седите тука у студо и у мокротията? Оти
се не приберете
дома?
- Не можеме,
дедо – рекли они – ние сме шумкаре и требе те тука да чекаме
девети септември.
- Е оти ги
чекате тия девети септември – па
ги питал дедо Вуте.
|
|
©
Александър Божинов* |
- Он да дойде,
че разбереш ти оти го чекаме ния.-
рекли му ората, па му зели торбето и се скрили у шубрако.
- И после?
- После дойде
девети септември и он разбра оти са
мръзнали шумкарете
у шубрако. Смазаа
го от бой, едвам
отърва кожата.
- Е оти
па го биа,
да ги у мурдарете баш?
-Оти му
бил малко лебо у
торбето и немало сиренье,
та требало да национализирват кашкавало
у мандрата, и оти
имал десет овци.
- Мани, мани.
-
Нане, мани ги шумкарете. Знаш ли как чели да
си кръщават унуката на оня смотанио, Въсо, ако се роди женско де?
-
Тц.
-
Ая! Сещаш ли се
оти?
-
Тц.
-
Оти между них била целата азбука. От А
до Я демек.
-
Па много длъго бре, Вуте.
-
Оти да е длъго? Една женкя може като нищо да
разръшка азбуката неколко пати. За мажове требе по-късо. Да речем
от У до Ю.
-
Демек Ую. Леле Вуте, голема работа
си. Ем мажко, ем шопско, ем некакси гордо и изправено ми се види.
Ама като говориме за деца, днеска срещам у прахта над торището
твойо унук с онова име, дека започва на Вуте и завръшва на Зор.
-
Мани, Нане, голем срам с това име. До некъде
на менека, после от некъде натам на свакята.
-
А бе, она твойта свакята, дека бая фаща
окото, да се не ока Зорка? Като на Първановио булчето?
-
Значи, гледай сега, такова, Вуте, они двете
се именуват от различни работи. Зорка на Първановио иде от
съветското „осторожно“. Демек, Първановче, умната, щото
внимателната, Зорка е зорка, нема значение, че нужнико ти е на
дворо. Друго да не ти е! А на свакята Зора иде от зор. Голем зор
демек.
-
Излиза, дека голем зор е видела женицата.
-
Не бре Нане, свато е видел големио зор… Та
от там унуко го кръстиа Вутезор. Я изпръво се опинях, викам, оно
това име те препиня като камик и може да се пребиеш, дока го
издумаш, ама после си рекох – па оно май си е баш таман.
-
Та срещам язека унуко ти Вутезорчо, влачи
една връв и некакси ногу съсредоточено я влачи, се едно как ти си
пийеш от ракията. Викам му: „А бе, Вутезорчо, оти влачиш таа
връв?“
-
А он що?
-
Он ме гледа некакво такова важно-важно и ми
дума: „Па че я влачим та, нема да я бутам, я!“ Вуте, твоя кръв йе,
че стане барем министър, ако не изварка по-напредека да стане нещо
още по-лошо.
-
Язека помним макя ми, Бог да я прости, що ми
думаше: „Вуте, каже, ти отпръво стани шоп, после сичко е лесно!“
Та тека и яз, станах отпръво шоп, и после видех, че друго по-лесно
нема.
-
Е па нема! Наздраве!
Сите шопе цунат по малко от
ракийката, некак си така, со табието си, по шопски и вглъбено.
Забелезал съм, шопето е най-вглъбено кога пие, кога руча и
кога …лаже. През останалото време е по-вглъбено, оти си
мисли за Пена…..
-
Вуте, да те питам, ти аресваш ли я Пена?
-
Бре Нане, не си турай таралеж у потурите, не
питай таквия работи.
-
Добре де, да те питам, ти аресваш ли я Пена?
-
Нане, да ти кажем, Пена е като цвеке. Сите я
аресват, сите я миришат, обаче само ти си я кинеш.
-
Ама отдалече ли я миришат, или от близко?
„Кой откъде може“, се носи из
кръчмето, ама Нане е по-вглъбен некакси и не обръща
внимание.
-
Нане, па ти думам. Пена е като цвеке. Убаво
цвеке се полива редовно. И сите му се радват.
-
Ама сите ли го поливат?
-
Абе оно цвекето, кога позасъхне, само си
намери, кой да го поляе. Яз така знаем от сестра ти.
-
Значи може и да не са сите.
-
Нане, помниш ли какво беше се умрело у наше
село, преди да доведеш Пена?
-
Па помним та.
-
Гледай съга: кръчмето пълно, на ората им
светат очите като на мачки, сите мажове засукват мустаци, жените
живнаа, дечурлига щъкнаа по прахта, и сичкото почна от ка дойде
твоя Пена у село.
-
Значи, Вуте, язека имам пълното право да ви
се кандидатирам за кмет!
-
Сакън, Нане, немой, голем конфуз че стане.
-
Оти бре, Вуте?
-
Оти едно е да гледаш по жената на Нане, наш
човек си е, шоп, друго е по жената на кмето. Те тука, от сите,
къде са у кръчмето, никой нема да посегне на жената на кмето.
Загина ни селото, Нане, голема загуба че е, целокупна. На тебека и
на Пена се крепиме, Нане, вервай ми!
-
Убаво де, тогай кой че стане кмет?
-
Па язека бре, Нане! Вече приказвах с твоя
Пена, она че ми е на щабо най-отгорека.
-
Вуте, че ти резнем язека и щабо, и щабурките
даже, да знаеш. Викни съга по едно, че че декламирам много тънко.
За Пена! И млъкнете, че ви изрезах сите, от азбуките, та до…
|
НА ПЕНА!
Обарах я на Пена сите форми.
Се дзверих у неземнио и лик.
Кога я любим, кинем сите норми.
И па останах Пенин ученик!
Бре, тоя нещастник Нане, клатат
некак си занесено капи шопите, нищо човек, ама голем късмет
извади. Па и цело село покрай него… Дай Боже на секи, а на назека,
що му е отгоре…
Шопска душа е блажена,
кога бара чужда жена.
А у шопско нема друга,
като Нанева супруга!
Бре! Сите прифанааме от Вуте това,
тънкото и дебелото…
- - - - - -
*
Илюстрацията дължим на удивителната колосална колекция от
репродукции на българска графика, която ни предостави любезно
удивителният физик Любомир Цонев - българският Индиана Джоунс |
©
Александър Божинов* |
|