28-05-2004

Гари Каспаров На 20 май Гари Каспаров направи изказване пред Хелзинкската комисия към Конгреса на САЩ. Заседанията на комисията са по повод предстоящата визита на президента Путин и са посветени на развитието на демокрацията, спазването на гражданските права и върховенството на закона в Русия.
	Професията на Каспаров е да матира царя

Благодаря на комисията за поканата да свидетелствам! Но имаше времена, когато смятах, че Русия и човешките права в Русия никога няма да станат предмет на подобно обсъждане на човешките права.

В прекрасните дни на 1991, когато ликуващите московчани препълниха улиците на Москва, празнувайки края на комунизма, а паметникът на основателя на КГБ Феликс Дзерджински беше изхвърлен от Лубянския площад, не беше възможно да си представим, че девет години по-късно един полковник от КГБ, горд със своето минало, ще дойде на власт.

И днес Русия се разпада. Положението с човешките права се влошава. И ние трябва да намерим начин да спрем тази негативна тенденция.

Има цяла редица проблеми, на които би трябвало да се обърне внимание. Един от тях е свободата на медиите. Ако по времето на Елцин медиите имаха абсолютна свобода и можеха без ограничения да критикуват държавните служители, в това число и самия президент Елцин, то днес руската преса е напълно подчинена на Кремъл, чака инструкции от там и с малки изключения не предоставя информация по основни въпроси на руската вътрешна политика.

Например думата “Чечения”, която тук може свободно да се чуе, в Русия на практика е изтрита от репортажите. Отчитайки проблемите и фактите, с които се сблъскахме по време на последните избори, през януари тази година създадохме “Комитет 2008”, чиято основна програмна цел е запазването на съществуващите все още демократични институции в моята страна.

Когато комитетът беше създаден, аз бях поканен като знаменитост в четвърти канал на руската телевизия. Преди началото на записа водещият започна да ме увещава да не споменавам думите “Чечения” и “Ходорковски”, обяснявайки това с нуждата да бъдем предпазливи. Но това бяха добри времена. Преди пет месеца можеше да се появите по телевизията, където ви молеха да не говорите за Чечения и Ходорковски. Днес въобще не ви канят в телевизията. А по първи и втори канал не излъчват никакви новини за дейността на опозицията или нещо, което може да раздразни Путин.

Както вече казах, Чечения на практика изчезна от руските новини. Дори частната агенция Интерфакс неотдавна, след убийството на президента на Чечения Ахмад Кадиров, отказа да излъчи изказването на Борис Немцов, един от водещите политици, бивш лидер на Съюза на десните сили, който направи твърде силно изявление за Чечения.

Това е първият случай – искам силно да подчертая това – когато частна агенция, съществуваща за сметка на парите на абонатите си, отказва да публикува нечие изказване, ограничавайки по този начин достъпа на своите независими клиенти до информация.

Преди няколко дни “Комитет 2008” даде пресконференция в тази агенция. Сред въпросите, които журналистите ни задаваха в продължение на часове, нямаше нито един въпрос за Чечения. Нещо повече, по време на пресконференцията Чечения не беше спомената нито веднъж в какъвто и да е контекст.

Това ми се видя тъжно. Чечения въобще послужи за детонатор на множество проблеми в руското общество. Доколкото именно Путин беше инициатор на втората чеченска война и не иска да отстъпи от своя курс или да признае своите грешки, ние сме принудени да носим последствията. Едно от тези последствия е невъзможността за открити дебати по проблема с Чечения. В Америка до днес се обсъжда терористичният акт на 11 септември, независима комисия призовава президента. В Русия нямаше нито едно открито заседание във връзка с терористичните актове. Нямаше открити дебати за взривовете през 1999.

Нямаше открити дебати, когато през 2002 по време на кризата със заложниците в театъра на Дубровка 129 невинни човека загинаха от отровния газ, използван от КГБ. Всички терористи бяха застреляни на място, като не остана никой, който би могъл да даде показания и да разкаже истината.

Веднага след трагедията руският парламент открито заяви, че няма да провежда никакво разследване, защото не иска да се намесва в работите на КГБ. Това, мисля, ви дава ясна представа накъде отиват нещата в Русия, когато руският парламент се отказва напълно от отговорността си да контролира изпълнителната власт и силите за сигурност.

Няма и никакви разследвания на криминалната дейност на руските войски в Чечения. Съобщенията за тях се появяват в малкото останали издания, които все още говорят за Чечения. В Русия те са все по-малко и няма такива електронни медии.

В концентрационни лагери в Чечения са изтезавани, мъчени и убивани стотици, ако не и хиляди чеченци. Това е истински концлагер. Това на запад се знае, но в Русия не се говори за него. Аз бих искал тази комисия да повлияе върху ситуацията, за да отидат на място независими наблюдатели, които биха задавали важни въпроси за дейността на руските войски в Чечения.

Освен това трябва да се обърне внимание на резултата от парламентарните избори. Наблюдателите на ЕС много прямо казаха, че парламентарните избори, проведени през декември 2003, са били нечестни. Според мен това е много меко казано.

Сега “Комитет 2008” работи в тясно сътрудничество с партията на Явлински “Яблоко” върху внасянето във Върховния съд на Руската федерация на иск с цел да се оспорят резултатите от изборите. Макар че не си правим илюзии за изхода на това дело, ние бихме искали да хвърлим светлина върху злоупотребите, извършени от руските власти, особено в телевизията, където опозиционните партии са лишени от достъп и където наляво и надясно се прославя Путин и неговата партия “Единая Россия”. Доказателствата са напълно достатъчни Върховният съд да възстанови справедливостта и да окаже някакъв натиск върху Думата, където Путин има на разположение две трети мнозинство, тоест конституционно мнозинство с което може когато пожелае да променя конституцията.

Това най-силно безпокои “Комитет 2008”. Ние не се съмняваме, че Путин ще използва всички лостове, за да остане на власт и след 2008 година, когато дойде краят на втория му мандат.

Конституционното мнозинство в парламента му дава възможност във всеки момент да промени правилата и да създаде условия, при които може да запази мястото си за допълнителен мандат или въобще пожизнено, както предложи един от неговите най-предани поклонници.

Просто за да получите представа за дейността на парламента, искам да привлека вниманието ви към едно от последните предложения на привържениците на Путин. Преди три дни беше предложена поправка към закона за журналистическата дейност, забраняваща разпространяването на всякаква информация за терористична дейност на територията на Русия. Искам да повторя, че информирането за терористична дейност в Русия ще става само със специално позволение на държавата. Същият закон предвижда още по-голямо ограничаване на журналистическите права. И това е правото на държавни служители да разкриват източниците на информация на журналистите без решение на съда.

Това е негативна тенденция. Ние наблюдаваме как ситуацията в Русия се влошава всеки месец, с всеки изминал ден. Правейки някои отстъпки спрямо свободния свят и САЩ във външната си политика, Путин гледа на това като на сделка, която му позволява да прави каквото си иска във вътрешната политика.

Според мен свободата на пресата е ключов проблем, защото нямайки достъп до истинна информация, руснаците не са в състояние да взимат решения. Путин, макар че технически два пъти е участвал в избори, нито веднъж не е участвал в публични дебати. Путин и неговата партия отказаха да участват в дебати, не желаейки да губят време за тях и смятайки, че всеки сблъсък с представители на опозицията може да нанесе вреда на техния имидж в очите на руската общественост.

И така, представям своите писмени показания. Бих искал да привлека вниманието ви към всички тези факти. Бих искал също комисията да отбележи, че според мен и според много мои съотечественици САЩ и Запада не дооценяват своето влияние върху Русия. Би могло да се направи много, ако върху Путин се окаже натиск и неговите действия бъдат внимателно анализирани от западните политически лидери.

Нека не забравяме, че управляващият руски политически елит, за разлика от съветския, съхранява парите си извън Русия – тук или в Западна Европа. Освен това той има множество връзки със западния свят, които не може да прекъсне. Според мен САЩ и Запада въобще не използват този инструмент.

Бих могъл да продължавам и да продължавам, защото в Русия сега са настъпили мрачни и тежки времена, особено мрачни след онези на 90-те, когато вярвахме, че Русия скоро ще се присъедини към цивилизования свят и без никакви ограничения ще се влее в семейството на цивилизованите страни.

Последните ми бележки са за правосъдната система в Русия. Тук вече беше споменато името на Ходорковски. Чухме имената на Сутягин и Трепашкин. Такива случаи има безкрайно много – безкрайна сага. Но има няколко момента, които могат да помогнат на безпристрастния слушател от Съединените щати да разбере какво става в Русия.

Може би тук не е много известен фактът, че адвокатът на Ходорковски, една жена, беше обискирана след като излезе от продължителен разговор със своя клиент. Обискираха я, защото видеокамерата запечатала как тя разменя някакви листове с Ходорковски. Така че тя е била заснета и е била обискирана. И след това последва намеса на министъра на правосъдието. Той поиска от адвокатската колегия да отнеме адвокатските й права, тъй като е нарушила руския закон.

За щастие московската адвокатска колегия не е подразделение на Кремъл и отказа да изпълни това искане. Но този епизод дава представа за общата атмосфера на страх, недоверие и отсъствие на правосъдие, която преобладава днес в руската съдебна система.

В отговор на въпрос, зададен от председателя на комисията за ксенофобията в Русия, Гари Каспаров каза:

Споменахте конференцията в Берлин. Но аз бих искал да спомена друга конференция, която не беше добре отразена на запад – форума на “Ислямска конференция” в Малайзия. Г-н Путин беше поканен на тази конференция, защото Русия има голямо мюсюлманско население. На тази конференция беше направено едно ужасно изказване от премиера на Малайзия - такова антисемитско изказване светът не беше чувал от времето на Хитлер. Това беше отбелязано от западната преса, но тя пропусна да отбележи, че Путин говори след премиера на Малайзия, чу неговото изказване, но не направи никакъв опит да го оспори.

Що се отнася до ксенофобията в Русия достатъчно е просто да се видят руските вестници. През последните пет години в руската преса се засилиха нападките срещу Съединените щати и американските интереси, което доведе до увеличаване на ксенофобията и антиамериканизма в руското общество. Прочетете така наречените либерални вестници, в които Буш е морално сравняван с Бин Ладен. А тези вестници са под държавен контрол, така че тази политика не е чужда на тези, които управляват съвременна Русия.

За да демонстрирам ефекта от тази ксенофобска пропаганда, аз искам да ви приведа пример, който посочвам и в моите писмени свидетелства. Става дума за процеса срещу представители на руските служби за сигурност, който се състоя в Ростов в началото на май. Четирима офицери убиха шестима невинни чеченци. Те не се опитаха да оправдаят постъпката си с това, че чеченците били въоръжени или са представлявали заплаха. Било е грешка. Убили шофьора и петимата пътници, а колата опожарили, опитвайки да прикрият престъплението.

Били заловени, защото за този случай писа “Новая газета” – един от малкото останали независими вестници. Бяха изправени пред съда и на 2 май беше произнесена присъда, която би трябвало да изплаши всеки нормален човек – оправдателна.

Не основание за смекчаване на присъдата, а пълно оправдание. И съдът не прояви никакъв интерес към тези, които са дали заповедта; единственото оправдание за четиримата беше, че са изпълнявали заповед на висшестоящото началство.

Причината е проста – ние всички разбираме, че геноцидът в Чечения се извършва по директна заповед на президента Путин, който прикрива всички жестокости, извършвани от руските войски там.

Най-страшното е, че седем от дванадесетте съдебни заседатели приветстваха тези четирима офицери с овации. И сега офицерите обжалват делото, като искат да бъдат компенсирани за двете години предварителен арест. Не се съмнявам, че руската държава ще удовлетвори това искане, докато жертвите на тази погрешна акция на руските военни няма да бъдат компенсирани. Наскоро погрешка руски самолет бомбардира къща. Резултатът: една жена и петте й деца бяха убити. Нямаше извинение. Тези военни дори не бяха разследвани.

В отговор на въпрос, зададен от председателя на комисията за ефективността на западната намеса в чеченската война, Гари Каспаров каза:

Г-н Председател, Вие споменахте Гражданската война и сравнихте чеченската ситуация със ситуацията в страната ви през 1861. Бих казал, че Чечения не може да се сравнява с нито един момент от вашата история. Чеченската война има някои прилики с гражданската война в Америка, но тя повече прилича на виетнамската война. Можете ли да си представите виетнамската война, но водена някъде в центъра на Канзас? Ето какво се случва в Русия днес.

Чечения създава своеобразен “виетнамски синдром”. В Русия има около един милион войници, преминали през чеченската война, и вие разбирате какво влияние може да има такава война, такава голяма трагедия върху психиката на нацията в продължение на цели поколения.

Става дума за младите хора, за тези, които ще определят бъдещето на Русия. Системата на моралните ценности и приоритети на много от тях ще бъде напълно разрушена от трагедията в Чечения.

Колкото по-рано бъде прекратена тази кланица, толкова по-добре за Русия. Много е важно руснаците сами да апелират към правителството си. Проблемът е, че, както казах, Путин препятства по всякакъв начин разпространението на информацията.

Мисля, че едно от нещата, които западните правителства, правозащитните организации, американският Конгрес и Европейският съюз могат да направят, е да поставят отново чеченския въпрос във фокуса на вниманието на медиите. Г-н  Путин няма правото да контролира публичния дебат.

В момент, когато вниманието на света е приковано към събитията в Ирак и в западната преса изобилстват репортажи от иракските затвори, не се прави никакъв опит да се види положението в Чечения и Ингушетия, което е стотици и хиляди пъти по-лошо, отколкото в Ирак. Но за нещастие тези събития са извън вниманието, тъй като западните лидери смятат Чечения за вътрешен проблем на Русия.

Така че аз смятам, че най-важната задача на западните организации за защита на човешките права и на западните правителства е да привлекат вниманието на световната общественост към Чечения, преди за нея да ни съобщят Al Arabia или Al Jazeera.

Не знам защо сравняваме времето на Путин с времето на Сталин или на Брежнев, когато трябва да го сравняваме с времето на Елцин. Тогава имахме два водещи телевизионни канала, които бяха частни. Днес нямаме нито един. Може би Елцин беше тиранин, но той беше критикуван и понасяше това. Руският парламент, въпреки че аз съм твърд антикомунист и не харесвам руската Дума от 1995 до 1999, доминирана от комунисти и техни поддръжници, но в руския парламент присъстваше класическата опозиция на президента и беше баланс на властта му.  Днес я няма. Анализирайки тенденцията, можем съвсем ясно да видим деградирането на демократичните институции. През 1996 имаше избори и на г-н Елцин съперничеше комунистическият кандидат Генадий Зюганов.  Не бяха перфектни избори, но бяха битка между две различни концепции и г-н Зюганов загуби. През 2000 година нямахме битка. През 2004 всъщност нямахме избори.

Бях смутен, че при тези слушания често бяха смесвани защитата на човешките права и геополитическото значение на Русия. Да, Русия е важна в геополитически смисъл и имаше момент в историята, когато Съединените щати трябваше да се съюзят с войските на другаря Сталин. Това беше необходимост. Нацистка Германия беше заплаха, нямаше друга възможност. Но другарят Сталин не претендираше да е голям демократ и не искаше да е част от Г-7. Съединените щати внимателно си сътрудничат днес с генерал Мушараф, но никой не мисли да го оправдава за нарушенията на човешките права.

Така че, мисля, трябва да се обмислят конкретни възможности за въздействие от страна на Запада. И съвсем не съм съгласен с професор Лозански, че подкрепата за Русия ще я подтикне към добро развитие. Имахме вече такъв опит. Политиката на разведряване през 70-те доведе до съветското нахлуване в Афганистан. А това, което разруши Съветския съюз, беше политиката на Рейгън спрямо “Империята на злото”. За съжаление кагебисткият произход на г-н Путин го прави чувствителен единствено към езика на силата.

Аз съм благодарен за възможността да говоря и съм благодарен, че комисията обсъжда ситуацията с човешките права в Русия. Но аз не съм оптимист. Страхувам се, че и в идните години ще говорим за тези проблеми в Русия.

(Със съкращения)

Публикацията подготви Борислав Скочев