|
За времената, настъпили в Русия, може да се
съди по различни признаци. В частност по количеството и
качеството на шпионските процеси.
Историческа ретроспектива
Ако
стотици хиляди съветски граждани се оказват агенти и
диверсанти на чуждите разузнавания, то си имаме обикновен
национал-болшевизъм, а епохата я наричаме “сталинска”. Ако
е дошло време да се реабилитират посмъртно бившите
наемници на империализма, това означава, че в страната е
настъпило “затопляне”.
Ако
рядко залавят предатели на Родината, но ги наказват
жестоко, при което и дисидентът може да се окаже изменник,
то в империята цари “застойно време” с елементи на упадък.
А ако с президентски указ от лагерите се освобождават
всички затворници, осъдени някога по известния член 64-и,
|
 |
|
Игор Сутягин е роден през 1965, кандидат на
историческите науки, завеждащ сектор по военно-техническа
и военно-икономическа политика в отдела за
военно-политически изследвания в Института за САЩ и Канада
на Руската академия на науките. Не е имал достъп до
сведения, представляващи държавна тайна. Анализирал
публикувана информация в явни източници. Обвинен от ФСБ в
шпионаж и разгласяване на сведения за военния потенциал.
|
то президентът се казва Елцин и в Русия е дошла
свободата. Безпределна, но ограничена във времето.
Държавата е
една, а враговете – много
Епохата на
Путин, настъпила в страната ни между двата века, в този смисъл
изглежда преходно време. Врагове отново се намират, сред тях
властта причислява и журналистите, и еколозите, и
правозащитниците, но засега съдят малко от тях, а осъждат още
по-малко.
Процесите се
водят дълго, понякога се провалят в съда, някои подсъдими
биват оправдани, но тенденцията вече е забележима: под звуците
на сталинския химн страната полека влиза във времената на
Брежнев и Андропов. За което в немалка степен помагат
възгледите, характерът, стилът на работа и биографията на
сегашния президент на Русия. Бивш кадрови шпионин и
председател на ФСБ, той гледа на света по специален начин. И
този специален поглед вече може да се открие в работата на
различни държавни учреждения.
Процес на
преходна епоха
В този
смисъл делото на руския учен Игор Сутягин изглежда образцово.
То е процес на преходната епоха. Дълго и подробно следствие, с
явно изразено желание на службите да не отстъпват, така да се
каже, от “ленинските норми”. Грамотна и активна адвокатура,
което е нетипично за застойните, а още повече за сталинските
времена. В резултат очевиден провал на тружениците от ФСБ,
които не са в състояние да докажат вината на подсъдимия.
Доколкото тайните, които той е разгласявал, до една са от явни
източници, включително например от вестник
"Красная звезда".
И тук за
Сутягин свършват времената на демокрацията и настъпват времена
по-други. Незнайно защо първият състав съдебни заседатели е
сменен. Незнайно защо съдията иска от съдебните заседатели да
отговорят на въпроса предавал ли е подсъдимият сведения на
чужденци, а дали тези сведения са представлявали държавна
тайна не пита. Незнайно защо всички експерти, които на
практика произнасят присъдата в подобни дела, са от ФСБ.
И когато в
съдебната зала прозвучава тази ужасяваща присъда – 15 години
затвор със строг режим, нито на подсъдимия, нито на публиката,
нито на страната, нито на света е ясно в какво е виновен
Сутягин. Присъдата остава най-голямата държавна тайна.
Демокрацията в Русия още не е изкоренена
В държавите,
които наричаме цивилизовани, предателите обикновено ги съдят
другояче. Карнавален арест, подробно обсъждани в печата сделки
на следствието с подсъдимия, веществени доказателства… Това е
логично – заловеният вече е предал на врага цялата секретна
информация и сега можеш да я криеш само от собствените си
граждани. Само че стилът на съветските процеси беше този: ако
не са намерени никакви шпионски тайни, делото трябва да се
засекрети.
И все пак
демокрацията в Русия все още не е изкоренена, затова нерядко
наблюдаваме смут в съдийските сърца. Като не се решават да
влязат в конфликт с ФСБ, те изпращат делото за доразследване
или произнасят мека присъда. Така беше и със Сутягин.
Калужският съдия показа на чекистите, че не му е ясно какво
точно е обвинението.*
Трагедията на Игор Сутягин е в това, че при втория опит на
Лубянка неговото дело все пак бе доведено до края.
Какво
по-натам? Това също е тайна. Адвокатите на осъдения са решени
да внесат делото и във Върховния, и в Европейския съд,
благодарение на това, че имаше твърде много нарушения в хода
на процеса. Съдбата на Сутягин не е решена окончателно, така
че е рано да се произнесе присъда за епохата. Заплетени,
тайнствени, съвършено секретни, преходни са днес времената в
Русия. Никой шпионин не би могъл да разкрие тяхната
продължителност.
- - - - - -
*
През 2001
Калужският съд върна делото за доразследване с мнение, че
“формулировката на предявеното обвинение… е до такава степен
неконкретна, че… е напълно неясно каква точно информация има
предвид следствието.”
Публикацията подготви Борислав Скочев |
