24-02-2005

Очевидно, съществуват две различни мнения за политическия модел, необходим  днес на България. Както на мен, така и на г-н Кандимиров (изразено в неговата статия от 17-02 т.г.) ни се иска политическият модел да бъде двупартиен. За съжаление засега това е невъзможно. Тази е причината, поради която аз пледирам за двуполюсен модел.

Тук искам да конкретизирам някои съображения в моята теза, които може би не са станали достатъчно ясни в статията ми от 16-02 т.г.

Защо е невъзможно в сегашния момент, а и още време след това в България да се наложи двупартиен политически модел? Просто защото няма две партии, които да олицетворят двата полюса.

Дясното политическо пространство у нас се състои от множество партии, които заявяват сходни идеи и цели. Но сред тях съществуват и някои съществени различия. Едни партии са склонни на компромис с доказалото своята негодност правителство на бившия цар Симеон Сакскобургготски, докато други (като че ли остана само една), отстояват принципната позиция, че това правителство е вредно за България и партията НДСВ е натрапена в българския политически живот с лъжи. Днес сме свидетели, че тя се оказа и изключително корумпирана.

Това не са лесно преодолимо различие между две течения, изповядващи по принцип близки идеи. Следователно в десницата съществуват противоречия, които може би ще бъдат преодолени едва след изборите през тази година, след като за всички стане ясно, че комунистите (БСП) и НДСВ не трябва да бъдат допускани отново до властта.

Не по завидно е положението и на левицата. Първо, тя обединява няколко партии – БСП, отатъците от Българската комунистическа партия, някакви по-демократично настроени комунисти, назоваващи се социалдемократи, да не говориме за вътрешните крила на БСП – хардлайнери, генералски движения и т.н. Тъй  като съм достатъчно далеч от левицата, не мога да преценя точно всички нюанси на противоречията им. Но така или иначи те са в една каруца наречена Коалиция за България. Но и те не са една партия и коалицията им е  обединена само от стремеж към власт, към отдалечаването на България от европейската демокрация и пришиването й отново към тоталитарна Русия.

В старанието си да размие политическото пространство, да обезличи парламента и в крайна сметка всички демократични стремежи на българския народ, днес в политическото ни пространство витае, трябва да признаем все още достатъчно осезаемо, и Симеоновата партия – НДСВ, взела под крилото си и ДПС. Само, че тук Симеон сбърка, защото днес той е подвластен на ченгето Ахмед Доган. За да се ликвидира тази, станала вече омразна на всички комбинация, е необходимо да се обособят ясно два полюса – един десен и един ляв. За междинни структури място няма и не трябва да има. Наивно е да се смята, че може да се мине без левица. Опасността за момента идва от готовността на НДСВ и БСП, естествено и ДПС да управляват заедно и начело отново с неадекватния Симеон. Борбата срещу това трябва да бъде жестока, ако искаме да запазим крехките демократични тенденции в страната. Трите партии вероятно ще оформят левицата в 40-ото Народно събрание. Сега трябва да се намери реалната възможност  те да бъдат оставени в опозиция.

От всичко до тук става , надявам се ясно,че още сме много далеч от една двупартиина система. Двупартиината система изисква изминаването на дълъг път към демокрацията с изчистване на всякакви плуралистични, размазващи политическото пространство сили. В една Англия, в САЩ и в още много други страни двупартиината система се е наложила след много борби за установяване на демокрация. В това отношение ние едва прохождаме. Не се съмнявам, че това един ден ще стане и в България, но не може да очакваме, че след 45 години тоталитарно управление и след това само 5 години ( в два етапа) демократична власт ние сме достигнали зрелостта на демокрацията.

За да защитя позицията си за двуполюсен модел, трябва да поясна, че при този модел във всеки един от полюсите има по една водеща партия, около която се обединяват останалите, които споделят общи позиции. В десницата има само една партия, коятоо демонстрира принципност в своята политика. Това е партията Демократи за силна България. Ако останалите десни, колебливи и готови на компромис партии не осъзнаят това, нас ни чака рекомунизация. Какво означава това, смятам за излишно да обяснявам.

Поради изложените причини бих се обърнал към г-н Кандимиров с въпроса : За да сигнем до желания и от двама ни двупартиен политически модел, възможно ли е това за стане, без да преминем през двуполюсен?